Ако си мислите, че четиримата депутати от БСП, начело с Младен Червеняков, бивш министър на правосъдието в правителството Виденов (кабинета с най-много агенти на ДС след промените) и депутата от „Атака” Явор Нотев са проявили законодателна самоинициатива за връщането на параграф 12 в закона за досиетата, то жестоко се лъжете.

На 25 септември 2013 г. те внесоха без публично обсъждане и без да бъде направена оценка на законодателството за обявяване на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби, законопроект, с който предлагат да бъде върнат параграф 12 от закона за досиетата.

Параграф 12 стана публично известен като чадъра, който забранява огласяването на кадрите на ДС и разузнавателните служби в БНА, които са заемали ръководни длъжности в двете съвременни разузнавателни структури на България – Националната разузнавателна служба (НРС) и служба „Военна информация” (СВИ, военното разузнаване).

Премахването на параграф 12 и лобирането за връщането му

Този чадър беше премахнат с отмяната на параграф 12 от закона за досиетата в края на декември 2012 г. с гласовете на депутатите от ГЕРБ и Синята коалиция в 41-то Народно събрание.

Ръководителите на НРС и СВИ ген. Драгомир Димитров и Веселин Иванов се опитаха лично да лобират пред депутати от ГЕРБ за промяна на положението. Те твърдяха, че с отмяната на параграф 12 ще се застраши националната сигурност и че животът на някои действащи разузнавачи зад граница и техните семейства ще бъдат заплашен.

Този опит за лобиране обаче беше бързо пресечен от тогавашния министър на вътрешните работи и вицепремиер Цветан Цветанов, който от парламентарната трибуна заяви през януари 2013 г., че ГЕРБ няма да ревизира позицията си по параграф 12.

По това време ГЕРБ бяха внесли за първи път от промените насам пакет от законопроекти в сектор „Сигурност”, с които се целеше приемане на устройствени закони на двете разузнавателни служби – НРС и СВИ, които и до днес в продължение на 23 години продължават да работят без контрол и без да бъде законово регламентирана специфичната им дейност. Предсрочното прекратяване на мандата на правителството на ГЕРБ не позволи тези закони да бъдат приети окончателно. И разузнавателните служби останаха да работят по старому, т.е. без контрол.

В лицето на управляващата БСП те обаче намериха естествен съюзник, за да защитят безконтролната си власт. Внесеният в края на септември законопроект за връщането на параграф 12 показва, че са успели да си осигурят законодателно лоби сред депутатите от левицата и „Атака”.

Между отмяната на параграф 12 и внасянето на предложението за връщането му обаче се случиха няколко важни неща, които заслужават да бъдат коментирани.

Кои са НРС и СВИ

На първо място за широката аудитория е важно да се поясни какви са корените на съвременните разузнавателни служби на България. НРС е създадена през февруари 1990 г. с указ на тогавашния председател на Държавния съвет Петър Младенов, като правоприемник на Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ, външнополитическото разузнаване). Освен, че то е създадено по съветски образец, и извършва по-значителните си операции в тясно сътрудничество и под контрола на КГБ, документално е потвърдено, че то стои зад:

• плана за ликвидиране на политическия емигрант и бивш кандидат-член на Политбюро на БКП Петър Семерджиев през 1975 г. в Израел;
• убийството на българския писател Георги Марков през 1978 г. в Лондон;
• строго секретната операция „МАРАТОН” за кражбата на оригинала на „История славянобългарска” от българския манастир „Св. Георги Зограф” в Света гора през 1985 г.;
• участва в изнасянето на валутни средства на държавата след промените по някои строго секретни проекти и чрез задгранични фирми на научно-техническото разузнаване.

В устройствените документи за дейността на ПГУ, приети от Политбюро на ЦК на БКП, начело с Тодор Живков и след одобрение от страната на КГБ, е записано кой може да работи там:

„Оперативният състав на Разузнавателното управление се комплектува от български граждани – комунисти и комсомолци, безпределно предани и верни на БКП и на дружбата със СССР.”

Безпартиен български гражданин не би могъл по никакъв начин да получи право на работа в ПГУ и да работи за националната сигурност на България. Първо, защото не отговаря на горното условие и второ, защото националната сигурност в периода на комунистическия режим е сведена до сигурността и опазването на властта на една единствена тоталитарна партия – Българската комунистическа партия.

По тази причина както ПГУ, така и всяка една друга структура на комунистическите специални служби се явяват дискриминационни спрямо всички останалите български граждани, които не са свързани с БКП.

Служба „Военна информация” е наследник на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Българската народна армия, съществувало до началото на 1992 г. Като една от най-секретните и недостъпни структури по време на комунизма дълго време след промените неговата дейност си остана в тайна.

Неотдавна разсекретени документи обаче потвърдиха, че РУ-ГЩ също е подчинено на Политбюро на ЦК на БКП, а структурно, организационно и оперативно е тясно обвързано със съветското ГРУ.

Неговата политическа правоверност е контролирана от Главно политическо управление на армията, а идеологическите и политически постановки в дейността на ГУ-ГЩ предшестват оперативната работа.

Архивите разкриват, че в Ру-ГЩ също могат да работят единствено членове на БКП или комсомола, като отдел „Кадри” на ЦК на БКП дори е задължен да указва в началото помощ на военното разузнаване за комплектуването с „верни и предани на партията хора”.

РУ-ГЩ също като ПГУ получава правото „да организира и провежда при необходимост, с разрешение на правителството на НРБ, диверсии на вражески обекти на територията на разузнаваните страни”.

Освен това РУ-ГЩ изгражда агентура мрежа от чужди граждани от т. нар. прогресивни страни, в които по-големият брат ГРУ изпълнява политиката на СССР за „износ на революция” в различни точки на планетата.

Както и кадрите на ПГУ, така и тези на ГУ-ГЩ се обучават и завършват съветски школи – едните в КГБ, другите в ГРУ.

Въпреки, че по принцип оперативната работа трябва да е водеща в подобни специални служби до края на комунизма всеки един кадрови служител в ПГУ и РУ-ГЩ е задължен и участва активно в съответната първична партийна организация (ППО) по месторабота. В годишните атестации за дейността на служителите задължително се отчита и тяхната работа по линия на членството си в БКП или ДКМС.

През 1990 г. в резултат на промените и споразуменията от Кръглата маса специалните служби са деполитизирани. Старите кадри обаче остават, а наследникът на БКП – БСП запазва влиянието.

Към днешна дата (по думите на директора на НРС ген. Драгомир Димитров) между 10 и 15 процента от ръководния състав на Националната разузнавателна служба е свързан с ДС, но тази цифра подлежи на проверка, след като един ден законът бъде изпълнен.

Присъствието на кадрите на РУ-ГЩ в служба „Военна информация” днес е значително по-голямо. Според отговор на министъра на отбраната на парламентарен въпрос през 2012 г. процентът там е около 44.

За това колко нереформирана е останала служба „Военна информация” говори едно открито писмо на Асоциацията на офицерите от резерва "Атлантик" по повод тежките проблеми там, разпространена преди няколко години. В позицията се посочва:

"За всеки офицер, запознат в детайли с кадровата политика в служба „Военна информация”, е ясно, че през целия период на прехода там кадруваше една политическа сила. Затова всеки опит за външна намеса от административен или друг фактор среща истеричен отпор. В това затворено феодално владение, скрито зад високите стени на класифицираната информация, са пуснали дълбоки корени фамилните и приятелските връзки. Чести са случаите, когато подборът на кадри се извършва въз основа на отдавна отпадналия чл. 1 от старата конституция. Тази кадрова политика е заложила „приемственост” поне за 20 години напред."

„Държави” в държавата

След отмяната на параграф 12 от закона за досиетата в края на декември 2012 г. нито НРС, нито СВИ изпълниха действащото законодателство. Според него те трябваше да предадат щатните си разписания на комисията по досиетата, която да може да обяви сътрудниците на ПГУ и ГУ-ГЩ по отпадналия вече параграф 12. Без тази информация комисията на практика е възпрепятствана да приложи закона и работата й е умишлено блокирана.

Отделно военното разузнаване е единствената служба, която и до момента отказва да предаде картотеката на РУ-ГЩ под контрола на комисията по досиетата, въпреки че това трябваше да бъде направено още през 2007 г.!

Това означава, че няма никакви гаранции за това дали не са скрити през последните 6 години определени агенти в отговорите на СВИ по отношение на проверените до този момент от комисията различни категории публични лица.

НРС и СВИ не за първи път демонстрират, че са „държави” в държавата и няма власт, нито законодателна, нито изпълнителна, а още по-малко съдебна, която да ги задължи да спазят законите по отношение на вменените им задължения, произтичащи от разкриване връзките им с бившите комунистически тоталитарни служби и достъпа до техните архиви.

През 2002 г. беше приет Закона за защита на класифицираната информация, по силата на който следваше да се извърши преоценка и декласифициране (разсекретяване) на документите със секретни грифове, издадени дотогава. В това число влизаха всички документи на ДС, както и на РУ-ГЩ. След разсекретяването те трябваше да бъдат предадени в Държавния архивен фонд за общо достъпно ползване. НРС и СВИ не разсекретиха нито един лист!

И как да направят това, след като дейността им не е законово регламентирана, а по силата на своята секретност и разполагането с досиетата от миналото голяма част от политическия елит е поставен в зависимост от тях.

Честна офицерска

Безпрецедентният бойкот на закона за досиетата принуди председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов да отнесе проблема до държавния глава. В резултат на това президентът Росен Плевнелиев събра на среща при себе си Костадинов заедно с директорите на НРС и СВИ ген. Драгомир Димитров и Веселин Иванов, за чието назначение беше подписал укази година по-рано.

На тази среща се постигна договореност НРС и СВИ да предадат всички архиви, свързани с ПГУ и РУ-ГЩ на комисията по възможно най-бързия начин. По въпроса за щатните разписания за изпълнение на отменения параграф 12 президентът даде срок на директора на НРС да го предаде до месец септември 2013 г., а на директора на СВИ – до края на годината. През този срок НРС и СВИ трябваше да организират дейността си така, че да изтеглят разузнавачи под прикритие зад граница, ако попадат в категорията на лицата, следва да бъдат обявени по закон, за да не бъде застрашена сигурността им.

Тези договорки бяха съобщени лично от президента Росен Плевнелиев пред медиите в присъствието на директорите Димитров и Иванов, както и на председателя на комисията по досиетата Костадинов. Нито Димитров, нито Иванов изразиха тогава публично несъгласие, напротив с присъствието си потвърдиха, че са постигнали съгласие за дадените им допълнителни срокове. Нещо повече в интервю за desebg.com директорът на НРС ген. Драгомир Димитров заяви, че той и НРС ще спазят закона.

Бламиране на президента

Предсрочните избори и сформирането на кабинета Орешарски върна БСП на власт. Въпреки многобройните предизборни социални обещания, първото нещо, което тя направи обаче бе грубото посягане към ДАНС за политическо подчиняване експлоатация на ДАНС с назначение на Делян Пеевски. По всяка вероятност последвалите обществени протести за попречили на БСП да задейства и политиката за реставриране на параграф 12, което на практика стана, веднага след като протестите затихнаха. Както вече имах възможност да кажа и напиша връщането на параграф 12 не е нищо повече от продължение на политиката Пеевски, която управляващата коалиция води.

Нито НРС, нито ВСИ до момента са изпълнили поетите пред президента публични ангажименти. Това на практика означава само едно – негласно бламиране на държавния глава. Нещо, което показва, че ръководителите на двете разузнавателни служби не само, че не са имали и нямат намерение да спазят закона, но и не държат на своята дума и джентълменска уговорка.

Обикновено се смята, че такива висши ръководни фигури, особено с пагони, поставят на първо място върховенството на закона и уважението към държавните институции.

У нас, в посткомунистическа България, очевидно това правило е неприложимо. Службите не само не се ръководят от мъже на честта, но при тях законът се нарежда след безпределната вярност към Партията.

Зависими от миналото си

В случая с настоящите директори на НРС и СВИ загадката не е толкова голяма. През март 2013 г., именно след отпадането на параграф 12, комисията по досиетата обяви едно единствено решение, в което беше огласена принадлежността към комунистическите тайни служби на 25 души, скрити от НРС и СВИ дотогава при предишни проверките в различни държавни и обществени сектори. Едно от изненадващите имена в този списък беше това на настоящия директор на НРС ген. Драгомир Димитров, влязъл в ДС през лятото на 1989 г., разбира се, като член на БКП.

Миналата седмица политологът Антон Тодоров публично показа документи, показващи, че настоящият директор на СВИ е бил офицер в РУ-ГЩ от средата на 80-те години на ХХ век. Тоест, той също е с принадлежност към комунистическите служби (комисията по досиетата не може да извърши проверка на ръководството на СВИ, тъй като същото ръководство отказва да й предаде необходимата информация).

Това означава едно, че и двамата директори са зависими от своето минало и на практика прикриват от българското общество информация на лица, които са с идентична принадлежност (ако впоследствие информацията за директора на СВИ Веселин Иванов бъде официално потвърдена, ще се окаже, че в момента той крие информация и за самия  себе си).

Тази зависимост от миналото ги поставя в тежък конфликт на интереси със заеманите от тях постове и с бойкотирането на изпълнението на закона за досиетата.

Разбира се, от БСП, които винаги се притичат да „спасяват” националната сигурност, когато въпросът опре до неразградените мрежи и зависимости от комунистическото минало в държавните институции, не говорят за този драстичен конфликт на интереси.

Хубавото на активното лобиране на НРС и СВИ чрез наследниците на Партията за връщането на параграф 12 показва по най-убедителния начин колко нереформирани са останали разузнавателните служби 24 години след промените и кой продължава да командва парада в тях.

Което дава основание да се смята, че след грандиозния и саморазобличителен гаф Пеевски и ретроградната политиката за връщане на параграф 12 все някога ще дойде политическо мнозинство, което ще намери политическа воля да постави специалните служби под ясен и законов контрол и ще скъса един път за винаги пъпната им връв с кадрите на комунистическите тоталитарни служби.