От четвъртък е ясно, че кабинетът на БСП и ДПС се крепи на върха на полицейската палка в ръката на лидера на „Атака” Волен Сидеров. Станахме свидетели на факт, непрекъснато отричан от лидера на левицата Сергей Станишев и лидера на Движението за права и свободи Лютви Местан, а именно, че имат нещо общо с „Атака”.

Управляващи, зависими от Волен Сидеров

Сега вече е ясно, че те не само имат, но и са напълно зависими от подкрепата на Волен Сидеров. В сряда, когато премиерът Орешарски трябваше да представи в Народното събрание номинацията на новия вицепремиер по икономическата политика, депутатите от „Атака” не се явиха и заседанието пропадна поради липса на кворум. Това доведе Станишев до паника, а премиерът Пламен Орешарски до поредно неудобно положение, в което изпадна. Денят беше същият, в който пропестиращи окупираха парламента рано сутринта.

Станишев се опита да постави ултиматум на Сидеров, с изявлението си, че ако в следящите 48 часа не се появи с хората си в парламента следват предсрочни избори.

Намеренията на Сидеров обаче бяха други. „Атака” показа, че не смята да напуска парламента, напротив. Посланията им бяха – има работещ парламент и правителство. Онова, което атакистите поискаха и властта го изпълни още същата вечер беше разширяване на зоната за сигурност около парламента, за да може депутатите да отидат необезпокоявани на работа.

Въдворяващият ред: Ще ви арестувам всичките до един

На следващият ден, четвъртък, Волен Сидеров отиде в Народното събрание, въоръжен с полицейска палка в ръка. Обяснението му, че така се предпазвал от бездомните кучета и помияри в София беше колкото да не покаже директно с многозначителния жест с палката кой точно командва. Последва шествие на „Атака”, водено от лидера, блокиране на Орлов мост и предупреждение, че партията му ще се справи с протестиращите. Сидеров обясни, че хората трябва да бъде задържани и да им се проверят документите за самоличност и че неговите хора ще са на мястото всяка вечер, за да налагат закона, тъй като полицията не си върши работата.

„Законът е за всички. Ако полицията и прокуратурата не го прилагат, „Атака” ще го направи”, демонстрира новото си амплоа Сидеров.

Групата му после нахлу в Българската национална телевизия, където той заплаши журналистите с крясъка „ще ви арестувам всичките до един”.

Тази седмица Сидеров се спести обиди:  

• към протестиращите – „тези хора не са българският народ; престанете да си правите илюзията, че имаме мирни граждани. Тук има платени, поръчани вандали”;
• към медии – „в помощ на превратаджиите работят основни национални медии като държавната телевизия БНТ, Би Ти Ви, „Нова телевизия” и най-вече Канал 3.
• към журналистите – „разчистете пътя да си получите хонорарите, платените жрици на любовта” и  „вие сте продажници и всички работите за Цветан Цветанов”.

Позорното мълчание на зависимите Станишев и Местан

Не е виновен Сидеров, а управляващите, които му позволяват такова поведение. На фона на неговото агресивно поведение, заплахи и обиди Сергей Станишев и Лютви Местан останаха безмълвни. Както между другото направиха по време на последния Консултативен съвет по национална сигурност, когато не прекъснаха Сидеровата тирада срещу президента Росен Плевнелиев. Убеден съм, че при други условия двамата биха били далеч по-многословни.

Та кой от тях ще рита сега, когато са поставени на колене и в пълна зависимост от осигуряващия кворум Сидеров. Но с изпадането си в пълна зависимост от „Атака” лидерите на БСП и ДПС всъщност стават съучастници в общата дискредитация на държавните институции и сгромолясването на доверието в тях. Цената, която те плащат, е запазването на кабинета Орешарски. Страхът и паниката от нови избори, перспектива, която допреди десетина дни беше невъзможна е кошмарът им, който ги е сковал и лишил от адекватни решения.

Трима удавници в една лодка

Заставайки зад компрометираното още на 20-ия ден от олигархични интереси правителство на Пламен Орешарски, Станишев, Местан и Сидеров днес плуват в една лодка. Неудобството през електората на трите партии и през онези, които вече съжаляват, че през май са дали гласа си за тях.  Невъзможната доскоро нова тройна коалиция не може да бъде прикрита дори от повтарящия постоянно лидер на ДПС, че „взаимодействие с „Атака” е краят на политиката”. А може би точно това е началото на края.

Нито Станишев, нито Местан, нито Сидеров са в състояние да изтеглят лодката на политиката, в която се плуват, от водите на общественото недоволство, които застрашават да ги изхвърлят. Напрежението ще продължи да ескалира.

Втвърдяването на тона към протестиращите от страна на представители на БСП (видя се, че първоначалното заявление, че уважават протеста, е просто лицемерие), размахването на пръст от председателя на Народното събрание Михаил Миков към медиите (опит за цензура на свободата на словото) и войнстващото поведение на Сидеров са симптоми на едно тоталитарно поведение и управление, което имаше контрол върху обществото преди 24 години.

Крачката до извънредно положение в името на „реда”

Всичко това е изключително опасно за обществото, тъй като крачката към един режим при „извънредни обстоятелства” е много малка. Подготовката й започва именно с такива прояви като тези на Сидеров от тази седмица. В петък той влезе в парламента, този път въоръжен с пистолет.

Били сме вече свидетели на опорочаването на гражданските протести. През лятото на 1990 г. комунистите си запалиха Партийния дом, за да хвърлят вината върху участниците в „Града на истината”. След икономическата катастрофа от управлението на БСП с кабинета Виденов през януари 1997 г. изпадналата в паника власт не се поколеба да окървави протеста, хвърляйки полицейски и жандармерийски части срещу протестиращи и депутати от опозицията.

Дали омразата и реваншизмът, който струи от управляващите от месец, напълно е замъглил съзнанието им или те ще намерят разум и сили се върнат в реалността? Не е много далеч мисълта, че в името на „реда” властта в един момент може да компрометира днешния мирен протест чрез някоя удобна провокация или силови акции, като това ще бъде начина да се справи с него.

Ще позволят ли Станишев и Местан това да се случи? Тяхното позорно бездействие, мълчаливото одобрение на оръдието „Атака”, комбинирано с отказа им от оставки отрязва пътя политическата криза да се разреши мирно и да се избегнат най-лошите сценарии. Знаем, че често властта, взета на всяка цена и загубила общественото доверие, може да намери претекст за едно „извънредно положение”, с което да удължи агонията си, но и да се провали окончателно.