Конституционният съд вчера направи мечешка услуга на властта. При спасяването на депутатството на народния представител от гражданската квота на ДПС Делян Пеевски, с което, той се гордее, както разбрахме от скорострелната му позиция, разгласена в медиите веднага след обявяване на решението.

На тази власт й „върви” да се самокомпрометира. Постоянно. От самото начало с избора на Пеевски за председател на ДАНС, до вчера, когато събитията показаха как може да спечелиш пирова победата и в Конституционния съд (какво тук значи някаква си Конституция).

Нагло по същия път

Някои могат да си мислят, че големият печеливш в случая са Пеевски и ДПС (и всички останали зад гърба им), но това не е така. Да, Пеевски и властта спечелиха едно дело, което тактически беше отлагано по време на бурните протести през юли, за да бъде взето през октомври, когато хората на площада оредяха и властта отново си мисли, че може да прави какво си поиска и че е време за контранастъпление. Повярвайте й, това е така.

Колко значим е 33-годишният депутат от гражданската квота на ДПС за властта си пролича вчера от предизвестеното решение, което на практика го остави народен представител. Управляващите сякаш са оперирани от чувството за усет към непоносимостта, която демонстрират много хора към тях и нагло продължават по същия път, по който вървят от самото начало.

По-голям от Конституцията

С вчерашното решение на Конституционния съд разбрахме, че някои в тази държава са по-големи от основния закон. И че заради тях Конституционният съд създава прецедент. Как иначе да разбираме предупреждението на петимата съдии, които освен посочвайки всички други правни основания, предупредиха, „че резултатът от настоящето дело представлява неоправдано отклонение от досегашната еднозначна и непротиворечива практика на Конституционния съд, което би могло да създаде проблеми при бъдещото тълкуване на съответните конституционни норми”.

Защо не трябва да ни изненадва решението на Конституционния съд? Освен, че неговият изход беше предизвестен, тази институция не за първи път не успя да вземе категорично решение в ключова ситуация. Като се започне от делото за установяване противоконституционността на партията ДПС през 1992 г. (съдът тогава е в патова ситуация след като 6-ма съдии гласуват „за”, а другите 6-ма – „против”) и се стигне до днес.

Всъщност Конституционният съд показа, че и той е разделен, както обществото по причини, произтичащи от тази власт. И той (съдът) може лесно да попадне в схемата на олигархичния модел на управление в България, който бързо да се справи и с него като препятствие за властта.

Тя (властта) дори ни показа вчера, че е толкова силна, че може да „узакони” очевидно незаконното, само и само ключовите й играчи да останат в играта. Пеевски, момчето не е от тях. То, милото, толкова болезнено е преживяло отсъствието си от парламента, че взе, че си „изля” душата в медиите броени мигове сред решението на Конституционния съд по такъв начин, че „почти” ни убеди, че не може да бъде припознато с никакви олигарси и фигури с властово влияние (интересно е колко ли нощи и колко приари са будували да изготвят позицията му предварително).

Да им е честито на Пеевски, ДПС, БСП, на партньора им „Атака”, а също така и икономическите им кръгове, които ги крепят. Върнаха си лицето на гражданската квота в парламента! Какъв успех само! Искат или не искат в следващите дни те ще бъдат принудени влязат в обяснителен режим, въпреки първоначалното „срамежливо” мълчане и тактически отменени (от БСП) пресконференции. В опит да не обясняват обяснимото и все повече да затъват в блатото на абсурдната си власт.

Мечешка услуга

Едва ли някой можеше да направи по-добра услуга на онази част от обществото, което мълчаливо наблюдава накъде отива държавата от това решение на Конституционният съд. Рано или късно онези, които управляват днес, ще разберат, че победата им всъщност е огромна грешка. Грешка, при която жертваха няколко съдии от Конституционния съд, имиджа на тази институция (доколкото го има) и Конституцията, за да задоволят ината на един компрометиран образ на Бай Ганьо в съвременната българска трагикомична политическа реалност. Мечешката услуга, която Конституционният съд направи, всъщност извади очи, а не изписа вежди, както победителите си мислят.

Бай Ганьо възтържествува над Конституцията, но с това си подписа своето политическо самоубийство без да може да разбере, че завлича властта, оставайки по най-наглия и демонстративен начин на сцената за още няколко действия. А това присъствие гарантира сигурен дразнител за очакващото истински промени общество. Какво да се прави – нездравословната жажда за власт води до това, дори заслепените и самозабравили се нагледци да си мислят, че като се представят за жертва ще се намери някой да им повярва.

Оттук нататък тази власт има само един път. Надолу. В пакет с пировия победител от гражданската квота на ДПС.

*Авторът има предвид израза от пространната и очевидно предварително подготвена позиция на Делян Пеевски, разпространена мигновено след оповестяване на решението на Конституционния съд, в която той посочва, че „може би вината ми е, че съм депутат от ДПС – гражданска квота?!”