Сайтът desebg.com препечатва коментара на Веселин Вучков (ГЕРБ), публикуван във в. Сега”, посветен на превръщането на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) в подобие на ДС по време на комунистическия режим. Препечатването става с разрешение на редакцията.

Д-р Веселин Вучков е юрист, автор на редица научни публикации в областта на наказателния процес. Работил е като стажант-съдия и следовател, а в периода 1996-2001 г. е асистент и старши асистент по наказателноправни науки в Академията на МВР. Специализирал е в САЩ и Великобритания. Зам.-министър на вътрешните работи в правителството на Борисов. Депутат е от ГЕРБ в 42-то Народно събрание.

Заглавието и вътрешните подзаглавия са на сайта. Оригиналното заглавие е „ДАНС трябва да бъде закрита”.

„Провокацията „Пеевски“ ми се струва неповторима като детонатор на граждански гняв. Политическите безобразия рецидивират, но шедьоврите са редки“.

Думите са на д-р Н. Михайлов пред „24 часа“ и срещат 100 %-то ми одобрение. Нещо повече: „изборът“ и „историческата“ дата 14-ти юни 2013 г. заемат челно място в личната ми класация за политически безобразия през 24-годишния преход; в държава с нормални демократични рефлекси архитектите на назначението (партии плюс политици) щяха да бъдат изхвърлени от сцената поне за 10 години!

Зад фасадата на скандала "Пеевски"

Но фокусирането върху името „Пеевски“ в известна степен подвежда, защото дори и без подобна фасадна табелка ДАНС „блести“ със своята неестественост в една съвременна демократична подредба от институции. Защо мисля така?

Първо, ДАНС бе „родена“ механично на 1-ви януари 2008 г. от няколко „бащи и майки“: военно контраразузнаване, цивилно контраразузнаване (бившата НСС към МВР), финансово разузнаване и други по-малки звена. Липсваха: визия за реформи, обществени дебати, политическо и експертно съгласие. Противопоставиха се Президент и министър на вътрешните работи. Проектозаконът бе внесен чрез депутати.

Резултат – личната приумица на премиера Станишев бързо се сдоби със скандални назначения и практики: шефове със съмнителна репутация и подозрения за връзки с престъпността, следене на журналисти и политици, медийни „геройства“ заради нескопосани акции и пр.

Новите мегаправомощия

Второ, през лятото на 2013 г. ДАНС бе „натруфена“ с нови и нови мегаправомощия. Възстанови се отнетата в края на 2009 г. възможност ДАНС да задържа граждани, да претърсва помещения и пр. Освен това за първи път се даде правомощие ДАНС да провежда разследване по правилата на НПК. Но – внимание! – без да се посочват съставите на престъпления от Наказателния кодекс, които попадат в „обсега“ на ДАНС-овите разследващи агенти (обръщам внимание на понятието „разследващи агенти“!).

Суматохата в пленарна зала на юристите сред управляващото мнозинство (Бисеров, Нотев, Казак…) по този повод намери „изход“: ДАНС ще разследва всички деяния, които попадат в обсега на правомощията й! С други думи – няма да посочваме престъпни състави от НК, но ще се доверим на „ясното“ и „безпротиворечиво“ понятие „заплаха за националната сигурност“…

Трето, промяната в ДАНС през м. г. не бе самотно занимание; то бе „пакетирано“ с промяна в Закона за СРС (специални разузнавателни средства, бел. ред.). Службата СДОТО (Специализирана дирекция „Оперативно-технически операции”, бел. ред.) бе изведена от МВР и „преля“ в новосъздадената ДАТО (Държавна агенция „Технически операции”, бел. ред.) към правителството. Но защо аналогичната служба („Технически операции“) в ДАНС остана непокътната? До днес никой не е отговорил смислено!

Възнаграждението на ДАНС – собствено звено за подслушване

Така: ДАНС бе „възнаградена“ да притежава собствено звено за подслушване, проследяване, служител под прикритие и др., т. е. ДАНС-аджии ще правят искания за подслушване, шефът на ДАНС ще дава разпореждане след съдийското разрешение и собствено звено на ДАНС ще проведе мероприятието. Това, впрочем, прави подозрителна реформата на СРС, защото сегашната ДАНС по нищо не се отличава от МВР, преди да бъде „реформирано“ с поправката „Пеевски“…

Четвърто, промяната в начина на избиране на председател на ДАНС е грешка! Парламентът не бива да „поглъща“ все повече и повече правомощия по назначения. Защото: процедура, включваща предложение от Правителството и избор от НС е лицемерна фасадност, нищо повече от „подаване на топка“ по простата причина, че става дума за едно и също политическо мнозинство. И датата „14-ти юни“ го доказа категорично!

Когато Президентът назначава, а Правителството предлага, се постига балансиращо властово взаимодействие, доказало полезността си през годините на преход. Но това е само етап от „промените“. Убеден съм, че става дума за обмислен „поход“ срещу Президента единствено заради неговото име. В идните седмици ще последват: отнемане на президентски правомощия относно главен секретар на МВР, директор на НРС, директор на НСО и пр. А псевдопрофесионални и псевдонаучни аргументи не могат да замъглят тази простичка истина…

Намирам за нередно и служители от ДАНС масово да заемат ръководни постове в МВР; дори да са добри професионалисти, те нямат опит в трите основни приоритета на вътрешното министерство: охрана на обществения ред, разследване по НПК, борба с пожарите и други бедствия.

Пето, „външният“ контрол върху ДАНС е деформиран. На ниво Парламент той е претопен в една мега-комисия (в която членувам), а тя контролира и: Националната разузнавателна служба, Националната служба „охрана”, Държавна комисия за сигурността на информацията, ДАТО и СРС и др. Не бе така в предишното Народно събрание, където имаше отделно звено, посветено само на ДАНС, със забрана то да се оглавява от депутат от управляващата партия! Но по-големият проблем е друг: контролиращите (депутати) знаят само това, което им „поднасят“ контролираните. Лошите практики остават дълбоко скрити, освен ако не избухне медиен скандал от типа „Галерия“, „Бисеров“ и др. под.

ДАНС като боздуган срещу политическите опоненти

Към това ще прибавя разширените възможности на ДАНС с подзаконов акт (!) да изгражда собствени фондации, търговски дружества и др. … Дори претенциозното наименование – агенция за национална сигурност – е дълбоко, дълбоко погрешно!

Споделям без капка преувеличение: подобно мащабно преплитане на правомощия в лицето на един ведомствен мастодонт е заплаха за демократичния институционален ред! В редица държави със силен исторически усет (пример: Германия) подобно смесване на контраразузнаване, полицейски правомощия и разследване по НПК е изрично забранено с нормативен акт!

Българската ДАНС е мощен боздуган, който може да поразява безпроблемно както политическия опонент, така и икономическия съперник. Нещо повече: ДАНС е заплаха за  цялата социална реалност, отделена от държавата, наречена Гражданско общество! Дори днешните управляващи ще се превърнат в безпомощна жертва на собственото отроче, което грижливо отгледаха през 2013 г.

Аналогията с Държавна сигурност

Тук аналогията „ДС“ е абсолютно уместна. Намирам дори външните прояви на ДАНС (като показните арести) за по-безопасни от дълбоко вкоренените възможности за скрито „стимулиране“ на граждански движения, дискредитиране на прояви на недоволство, активни мероприятия срещу политици, бизнесмени и т. н. Ще направя и една историческа препратка.

През 1965 г. Държавна сигурност се отделя от МВР като самостоятелно звено към Министерския съвет (виж как Тодор Живков си е направил Комитет за Държавна сигурност, когато е едновременно лидер на БКП и министър-председател – тук). Но за три години сътворява толкова опасни собствени рецидиви, че се налага дори тогавашната тоталитарна власт през 1968 г. да я „свие“ отново под крилото на МВР (формалния аргумент за създаването на КДС през 1965 г. е „да се засили общественото начало в МВР”, бел. ред.).

Всичко гореизложено показва, че компромиси по темата „ДАНС“ не трябва да се правят, а поредното й „реформиране“ ще бъде безплодно занимание. Изходът е ДАНС да бъде закрита! Липсата на воля това да бъде сторено през 2009 г. е една от големите грешки на ГЕРБ. Но закриването на ДАНС не трябва да бъде проява на реваншизъм, а елемент от цялостна реформа.

В моята представа (в най-общ вид) е наложително изграждането на: държавна агенция „Контраразузнаване“, държавна агенция „Разузнаване“ и държавна агенция „Охрана“.  Така наред с МВР (плюс други по-малки звена) и Съвет по сигурността към МС архитектурата на сектора ще добие разумен европейски вид.