Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Държавна сигурност и влиянието върху политическия елит по време на прехода |
Коментарно - Коментарно |
Написано от Христо Христов |
Вторник, 26 Ноември 2013 15:16 |
Сайтът desebg.com публикува доклада на журналиста Христо Христов, изнесен на международната конференция „Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби”, организирана от комисията по досиетата на 26 ноември 2013 г. в София”.
„Има папка „Гоце” в архивите на разузнавателната служба, тя съдържа информация за мен и нищо друго – нито ред, нито знак от мен”. Думите са на президента на република България Георги Първанов през юни 2006 г. и с тях той се опитва да разсее публичните слухове, че е бил агент на Държавна сигурност под псевдонима „Гоце”.
По това време в България законодателството за разкриване на документите на ДС и нейните сътрудници е отменено и българското общество е лишено от технология да научи повече за съдържанието на „папката Гоце”. Папка, която по ирония се съхранява в касата на директора на Националната разузнавателна служба, за която отговаря самият президент Първанов.
Неговото агентурно минало, започнало няколко месеца преди краха на комунистическия режим през ноември 1989 г., е обект на проверка на две комисии много преди той да се кандидатира и да спечели президентските избори за първи път през 2001 г. И двете комисии „Бонев” през 1997 г. и комисията „Андреев” през 2001 г., съставени по време на управлението на Съюза на демократичните сили, не обявяват публично принадлежността на Георги Първанов към Държавна сигурност. Нещо повече, при втората комисия председателят й Методи Андреев е бламиран от останалите членове, като е отхвърлено предложението му Георги Първанов да бъде извикан в комисията, за да даде обяснения и да подпише декларация в качеството си на кандидат-президент и по този начин законът е нарушен, а българското общество е поставено в положение да направи неинформиран избор. И на президентските избори през 2006 г. гласоподавателите нямат възможност да направян информиран избор, тъй като досиетата са затворени, включително и т. нар. папка „Гоце”. Георги Първанов печели втори президентски мандат. Неговата принадлежност е обявена едва през лятото на 2007 г. от настоящата комисия „Костадинов”, но истината е казана твърде късно. За държавния глава последствията са само морални, тъй като както повечето от вас зная в българското законодателство няма лустрация на сътрудниците на комунистическите тайни служби, заемащи важни държавни постове. Примерът с Георги Първанов е само един от многото за това по какъв начин сътрудниците на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия се позиционират след промените в политиката и градят своята политическа кариера успешно, благодарение на затворените досието и на умелото „опазване” на информацията за връзките с репресивния апарат на режима на Българската комунистическа партия през първите 16 години на прехода в България.
Преход, който вече знаем, че е бил добре режисиран и продължава да бъде режисиран с активното участие на тайните комунистически служби и техните агенти. Доказателството го намираме в решенията на комисията по досиетата през последните 6 години, с които вече са официално огласени имената на близо 8000 сътрудници на ДС и разузнавателните служби, заемали и заемащи ръководните държавни и обществени постове. Всъщност, за да бъде по-ясна картината трябва да отбележа, че рядко може да се посочи държавна институция или обществен сектор, който да не засегнат от проникване на агенти на комунистическите тоталитарни служби на важни ръководни позиции. Тук, разбира се, ще се огранича до влиянието на комунистическите тайни служби върху политическият елит, който в крайна сметка формира държавното развитие и държавната политика във всички останали сектори. Дадох пример с президента Георги Първанов, който беше държавен глава в периода януари 2002 г. – януари 2012 г., тъй като той е агентът на ДС, който е успял да заеме един от най-висшите държавни постове. Не трябва да се забраня, че освен президент Георги Първанов беше и лидер на Българската социалистическа партия в периода 1997-2001 г. Той беше политикът, който оглавяваше митинги против военната операция н НАТО срещу Съюзна република Югославия през 1999 г. в отговор на етническото прочистване на Косово. Като президент Първанов води активна дипломация в подкрепа на енергийната политика на Русия, осигуряваща години напред 100-процентна енергийна зависимост на България от Москва. И днес, когато вече не е президент той продължава активно да лобира за изграждане на отхвърления от парламента проект за АЕЦ „Белене”. Първанов е „бащата” на безпринципната коалиция между БСП, Движението за права и свободи и НДСВ през 2005 г. след неуспешния опит на левицата да състави правителство само с ДПС. Управление, донесло на България вълна от организирана престъпност без адекватно противодействие от страна на държавата, злоупотреби със средства от европейски фондове и замразяване на еврофондове, процъфтяване на корупцията. Георги Първанов е и един от най-сериозните противници на отварянето на досиетата и категорично отказа да подпише през 2011 г. укази за отзоваването на българските посланици, разкрити като сътрудници на комунистическите тайни служби. Моята оценка обаче е, че Георги Първанов отстъпва първото място по влияние върху политическите процеси в България, което е оказвано от агент на ДС. Отстъпва го на един друг политик, който превърна партията си не в политически балансьор, както е определяна, а в партията, участвала в управлението на България след промените повече години дори и от наследниците на комунистическата партия.
Става въпрос за Ахмед Доган, лидер на партията Движение за права и свободи в продължение на 23 години, т.е. през всички години на прехода и от януари тази година почетен е председател на ДПС, като тук не трябва да имаме илюзията, че дори в качеството му на почетен председател на партията всяко значимо решение в днешното управление на държавата може да става без неговото одобрение. Показа го случая с Христо Бисеров, зам.-председател на ДПС и на парламента, обвинен неотдавна в пране на пари. Неговата съдба и оставка от всички постове не се реши в партийната централа, а в Сараите на Доган на тайна среща на четири очи с т. нар. почетен председател на ДПС. Ахмед Доган е класически продукт на Държавна сигурност. И ако папката „Гоце” е старателно прочистена, то досието на Доган, наброяващо 10 тома, е запазено и ни дава възможност да проследим как Държавна сигурност моделира и изгражда един от своите успешни агенти – от привличането през 1974 г. още като войник в казармата до подготовката му за извеждането му на Запад като нелегал през 1985 г. Човек с псевдонимите „Ангелов”, „Сергей” и „Сава” , който дължи образованието си, лансирането в научната общност, издръжката си и формирането си като личност на Държавна сигурност.
Човек, който след промените е обвит в ореола на борец против насилственото преименуване на българските турци през 1985 г. и в същото време документите от досието му в архива на ДС разкриват, че като агент той е получавал редовна месечна издръжка от ДС в един дълъг период от време, включително и по време на „възродителния процес” през 1985 г. Тогава се е вживявал в аналитик на проблемите на българските етнически турци. Достатъчно е да посочим няколко ключови негови политически решения, които са определяли пътя на развитие на България през прехода. 1992 г. – оттегляне на подкрепата си на правителството на СДС или т. нар. „депесарски шут”, с който беше свалено доверието от кабинета на Филип Димитров по-малко от година от съставянето му. Последва съставянето на кабинета Беров с мандата ДПС, останал в историята като правителството на икономическата групировка „Мултигруп”, чието ръководство днес знаем, че е съставено от кадрови служители и агенти на Държавна сигурност. Това е родилният период на силовите групировки и първоначалното натрупване на незаконни капитали и вълната на кредитни милионери, чието агентурно минало четем днес от досиетата в читалнята на комисията.
През 2001 г. Ахмед Доган игра балансьор при съставянето на кабинета на Сакскобургготски между Национално движение Симеон Втори и ДПС, а подкрепата му за кандидатът за президент на БСП Георги Първанов изигра ключова роля за избирането му на този пост. Едно от първите неща, които това управление направи, беше да отмени тогавашния закон за достъп до архивите на комунистическите тоталитарни служби и закрие комисията „Андреев”. Метаморфозите на Доган през годините на прехода са удивителни: от закана да забрани БКП/БСП през 1990 г., до превръщането на ДПС в незаменим политически фактор и партньор на БСП във властта. Негови са шокиращите признания, че „всяка партия си има обръч от фирми” и че той, Доган, разпределя „порциите на финансирането в държавата”. А когато през 2008 г. беше критикуван за появата му на луксозна яхта Доган чистосърдечно заяви: „Не яхта – ако имам възможност ще си купя и летяща чиния”. Трябва да се отбележи и факта, че през 2006 г. ДПС подкрепи отварянето на досиетата, вероятно защото нямаше как нейното ръководство да обясни на електората си, че иска да скрие истината за т. нар. възродителен процес, но в същото време през всичките години на прехода ДПС участва в сезирането на Конституционния съд за отмяната на различни частични опити за осъществяване на лустрация на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби.
Приемствеността по отношение на ръководството на ДПС от агенти на Държавна сигурност е показателен. През януари 2013 г. Ахмед Доган посочи за нов лидер на партията Лютви Местан, известен още като агент „Павел” на ДС от 1979 г. По-информираните от вас знаят, че неговият случай далеч надхвърля този на Първанов и Доган и е безпрецедентен, тъй като досието му не е унищожено, а изчезнало от архива на Първо главно управление на ДС. До момента г-н Местан не е намерил за необходимо да декларира публично, че не е зависим от изчезналото си досие. БСП и ДПС не са единствените партии, чиито лидери са били свързани с репресивния апарат на комунистическата партия. В определени моменти по време на прехода, когато един от скритите механизми за промени в политическото пространство и предотвратяване на превес на демократичното управление, е чрез разсейване на гласове посредством създаването на нови политически субекти и влизането им в парламента.
Тук бих отличил партията Български бизнес блок, участвала в 37-то и 38-но Народно събрание в периода 1994-1997 г., чийто основател и председател Жорж Ганчев също е сътрудник на ДС в периода 1970-1990 г. Една част депутатите на БББ също за агенти на комунистическите тайни служби, а някои от тях като Георги Агафонов са и сред учредителите на клуба на едрия бизнес през 1993 г., известен като Г-13 и е кредитен милионер. При два парламентарни вота са отклонени съответно по 245 000 и 209 000 гласа, което позволява съставянето на самостоятелна парламентарна група на БББ.
Същата роля играе и създадената преди парламентарните избори през 2005 г. за 40-то Народно събрание коалиция Национален съюз „Атака”. В нейния състав влизат няколко националистически партии като партия „Нова зора”, с лидер Минчо Минчев, агент на ДС и Съюз на патриотичните сили „Защита“, с лидер Йордан Величков, щатен служител на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия. Коалиционният съюз „Атака” спечелва 296 000 гласа или 8,9% и вкарва в парламента 21 народни представители. 7 от тях или една трета са свързани с комунистическите тоталитарни служби. За сравнение „Атака” вкарва повече агенти отколкото БСП или ДПС. Народни представители с агентурно минало обаче фигурират в почти всички партии по време на прехода, които са намирали представителство в парламента като БСП, ДПС, СДС (до 1997), Български бизнес блок, Български национален съюз, „Атака” и ГЕРБ. Друг лидер на партия, агент на ДС, който има парламентарно представителство, е Красимир Каракачанов, лидер на МВРО, чиято принадлежност с скрита по време на управлението на СДС през 1997-2001 г. Във всички Народни събрания от 1990 г. насам – 8 парламента от 36-то до 42-то и 7-то Велико Народно събрание – комунистическите тоталитарни служби има свое представителство. Общо през парламента през последните 23 години са минали 159 депутати, сътрудници на ДС или разузнавателните служби на БНА. В последните три парламента 40-то Народно събрание 2005-2009 г. те са 19 души; в 41-то Народно събрание 2009-2013 г. – 12 и в настоящото 42-то Народно събрание – 13 души. Или образно казано във всеки български парламент ДС има своя парламентарна група. Прави впечатление нестихващия стремеж на сътрудниците на комунистическите служби към влизане в политиката. За изборите за последния 42-и парламент общо 136 агенти са атакували законодателната власт като кандидати за народни представители от над 30 политически партии и коалиции. Това е с трима агенти по-малко от кандидатите за депутати в 41-то Народно събрание през 2009 г.
Подобно е положението и в изпълнителната власт. От 12 правителства от 1990 г. насам, включително и три служебни, нито едно не е сформирано без присъствие на агенти на ДС или разузнавателните служби на БНА (действащият в момента 13-и кабинет на Орешарски не е проверен все още от комисията по досиетата). Единственият период, в който в Министерски съвет няма агенти е през 2011-2013 г. след като премиерът Бойко Борисов се освобождава от двама членове на кабинета си (министър Божидар Димитров и зам.-министъра на вътрешните работи Павлин Димитров), които са с досиета. Най-много агенти има в самостоятелния кабинет на БСП януари 1995 г. – януари 1997 г. – общо 23 души министри и зам.-министри, начело с премиера Жан Виденов. При това управление процъфтяха финансовите пирамиди, беше срината банковата система, инфлацията стопи спестяванията на хората и в същото време намали милионите задължения на кредитните милионери, страната беше доведено до икономическа и финансова катастрофа.
Неотдавна председателят на бившата комисията по досиетата Методи Андреев съобщи факта, че агенти на комунистическите тоталитарни служби са били и премиерите Андрей Луканов и Любен Беров. Това означава, че от първите пет редовни правителства, три са ръководени от хора, свързани с репресивния апарат на БКП или през първите 7 години на прехода 5 години изпълнителната власт е доминирала от хора на комунистическите тайни служби. Тази картина само очертава рамките на влиянието на комунистическите тоталитарни служби върху политическите процеси в България през прехода. Преход, преминал под знака на зависимостите от досиетата, с чиято „помощ” и тайна сила бяха създадени марионетките в политиката и олигарсите, срещу които днес част от българското общество протестира. Основна причина процесът на безконтролно инфилтриране на агенти и кадрови служители в българския политически живот, а и не само там сред 1989 г. включително и в сегашното управление, е липсата на политическа воля в парламентарно представените партии за недопускане на сътрудници във властта. Неосъществената декомунизация в началото на прехода, отсъствието на лустрация и късното отваряне на архивите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА предпоставките, допринесли за успешния възход на агентите на комунистическите тайни служби и тяхното огромно явно и неявно влияние върху политическия елит в България. |