В края на 2013 г. маските паднаха и стана ясно, че кръгът около Сергей Станишев търси начин да се освободи от ангажимента, поет от БСП през 2006 г. за отваряне на досиетата и публично огласяване на сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби.

Въпреки че лидерът на наследниците на комунистическата партия, преименувана преди 24 години в социалистическа, открито да не коментира този въпрос, чрез него говориха такива като Атанас Мерджанов, депутат от БСП и председател на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. В негово лице за първи път след приемането на закона през 2006 г. представител на БСП публично заяви, че на „Позитано” 20 са смятали това за грешка.

Къде се крие проблемът

За онези, които не следят толкова отблизо процеса на отварянето на досиетата в България, трябва да се отбележи, че комисията по досиетата стана обект на нападки с идването отново на власт на БСП. Вероятно само заради скандала с назначаването на Дилян Пеевски за председател на ДАНС през юни 2013 г. и избухналите граждански протести сценарият за атака срещу комисията и закона беше изместен едва през есента на миналата година.

Съществуват две групи противници на закона и досиетата. Първата е явна – бившите кадрови служители на ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, които през последните години се опитаха по различни начини да блокират закона, но това не им се отдаде.

БСП остана привидно „глуха” към техните искания до миналата година. Каква е причината Станишев да си промени позицията? Единствената логична причина е даването на тайни предизборни обещания. Те прозвучаха още в заключителната му реч на конгреса на партията през 2012 г., когато той поднесе извинение на „всички несправедливо обвинени след 10 ноември 1989 г.”

Станишев – доброволен заложник на Държавна сигурност

Говорейки за коалиционната политика и за привличането на евентуални нови гласоподаватели Станишев заяви:

„Да не забравим обаче два основни източника за разширяване на нашето влияние и изборен резултат. Това са: 1. Множеството леви хора, които за 22 години преход бяха изтласкани, обидени или се разочароваха от нас. На мнозина от тях, започвайки от „списъците на виновниците” през 1990 г. (някои ги помнят), дължим извинение и им казваме: „Простете за обидите. Каузата ни е голяма. Имаме нужда от вас!”

С това извинение на практика той реабилитира БКП и отговорните за престъпленията й в периода 9 септември 1944 г. – 10 ноември 1989 г. На лидера на БСП му трябваше всеки глас, включително и на хората от ДС, които останаха крайно разоравани от подкрепата на партията на закона за досиетата през 2006 г., за да спечели предсрочните избори. Е, той не успя да ги спечели, но се върна на власт. И дойде време да плаща за оказаната му подкрепа. Как? Като търси начин да ревизира политика на БСП по отношение на закона за досиетата и комисията. Така той доброволно се е превърнал в заложник на Държавна сигурност, а оттам той превръща в заложник и позицията на БСП по този проблем, който уж беше решен през 2006 г.

Нереформираните специални служби – неявни противници на закона за досиетата

Втората група, неявни противници, е обособена от нереформираните специални служби. В случая става въпрос за съвременните разузнавателни структури на България – Националната разузнавателна служба (НРС) и служба „Военна информация” (СВИ, военното разузнаване). НРС е наследник на Първо главно управление на ДС, а СВИ на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Българската народна армия.

И двете служби негласно отказаха да изпълнят закона за досиетата след отмяната на параграф 12 през декември 2012 г. с гласовете на ГЕРБ и Синята коалиция в 41-то Народно събрание. Разузнавателните служби трябваше да предадат в комисията по досиетата щатния си състав от 10 ноември 1989 г. насам, а също така и всички непредадени още архиви, сред които и картотеката от страна на СВИ.

Въпреки че директорите на двете разузнавания ген. Драгомир Димитров и Веселин Иванов декларираха, че ще направят това до края на 2013 г. след среща по проблема при президента Росен Плевнелиев през април миналата година, на практика не негласно продължиха да бойкотират изпълнението на закона.

В променената политическа обстановка разузнавателните служби, които вече 24 години продължават да функционират без устройствени закони и напълно безконтролно, съзряха в новата власт възможност за връщането на отменения параграф 12. Неслучайно група депутати от БСП и един от „Атака” внесоха такъв законопроект през септември 2013 г., който обаче загуби подкрепата на ДПС в една от парламентарните комисии и спря дотам.

Неслучайно атаките срещу комисията по досиетата се засилиха именно в края на годината, тъй като това съвпадна с изтичащите пред разузнавателни служби срокове за предаване на архивите.

Прав е председателят на комисията по досиетата (2001-2002) Методи Андреев, който в интервю за desebg.com прогнозира, че докато БСП е на власт опасността за закона за досиетата и комисията остават.

Може да се предположи, че през 2014 г. битката за досиетата ще продължи, като кръгът около Станишев търси някакви нови аргументи или причини, за да блокира закона за досиетата и атакува комисията.

ДПС – неспечеленият политически съюзник

Видя се обаче, че освен бившите кадрови служители на Държавна сигурност и специалните служби БСП няма достатъчно политически съюзници, за да осъществи законодателни промени, които да задоволят тайните предизборни искания на кликата на ДС и двете разузнавателни структури.

Ключова в ситуацията се оказва позицията на ДПС. До момента движението мълчи и показва, че хората около Станишев са изолирани в опита да реализиран вече неприкритите си намерения срещу закона и комисията. Колкото и странно да звучи и през 2006 г. в тогавашната тройна коалиция именно Ахмед Доган беше основната политическа фигура, която застана на позиция за отварянето на досиетата, което принуди лидерите на НДСВ и БСП Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев да подкрепят неговото политическо решение.

Неслучайно законопроектът за връщането на параграф 12 изненадващо за БСП беше отхвърлен от депутатите на ДПС в Парламентарната комисия за контрол на специалните служби. Ако тази позиция не бъде променена няма как Станишев да осъществи атаката срещу комисията по досиетата и закона. Много често обаче сме ставали свидетели как определени спорни въпроси в крайна сметка са били спазарявани в предишни коалиционни управления между БСП и ДПС. Предстои да видим дали досиетата ще се превърнат през 2014 г. в обект на подобен пазарлък.

Кандидати за депутати с досиета на евроизборите

Ако комисията по досиетата продължи да работи в нормални обстоятелства първата голяма проверка през 2014 г. ще се явят изборите за Европейски парламент.

На миналите БСП успя да вкара един сътрудник на ДС в лицето на Евгени Кирилов. Най-вероятно той отново да бъде на избираемо място в листата на левицата.

Евроизборите ще бъдат поредния тест дали останалите политически субекти ще опазят листите си чисти от сътрудници на комунистическите тоталитарни служби или това ще бъде малко чувствителен за тях проблем.

Агентите в приватизацията

Една от най-важните проверки, които предстоят през 2014 г. са участниците в приватизацията. Тази законодателна промяна беше приета по предложение на ГЕРБ през декември 2012 г.

С нея беше допълнен списъка на задължително проверени субекти, извършващи публични дейности. Според допълнението на проверка за принадлежност към комунистическите тоталитарни служби подлежат всички участници в приватизацията, както и органите –  общински и държавни – с чиито решения е осъществена приватизацията.

Възможна ли е цялостна лустрация в  България?

Наесен тази година ще се навършат 25 години от 10 ноември 1989 г. България е една от малкото страните в Централна и Източна Европа, преживели тоталитарния комунизъм, в които всички лустрационни опити за законово ограничаване на участието на кадрите и агентите на ДС във властта бяха отменени от Конституционния съд.

Изкуственото повдигане на въпроса дали да има комисия по досиетата или не, както и цялостната политика на днешното управление на БСП, реставрирало на много места във властта хора на ДС, предизвиква съпротивителни обществени сили, които все по-често поставят въпроса за въвеждането на лустрация, за да се прекъснат старите връзки и зависимости и се улесни демократичния път на развитие.

Дебатът за комисията по досиетата изведе интересни социологически нагласи в обществото – 73 процента са за ограничаването на сътрудниците на ДС във властта със закон, като процентът се е повишил с 24% в сравнение с 2009 г. Противниците на лустрацията за същия период са намалели с около 20% и днес са само около 24% от обществото.

Въпросът за ограничаването на влиянието на ДС във властта беше поставен като част от новия обществен договор, който протестиращите студенти желаят да бъде приет.

Колкото и изненадващо да звучи 25 години след рухването на комунизма българското общество може да припознае в лустрацията онзи лек, който не беше приложен в началото на прехода. Как ще се развие този процес ще зависи от това дали през 2014 г. ще се случат предсрочни парламентарни избори и какви ще бъдат обществените искания, в които партиите, претендиращи за влизане в парламента, ще се вслушат.