Няма как след невижданата през последните десетилетия демонстрация на сила и всяване на страх сред протестиращите студенти (и косвено върху онази част от обществото, което не е безразлично към случващото се) около сградата на Народното събрание на 12 ноември 2013 г. чрез органите на МВР (полиция и жандармерия) от страна на управляващия кабинет Орешарски на БСП и ДПС, да не припомня някои факти и изводи от едно друго подобно събитие, случило се в навечерието на краха на комунистическия режим през есента на 1989 г.

Разгонването на активисти на „Екогласност” пред „Кристал”

През 1989 г. управлението на БКП е довело страната до трети фалит. Натрупало е външен дълг от 11 млрд. долара, които не може да изплаща и вътрешен дълг от 25 млрд. лева, обрекъл българското обществото на най-лошия старт към демокрация от всички страни от съветския блок. Хората живеят в постоянен дефицит от стоки от първа необходимост, а дисидентите и неформалните организации са под контрола на Държавна сигурност и призивът им за гласност и демокрация е задушаван от партийната цензурата.

На 26 октомври 1989 г. активисти на движението Екогласност” се събират в градинката пред сладкарница „Кристал” в столицата, за да събират петиция на гражданите до Народното събрание за спирането на строителството на хидропроектите „Рила” и „Места”. По същото време в София паралелно се провежда Европейската среща по опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.

Тогава отново в центъра на столицата посред бял ден, както и във вторник, 12 ноември 2013 г. срещу студентите, униформени служители на МВР и на Шесто управление на  Държавна сигурност за борба с идеологическата диверсия разгонват активистите и гражданите, демонстрирайки груба сила и хулейки ги с нецензурни изрази.

За успешното провеждане на акцията в градинката пред „Кристал” служителите на МВР осъществяване на принудителните мерки, обаче,  от страна на органите на властта,  са били допуснати някои прояви, на моменти надхвърлящи техните правомощия – юмручни и „саблени” удари, удари с палки, ритане, влачене по земята, извиване на ръцете и блъскане.

Арестувани са около 30 души. Преди самата акция същия ден 26 октомври 1989 г. милицията прибира от квартирите им Николай Колев-Босия, Любомир Собаджиев и отец  Христофор Събев и др. и ги изселват за няколко дни извън София.

Картината – 24 години по-късно

През 2013 г. управлява правителство, съставено от партията на бившите комунисти – БСП и партията на обръчите от фирми – ДПС, чийто лидери в лицето на Ахмед Доган и Лютви Местан са агенти на Държавна сигурност. Властта оцелява благодарение на подкрепата на националистическата партия „Атака”. И трите партии са проруски настроени.

Картината от събитията, разиграли се на 12 ноември 2013 г. около парламента, е аналогична с тези пред „Кристал” 24 години по-рано.
С някои изключения. През ноември 2013 г. силите на МВР са три пъти повече от студентите и подкрепящите ги протестиращи (и през деня, и в часовете след 18 ч.). Полицията не изселва активисти, а организира проверки на документите за самоличност и издирва на домашните адреси на следващия ден сутринта активни участници в пореста, разпознати по снимки и телевизионни записи.

За разлика от 1989 г. днес МВР не се справя с наличната полиция в столицата и командирова в София служители от провинцията, които са настанени в 4-звездни хотели (престой, платен без съмнение с парите на българските данъкоплатци, най-малко 60 процента от които не одобряват управляващите).

От пресцентъра на МВР съобщават, че при събитията от 12 ноември около парламента са арестувани общо 26 души, почти толкова, колкото и преди 24 години.

Николай Колев-Босия не е превантивно изселен, но е сред първите редици на студентите. Органите на МВР и през 1989 г., и сега не си поплюват с него.

През 1989 г. акцията в градинската пред „Кристал” е отразена от няколко чуждестранни кореспонденти, които по това време са в НРБ да отразят Европейската среща по опазване на околната среда на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа.

На 12 ноември 2013 г. новината за окупацията на Народното събрание от студентите и полицейското насилие, упражнено срещу тях, обиколи веднага не само България, но света.

Изводи на върхушката на БКП за акцията пред „Кристал”

В началото след разгонването на активистите в градинката пред „Кристал” режимът на БКП мисли, че се е справил (както винаги) със ситуацията. Близки около тогавашният партийно-държавен ръководител Тодор Живков описват, че той е бил развълнуван и доволен от събитието и се оттегля в резиденцията в Правец. Там на спокойствие крои плана си за смяната на министър-председателя, по това време Георги Атанасов с близкия си земляк и вицепремиер Петко Данчев (в края на октомври 1989 г. в сметките на Живков изобщо не влиза подаването на оставка, но на 6 ноември 1989 г. тя влиза в дневния му ред, след като му е „сервирана” от тогавашния съветски посланик в София и генерал от КГБ Виктор Шарапов).

Месец по-късно новият генерален секретар на БКП Петър Младенов дава коренно различна оценка на силовата акция за разгонването на гражданите пред „Кристал”. За тази оценка, споделена не пред българското общество, а в изключително затворен кръг – на тайна среща с Колегиума на МВР (ръководството на МВР, ДС и Народната милиция, б. а.) научаваме от секретната стенограма на срещата в архивите на Държавна сигурност.

От нея научаваме няколко важни неща, казани от новото партийно и държавно ръководство в лицето на Петър Младенов.

Петър Младенов: Ако включим органите на МВР

можем да задържим властта за себе си още два три месеца

Първото от тях е как БКП е могла да задържи властта. Младенов обяснява защо се е стигнало да смяната на Живков на Ноемврийския пленум две седмици по-рано:

„Можехме ли, другари, да минем без пленума? Можехме ли да продължаваме по-нататък така?

Аз онази вечер се срещнах с актива на градската партийна организация. Там им заявих, че не можехме. Можеше да издържим още седмица, още две. Да кажем, можеше да издържим още месец.

Е, с помощта на органите на МВР, ако ги включихме, можеше да задържим властта за себе си още два, три, шест месеца. Но нещата вървяха така, че ще можеше да докараме нещата до взрив.

Как се обясняват протестите – „опорни точки”

През есента на 1989 г. на Тодор Живков не се налага да обяснява на обществото акцията срещу „Екогласност”. Активистите просто са смазани, така както МВР и ДС са действали в продължение на 45 години под заповедите на Партията, когато някой от българите се е опитал да надигне глава.

За студентската окупация на парламента на 12 ноември 2013 г. МВР спусна специални „опорни точки” за депутатите на управляващите как да ги обясняват (разбирай компрометират). Дори властта си го призна в лицето на председателят на Народното събрание Михаил Миков, който коментира с думите, че "не виждам нищо неприлично, нищо странно, това е една от гледните точки към това, което се случва. То не изтича нещо тайно, какъв е проблемът?".

Проблемът е огромен, тъй като МВР е деполитизиран орган, а всъщност действа, така, все едно, че не сме 2013, а по време на тоталитарната комунистическа диктатура през 1989 г. В "опорните точки" на практика се  инструкция за компрометиране на антиправителствените протести.

Според инструкциите, изпратени на депутатите от БСП, те трябва да подкрепят тезата, че полицейско насилие над студентите не е имало, а удареният в главата студент, чиято снимка влезе в международните новини, всъщност не бил студент, а и „не бил особено добре с главата”.

Указанията да се говори, че протестите са инспирирани от определени кръгове с екзотични имена влязоха директно в устата на лидера на БСП Сергей Станишев.

Както стана известно в отсъствието на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, който на 12 ноември е на посещение в Израел, председателят на Народното събрание Михаил Миков е привикал главният секретар на МВР Светлозар Лазаров и почти сигурно ненужната демонстрация на сила и агресивно поведение на част от полицаите срещу студентите през деня е резултат от нарежданията дадени и получени на срещата между двамата.

На Михаил Миков не му е чуждо такова поведение. В началото на гражданските протести през юни 2013 г. той се опита да налага цензура и да наставлява медиите как да отразяват общественото недоволство.

Оценката за протестите

През ноември 1989 г., след принудителната оставка на Живков, новият генерален секретар на БКП Петър Младенов дава пред ръководството на МВР, Народната милиция и ДС следната оценка за събитията пред „Кристал”, месец по-рано:

„Получиха се и редица други неприятности. Правилно ние говорим за Шесто управление (на Държавна сигурност, б.а.). Не е виновно Шесто управление в нищо. Няма изобщо какво да виним органите на МВР. Те са органи на нашата революция. Те са вършили това, което им е било казано. И няма какво да го обвиняваме в нещо, че е направило, че е преувеличило властта си и т.н.

Но накарахме ви вас да влезете, да се заемете с някои въпроси, които поставиха под удар авторитета на МВР.

Ето да кажем този въпрос, говорейки все за обществото. Въпросът за разправиите, които имахме тук по време на Екофорума с тези от т. нар. „Екогласност”.

Можеше ли тази работа да се избегне? Разбира се, че можеше да се избегне и трябваше да се избегне.

Какво искаха тези от нас? Вярно е, че ще кажете: те имаха скрити цели, скрити замисли. Възможно е. Сигурно са ги имали. Но те искаха от нас неща, което всяко общество би трябвало да помисли, да реагира и правилно да реагира. Те искаха да се обсъди проектът за Рила и Места. Има ли нещо незаконно? Кое нормално, демократично общество ще сметне, че това е незаконно?

Какво страшно има в тази работа? Защо да не обсъдим този въпрос? Защо?

А така се получи, че ви накараха да изкарате момчетата да ги махаме, да ни снимат, да ни показват по света и т. н.

Но ние успяхме с такива действия: изключихме редица хора най-напред от партията, след това изострихме отношенията в обществото, и след това на сила се отиде да компрометираме органите на МВР. Та това са органи, които са създадени за съвършено други цели. Те са създадени да пазят спокойствието, да пазят реда, да пазят сигурността на държавата, на отделния човек, на отделния гражданин на републиката.”

Оценката на Станишев : Държавата се нуждае от сила

24 години по-късно лидерът на БСП Сергей Станишев коментира студентската окупация на парламента на 12 ноември 2013 г., окачествявайки събитията като опит за метеж.

"Искам да попитам тези ултраси, от Перник, Пловдив и др. – кой им плаща? Кръгът "Котараците" ли ги организират", заяви Станишев и продължи: „– Искам да благодаря на българските полицаи за техния стоицизъм, воля и сила. Всички групи (парламентарни, б.а.) без изключение след съвместното изявление на президента и премиера (направено срещу ксенофобията във връзка с бежанския проблем, б.а.) заявиха, че са против насилие на верска основа. Но насилието се насажда все по-упорито. Ние вървим към един неофашизъм, който си пробива път в тази тежка икономическа и политическа криза. Той играе със страховете на хората".

Абсурдното е, че Станишев коментира в този стил, а в същото време правителство, което е с мандата на БСП, е подкрепяно от националистическата партия "Атака".

Станишев добави: „Искам да ви кажа – това няма да мине. Защото България се нуждае от оздравяване, от освобождаване. Защото тези 4 години всеки, който изразяваше инакомислие, беше преследван. Демокрацията се нуждае от сила!”

Местан: Ултраси атакуваха законодателния орган

Интересен е и коментарът на лидера на ДПС Лютви Местан за събитията от 12 ноември 2013 г. „Мракът подчертаваше бръснатите глави като най-агресивната част на българското общество”, заяви той ден по-късно.

„Снощи законодателният орган на страната беше атакуван от ултраси. Това няма нищо общо със студентите на Република България, нашите деца. Правото на протест е очарованието на демокрацията и затова то е скрепено конституционно. Но едно е правото на протест, друго е окупацията. Едно е протестът на студентите, съвършено друго е метежът срещу законодателния орган на страната”, добави той.

За премерването на силите на властта и протестиращите

През ноември 1989 г. Петър Младенов коментира положението пред генералите от МВР и ДС с думите:

„Вярно е, че ние имаме партия добра, силна. Но ние сега се сблъскваме с едно явление, което не говори точно така. Това са декларации. Ние имаме силен апарат в партията – Централен комитет, общински комитети, областни и т. н. Обаче се оказа, че и партията като партия (аз говоря за членската часа) в крайна степен е била обезверена, пасивна, чака всичко да й се каже, да се сдъвче. И сега, когато трябваше да премерят сили между неформални и партията, която има над 800 хиляди членове, партията изведнъж се огъна.

На митинг 50 хиляди човека, сигурно 15 хиляди са били членове на партията, излизат 10 човека или 100 човека и ние не можем да овладеем положението.

Ние не сме готови да водим диалог, да водим спор, да докажем нашата истина.”

Партиен митинг през 2013 г. – платени автобуси и влакове с „подкрепящи” кабинета

Още същия ден, в който тази седмица от ГЕРБ обявиха, че ще организиран митинг в Пловдив, за да не пречат на протестиращите в София, властта реагира с контра протест в София, подкрепящ правителството на премиера Орешарски, на когото през последните два месеца му се наложи често пъти да влиза и излиза през задните входове или да се крие с правителствения кортеж от протестиращите.

В специалните инструкции, които бяха спуснати от „Позитано” 20 до редовите организации (инструкциите станаха веднага публично достояние) се указваше да бъдат организирани в митинга и т. нар. службогонци – онези кандидати за различни постове на партията, които не са успели да се добрали до тях.

В медиите беше публикувана информация, че ДПС е платило два влака с протестиращи, които трябва да бъдат докарани на съботна екскурзия в София, за да изглежда партийният митинг още „по-многоброен”. Да се надяваме, че партийните централи сами плащат на тези свои „спонтанни” симпатизанти.

За нравствеността през 1989 г. и сега

През ноември 1989 г. новият лидер на БКП е далеч по-откровен пред генералите от МВР и ДС:

„И ако говорим по-нататък, стигна се, другари, до нравствена криза в нашето общество. Ние говорим за корупция. Има и корупция. Има и неверие. Има и цинизъм, ако искате. Цинизъм, просто цинизъм – аз да съм добре, аз да си оправя моите работи там, не ме интересува това общество и т.н.

И оттук, от тази нравствена криза и неверие в партията, неверие и в нейните възможности. За съжаление ръководителите, ние, които бяхме, ние ръководителите не давахме пример за това как трябва да се живее. Нашият живот не беше открит...

Ние не го давахме този пример. Появи се за съжаление в някои другари увлечение по широк живот, по голям разкош, към харчене на пари, при това пари в грамадни размери. Това са народни пари. А хората не са глупави. Те не могат да не видят това. Те го виждаха. А което го виждаха то е ясно вече какво по-нататък отражение върху съзнанието може да има и на младите. И няма какво да се удивляваме, че младите сега стават тук и искат от нас и отчет, искат от нас да ни съдят. Няма нищо за какво да се удивляваме. По същество ние сложихме това поколение, което е на 20-30 години да живее в едни ужасни условия от общо морална гледна точка, когато едно му приказваме, а то гледа другото – как живеем ние.

Имахме и политическа криза, която възникна. Имахме и морална, нравствена криза в нашето общество.”

Отново паралелът между случилото се преди 24 години и сега по отношение на морала на управляващите е наложителен. За този морал се говори с особена сила от началото на гражданските протести през юни 2013 г. И досега не сме чули ясен аргумент на управляващите по този въпрос. Но това не бива да ни учудва. Лицата, които се интересуват единствено от властта и задържането й на всяка цена, не могат да имат морал.

Това го видяхме с очите си – от опита за прокарването на задкулисната политика „Пеевски”, през погазването на Конституцията от Конституционния съд по казуса с пребивавалия за 4 дни на поста председател на ДАНС депутат от гражданската квота на ДПС, до полицейското насилие срещу студентите на 12 ноември 2013 г.