Тази седмица комисията по досиетата организира премиера на своя 12-ти пореден сборник, посветен на насилственото преименуване на българските турци по време на комунистическия режим „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес“.

По традиция премиерата се състоя в Софийския университет, място, където новите факти, излезли от архивите на репресивния апарат на БКП, да бъдат попивани от младите хора с интерес към историята и близкото минало.

В това отношение комисията отдавна е направила правилен избор. Тя показа, че с представянето на своите нови документални сборници не търси самоцелна медийна изява, целяща да бъде отразена на всяка цена, какъвто добре премерен пиар имат повечето държавни институции, а целта е присъствие преди всичко на студенти и хора, които биха участвали в дискусия.

Рискът медиите да не те отразят със събитие в 17 ч. вместо то да е изтеглено преди обяд или на обяд е голям, но комисията показа, че не се влияе от това. Важното беше, че в залата имаше студенти и активни граждани, което показана, че неафишираната цел на комисията е постигната.

Следях внимателно реакциите на студентите по история и архивистика по време на премиерата и ми направи впечатление, че те останаха до края й, а ефектът от изказването на преживелия събитията от „възродителния процес” Айруш Хаджи беше буквално изписан върху лицата им. В крайна сметка, както и аз самия преживях този емоционален момент, така съм сигурен, че и те няма да забравят тази изповед, която като че ли вдъхна живот на сухите документи в сборника.
 А колкото до представителите на медиите, онези, които са сериозни, винаги ще намерят възможност да отразят подобно събитие, което не се вписва в „горещите” новини за деня, но има далеч по-голяма стойност от тази да бъде част от ежедневния информационен поток.

Премиерата на сборника за „възродителния процес” е първият продукт на комисията, който тя реализира без външни консултанти. Досега комисията работеше с отделни, подбрани от нея историци, журналисти и документалисти, които участваха в съставянето на сборниците.

Малцина знаят, че след като през май 2012 г. независимият държавен орган получи втори 5-годишен мандат, той се преструктурира, като създаде нова дирекция, с която целеше две неща: да се подобри обслужването на гражданите и да се засили изследователската дейност.

През 2013 г. в комисията проведоха конкурс за назначаването на кадри в отдела, към споменатата дирекция, натоварен с проучването и изследването на архивите. Независимият държавен орган заложи отново на млади кадри, каквито в голямата си част работят в администрацията й.

В сряда присъстващите на премиерата видяха, че комисията не се колебае да даде работа, възможности за развитие и да натовари с отговорности именно млади хора. В изказването на младия служител от отдел „Изследване и публичност на архива” на комисията, който сигурно за първи път участва в публична изява, си пролича как този съвременен човек, участвал активно в съставянето на сборника, е живял с документите от една друга епоха, не само докато е работил с тях но и след това. Как определени факти са се отпечатали върху паметта и представите му за времето при комунизма.

Да, имаше и притеснение, и дребни грешки (от целия екип под прожекторите), но това е напълно нормално при такива публични събития, когато организаторите им се стремят всичко да бъде представено в най-добра светлина.

Лично аз предпочитам този подход, възприет от комисията – да залага и да поощрява младите хора, онези, в които е посято семето на интереса към архивите. Тя винаги може да се обърне към експертите с опит, но какво по-голямо предизвикателство от това да се опиташ сам да създаваш можещи и знаещи кадри.

И с настоящия коментар бих желал да подкрепя комисията за направения избор, както и за стремежа й да продължи да работи още по-пълноценно за обществото, напук на политическите заплахи за закриването й и въпреки финансовите рестрикции.

Пожелавам й сборниците и усилията, които полага за разпространението на информацията и знанието от архивите на Държавна сигурност, да достигат до все повече четящи и интелигентни хора.