Сайтът desebg.com публикува доклада на Ханс Алтендорф от Федералния комисариат за архивите на Държавна сигурност на бившата ГДР, озаглавен „Развитие, значение и перспективи за властите, занимаващи се с миналото, чрез примера на Федералната агенция за архивите на ЩАЗИ”. Докладът е изнесен на международната конференция „Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби”, организирана от комисията по досиетата и проведена на 26 ноември 2013 г. в София.

Съдържанието му показва националната и европейската визия на Германия и споделянето в международен план на успешните политики за преодоляването на наследството на комунистическата диктатура чрез преосмислянето й. По това отношение Германия може да бъде пример за страните, в които наследниците на комунистическата партия успяха да държат затворени архивите за дълго време, както това стана в България. Вътрешните заглавия в текста са на сайта.

Спасяване на досиетата на ЩАЗИ

За първи път документите на бившето Министерство на Държавната сигурност (ЩАЗИ) станаха обект на обществено внимание в Германия през ноември-декември 1989 г. Всичко започна един ден, когато над централната сграда на ЩАЗИ в Източен Берлин започнаха да се вият облаци дим. Това беше знак, че там е започнало унищожаването на документи. Гражданите поискаха то да спре, но все още съществуващата по това време Германска единна социалистическа партия (ГЕСП) се опита да шикалкави и да продължи да контролира прикриването на следите на диктатурата.

Тогава гражданите протестираха с излизането на един огромен митинг на 15 януари 1990 г. в Берлин, откъдето множеството се насочи към централния офис на ЩАЗИ в града и активисти окупираха сградата, като по този начин я поставиха под свой контрол. Така голяма част от документите на ЩАЗИ бяха спасени.

На 3 октомври 1990 г., в деня на обединението на Германия, беше приет закон за личните данни, отнасящи се за работата с документите на ЩАЗИ и това беше началото на процеса за помирение с миналото.

Малко по-късно беше създадена Федералната агенция за архивите на ЩАЗИ. Това стана със закон от 29 декември 1991 г. За неин създател се счита днешният президент на Германия Йоаким Гаук. След него директори на агенцията бяха Мариане Биртлер и Ролан Ян.

Съгласието в Германия за отварянето на архивите на диктатурата

След падането на Берлинската стена в Германия никога не е имало политически спор за необходимостта от разкриване на досиетата на ЩАЗИ и винаги е съществувала една смислена коалиция по този проблем, която продължава вече повече от 20 години.

Тази политика в Германия беше формирана в началото на принципа „Свобода за моето досие”. Тя трябваше да гарантира няколко фундамента:

• достъп на жертвите до материалите, събирани за тях или техните семейства в ЩАЗИ;
• правото на обществото да научи истината за дейността на ЩАЗИ по време на диктатурата в бившата ГДР;
• съхранение, опазване, управление и достъп до документите на ЩАЗИ.

През последните 15 години Федералната агенция за архивите на ЩАЗИ пресява архивите при извършването на проверки на държавните служители за това дали са работили за ЩАЗИ.

Днес знаем, че архивите на ЩАЗИ представляват 111 км. Ако към тях прибавим и микрофилмираните документи те ще достигнат до 158 км. В агенцията се съхраняват и възстановяват над 15 000 кашона с накъсани при унищожаването документи. В архива се пазят 1,7 млн. снимки и 30 000 филми на ЩАЗИ.

Германската национална програма за помирение

чрез преосмисляне на комунистическата диктатура

Архивите на ЩАЗИ са част от една национална програма по опазването и изучаването на националната памет. В Германия съществува Федерален фонд за преосмисляне на диктатурата, която си сътрудничи по тези проблеми с Федералната агенция за образование. Тя е разработила концепция за образованието по тези въпроси в Германия, която се изпълнява от федералното правителство.

В страната съществува широка политическо съгласие по изпълнение на основната цел, а именно помирение с диктатурата чрез преосмислянето й. В Германия работят активно и множество неправителствени организации, за да може всичко това да служи на обществото за изграждане на култура на паметта, за изграждане на знание за същността на диктатурата. Чрез това ние казваме колко важна е демокрацията.

Германската перспектива – продължаване на лустрацията и отварянето на архивите

По тази проблематика бих засегнал три перспективи – национална, европейска и международна. Националната перспектива е свързана с бъдещето на  Федерален комисариат за архивите на Държавна сигурност на бившата ГДР. Той има мандат на дейност до 2019 г. (до тази година е удължена и лустрацията на служители на ЩАЗИ на ръководни държавни постове и служба в Германия, б.а.). Очаква се парламентарна комисията от експерти да разгледа необходимостта от продължаване на мандата и след 2019 г.

Аз лично съм почти сигурен, че дейността ще бъде удължена и след 2019 г. Дейността на Федералната агенция за архивите на ЩАЗИ ще продължи, за да не се прекъсват следните процеси:

• достъпа до личните документи в ЩАЗИ;
• достъпа до документите на ЩАЗИ за изследване от медиите и научните среди;
• продължаване на образователната работа и международното сътрудничество.
• Не може да се постави граница за спиране на изучаването на диктатурата.

Европейската перспектива – цели на европейската мрежа от държавни комисии и институти

Перспективата на европейско ниво. В страните от Източна Европа, преживели диктатурата, бяха създадени независими органи (агенции, комисии, институти, б.а.) с цел гарантиране, че документите на тоталитарните служби ще бъдат разглеждани чрез законодателно установена процедура и ще бъде гарантиран обществения достъп до тях.

През 2008 г. в Германия беше създадена мрежа между тези държавни институции от различните страни в Източна Европа, натоварени с опазването, съхранението и достъпа до архивите на тоталитарните служби. Европейската мрежа (в нея съосновател и член е българската комисия по досиетата, б. а.) има следните задачи:

• да предоставя документи на засегнатите от диктатурата граждани;
• да гарантира цялостното изучаване и изследване на тайните служби на базата на документалната и научната им преоценка;
• тези процедури да бъдат съобразени с исканията на закона;
• тази дейност да се извършва с независими цели в полза на обществото и да не се използва от политическата конюнктура.

Рамката на европейско ниво показва, че проблемът с документите на бившите тоталитарни служби на комунистическия режим не е някакъв изолиран проблем в отделни страни, а е обща цел на държавите, преживели диктатурата. Обединението на отделните държавни органи, натоварени с тези проблеми в различните страни, чрез европейската мрежа, трябва да гарантира независимостта на архивните проучвания и съхранението на тези архиви за изграждането на памет за тоталитарния комунистически режим.

Международна перспектива – споделяне на добрите политики при трансформацията на комунистическия режим в демократичен

Международната перспектива. Архивите на тайните служби са част от наследството на комунистическите диктатури в Европа. С решаването на достъпа, опазването и съхранението им бяха изработени международни стандарти.

Днес тези архиви имат един много важен аспект и той е свързан с изучаваното на прехода от диктатура към демокрация. Проблемът с отношението към паметта е много важно не само за онези страни, които до 1989 г. бяха поставени под комунистическа диктатура. Той е важен и за останалия свят при изследването и изучаването на трансформацията от комунистически режим към демокрация.

Нашите усилия дотук са формирали успешните методи за справяне с наследството на диктатурата и установяването на демократична система на развитие. Миналото трябва да се знае и да се помни, а не да се изхвърли зад гърба.