Миналата седмица публикувах на desebg.com един документ от новия сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990”, който хвърля светлина върху напътствията, давани от управлението на КГБ за борба с дисидентите в СССР на своите колеги от българското Шесто управление на Държавна сигурност, за контрол върху новопоявилите се граждански структури за гласност и демокрация.

Указанията на офицерите от КГБ, базирани на опита им със задушаването на гласовете на дисидентите в Съветския съюз, са съвършено ясни:

• Ограничаване на дейността на гражданските организации;
• Разбиването на такива „враждебни” организации;
• Разобличаването и компрометирането на техните ръководители и активисти.

Всичко това е голяма, важна и отговорна политическа задача на органите на КГБ. То е не по-малко отговорна политическа задача и на оперативните работници и висшите офицери в българската Държавна сигурност. Само месец по-рано в МВР-ДС е създаден специален оперативен щаб за ръководене и координиране на борбата срещу всички онези, които са си позволили да оспорят линията на БКП и режима.

Без съмнение архивният документ за предаването на съветския опит на репресивния апарат на БКП в края на режима е изключително показателен и няма как да не събуди асоциации с онова, което днешното управление на България се опитва да прави в опита да манипулира и контролира обществото (малко след публикуваното на документ под него беше лепнат един анонимен коментар, най-вероятно от бдителен трол, че „документът е тривиален и безстойностен” и че имало други по-важни документи, които едва ли някога ще станат достояние на публиката).

Паралелът между властта днес и преди 25 години

Познаването на архивните документи като цитирания едва ли може да предложи по-добър паралел между средствата, използвани от комунистическото управление преди 25 години  и днешната власт.

Подобен паралел показва как тоталитарната комунистическа власт е се е опитвала да наложи максимален контрол над обществото по съветски образец и как някои от методите и средствата са претърпели еволюция, за да се приспособят към днешната ситуация и да бъдат използвани от наследниците на комунистите, с чиито мандат управлява сегашното правителство.

ДС преди и специалните служби сега

Над четири десетилетия БКП определя с гордост МВР като „щит и меч” на партията.  Това твърдение не без основание. Държавна сигурност като част от системата на МВР е репресивният апарат, който изпълнява заповедите на партията. Затова ДС служи на една тоталитарна власт, а не на българския народ или в интерес на националната сигурност, както сега пенсионираните кадри на ДС се опитват да лъжат и заблуждават младите хора.

Кадровите служители на ДС се заклеват в „безпределна вярност” към партията и дружбата към Съветския съюз. В това няма нищо случайно. Та нали БКП е узурпирала властта благодарение на окупацията на България от Съветската армия и става партията, на която господарите в Кремъл й позволяват да управлява страната от тяхно име.

Чрез ДС комунистическият режим може да преследва всеки свой противник или критик, да извършва негласно подслушване, претърсване или изземване без да е необходимо съдебно или прокурорско разрешение. В системата на Държавна сигурност са изградени оперативни структури (пак по съветски образец) за т. нар. активни мероприятия, а също и за дезинформация. Целта им е манипулация, независимо срещу кого са насочени тези „мероприятия”.

По време на комунизма Държавна сигурност и МВР никога не се отчитат на министър-председателя, на правителството, още по-малко на Народното събрание. Министърът на вътрешните работи се отчита директно на първия/генералния секретар на ЦК на БКП, а всички устройствени документи за дейността на Държавна сигурност се приемат от Политбюро на ЦК на БКП след предварителното им съгласуване и одобрение от КГБ. Съветският Комитет за държавна сигурност има свое представителство в НРБ и висши офицери – съветници, както в МВР, така и във всяка едно от управленията на ДС.

След промените БКП/БСП бърза и трансформира Държавна сигурност, без да търси и да има обществено и политическо съгласие, в специални служби, като дори някои от наименованията им са директно копирани от тези в СССР, където КГБ също се „преструктурира” в условията на преустройството. Целта е да запази контрола върху „новите” специални служби и те, заедно със старата агентура на ДС, да обслужват интересите на преименованата комунистическа партия.

И до днес, 25 години след рухването на комунистическия режим, много от ръководните кадри в специалните служби  в България са започнали своята кариера в ДС преди 10 ноември 1989 г. В по-големия период от прехода тези служби са оглавявани от „професионалистите” от Държавна сигурност.

Някои от съвременните специални служби дори продължават да работят 25 години без устройствени закони, а като цяло те, специалните служби, по времето на прехода са произвели повече корупция и скандали за злоупотреба с тях, отколкото за онова, за което данъкоплатците плащат милиарди левове в бюджетите им – сигурност.

Показателно е, че винаги когато БСП дойде на власт наследниците на комунистическата партия по стар тоталитарен навик се изкушават да употребяват специалните служби за осъществяването на своите тяснопартийни цели и за запазването на властта. Това важи от кадровите назначения на „наши хора” в службите през използването на службите за прикриване на корупция (както това стана по време на тройната коалиция с министър на вътрешните работи Румен Петков) и се стигне до опитите да за натиск на непослушни медии (разработката „Галерия” на ДАНС) и до политически шантажи.

Отнемането на правомощия на президента при назначаването на председател на ДАНС и последвалия опит да бъде назначен такъв човек като Делян Пеевски за директор на мегаагенцията е част от цялата стратегия, чрез която БСП и управляващата с нея ДПС се опитват да контролират обществото чрез специалните служби, на които допълнително раздуват правомощията смесвайки аналитични, оперативни и  разследващи функции.

Специалните служби у нас са удобно средство за осъществяването на показни акции, които в повечето случаи са спорадични и отклоняващи общественото внимание, каквито наблюдаваме в момента (арест на служител от ДОТО, за когото се твърди, че е продавал информация на определени лица дали са подслушвани или не, бел. ред)

Контролът върху специалните служби е формален и неефективен, както от страна на Народното събрание, така и от страна на Министерския съвет и президента, отговарящ за Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. Показват го десетките гафове и скандали през последните 25 години. Някои от специалните служби все още работят без устройствени закони, а законите за другите се изменят и нагаждат в зависимост от интересите на конкретната политическа конюнктура. Последният пример е с промените в закона за ДАНС от 2013 г., когато бяха премахнати някои изисквания, които не позволяваха на Пеевски да заеме поста председател на ДАНС.

Че специалните служби са поставени не в обществена услуга, а в услуга на управляващите най-красноречиво говори наложеното пълно информационно затъмнение и медийно мълчание по случая с такава доскоро високопоставена фигура в ДПС като Христо Бисеров, принуден набързо да сдаде всички постове, след като стана ясно, че не българските специални служби, а чуждите са засекли участието му в схеми за пране на пари.

Използването на съдебната власт – преди и сега

Друг основен лост за контрол на обществото при комунизма е съдебният. Чрез поръчкови съдебни процеси в началото БКП унищожава политическата опозиция, а след това и онези, които надигат глави, дори и неудобни фигури в собствените си редици. Политическото „правосъдие” става толкова зависимо при управлението на компартията начело с Тодор Живков, че генералният секретар често влиза в ролята на съдник като предварително определя вината и размера на присъдите на някои подсъдими (случаят с „Тексим” в края на 60-те години е показателен, бел. ред.).

Прокурорите, освен, че са членове на партията, се назначават за такива с предложение на съответните градски комитети на БКП.

След 10 ноември 1989 г. онова от което най-много се страхуваха наследниците на БКП е да им се потърси съдебна отговорност. Те ревностно заклеймяваха всеки опит за разследване на престъпление на режима като опит за съдебна разправа.

Наскоро дори президентът (2002-2012) и бивш лидер на БСП Георги Първанов призна по Би Ти Ви, че преди да върнат мандата за съставяне на ново социалистическо правителство през февруари 1997 г., след като за четвърти път докараха страната до фалит, от БСП са търсили уверение и гаранции от лидера на СДС Иван Костов, че „няма да има лов на вещици”.

Формално с новата Конституция от 1991 г. съществува разделение на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна – но управляващите винаги се опитват чрез новия кадрови орган на съдебната власт в лицето на Висшия съдебен съвет да прокарат определени назначения и по този начин да имат негласно влияние в съдебната власт.

Един от най-ярките примери през последните години за използването на съдебната власт беше при опита на БСП да вземе властта на последните предсрочни парламентарни избори през май 2013 г. Тогава българското общество стана обект на грандиозна манипулация в резултат на безпрецедентна намеса на прокуратурата (тя е част от независимата по Конституция съдебна власт, бел. ред) в предизборния процес.

Какво влияние върху обществените нагласи изигра прокурорското съобщение за разследване на незаконни отпечатани бюлетини в деня за размисъл на 11 май 2013 г., гарнирано с активна медийна канонада, с точност не може да се каже, но фактът си е факт. На това брилянтно изиграно активно мероприятие сигурно завиждат всички онези оперативни работници от ДС, школувани в подобни дезиформации. Дезинформация, защото 9 месеца по-късно тежките обвинения на прокуратурата за злоупотреби с бюлетините в печатницата в Костинброд се сведоха до „чиновническа немарливост”, която дори тя все още държавното обвинение не може да докаже в съда, върнал наскоро делото в държавното обвинение.

Корупцията в държавата и в частност в съдебната система е вече толкова добре смазана система, че е трудно да се говори за правосъдие. Големите играчи с влияние в политиката могат лесно да задвижат тази система за образуването на дела срещу свои политически опоненти или икономически субекти, като тук не се търси ефект от крайно осъждане. Днес за разлика при комунизма е достатъчно да ти образуват 2-3 следствия, за да ти смачкат реноме или бизнес.

Цензурата при комунизма и медийното влияние днес

Колкото по-малко информирано общество – толкова по-лесно управление и манипулиране на населението. Максима, която важи с пълна сила при 45-годишно управление на БКП. Комунистическата партия никога не е казвала на българските граждани провалите на своето управление, претърпяло три фалита и поради това българското общество изобщо не знае.

То няма как да разбере това, тъй като е поставено в пълно информационно затъмнение, а пропагандата десетилетия наред величае големите „успехите” на БКП и нейните първи ръководители. Вместо статистика има стъкмистика, цензурата властва във всички средства за информация, а в литературата и изкуството при режима опитите да се прокара критика или да се пародира властта се прави по заобиколен начин.

Дори когато и там и се забележи дори най-малка критика комунистическият режим не прощава – виновните се наказват с уволнение, лишаване от право на публикуване и преследване от страна на ДС. Не са един или два примерите, при които различни интелектуалци са изпитвали гнева на Политбюро върху гърба си дори и при намек за критика или асоциации с първия партиен ръководител. Един от най-популярните случаи е този със забраната на епиграмите „Люти чушки” на сатирика Радой Ралин през 1968 г. в които Тодор Живков припознава в нарисуваната под една от епиграмите опашка на прасе своя собствен подпис. Други критици, които са зад граница и комунистическата власт не може да им въздейства, както го прави в страната чрез цензура или чрез съдебната власт, получават друга присъда – смърт, за чието изпълнение Политбюро на ЦК на БКП е упълномощило ДС, както в случая с убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г.

Днес една от най-разгорещените битки за влияние върху обществото се води на територията на медиите. Тук вече не е от значение идеологическата или агентурна принадлежност на определен журналист, който чрез позициите си в определена медия може да формира обществено мнение, както БКП/БСП прави успешно това в началото на прехода.

Бруталното и пазаруване на медии в България (и корепцията в тях, за което много малко се говори) през последното десетилетие в крайна сметка не само срина доверието в независимостта им, но доведе до това, че определени политически субекти се насочиха към системно и целенасочено създаването на обръчи от медии, трансформирайки част от икономическия си ресурс в придобиване на собственост върху конкретни медийни групи, разбира се не явно, а чрез поставени лица. Триадата ДПС – Пеевски и медиите на семейството, както той самия носкоро се изрази, в лицето на майка му Ирена Кръстева, е показателна.

В епистоларния спор в бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов Дилян Пеевски сам призна, че е позволявал медиите му да бъдат използвани за манипулации. Всъщност от ГЕРБ видяха най-добре двете лица на онези т. нар. свободните и независими медии, които ги величаеха всекидневно, докато бяха на власт, а в момента, в който я загубиха бяха първите, подложили ги на унищожителна критика.

Битката за влияние в интернет пространството

Отделен въпрос е кой в обществото вече вярва на такъв тип поръчкови медии, но очевидно огромните средства, наливани в подобни медийни проекти, постигат някакъв ефект върху определени групи в населението. Битката за влияние върху общественото настроение вече не минава единствено през добре отиграните поръчкови медии или платени социолози, които при всяко мини сътресение на управляващите се появяват на екрана в поредна кризисна пи ар акция. Ожесточената битка в България се е прехвърлила с пълна сила и в интернет.

Не малко интернет медийни проекти са създадени освен всичко друго и с цел през тях да се прокарва определено политическо влияние. Обикновено това на реалия собственик.

Например за кратко време след началото на протестите през юни 2013 г. в интернет започна кампания, насочена към компрометирането на гражданския протест. Малко след като управляващите се окопитиха и не успяха да го компрометират протеста чрез сблъсъци с командите на „Атака” се започна: протестиращите били платени, организирани от техните политически противници, а обвиненията срещу външните врагове – империализма и ЦРУ – от времето на комунистическия режим бяха заменени с милиардера Сорос и т.н.

Армията на платените тролове за манипулации

Какво представляват днешните анонимни изкуствено създадени коментатори в интернет форумите, които са си спечелили прозвището тролове? Те изпълняват същите функции, както навремето агентите за влияние и доверените лица на Държавна сигурност и комунистическата власт. По официалната статистика на ДС към 1986 г. само доверените лица на репресивния апарат на БКП наброяват 24 500 души.

Ако навремето тези доверени лица са получавали в резултат на сътрудничеството си с ДС някои от привилегиите на т. нар. развит социализъм или растеж в кариерата, но днес въпросът опира до заплащане на услугата на наемници.

Д-р Клеър Хардакър, преподавател по лингвистика в университета в Ланкастър, Великобритания, и експерт в областта на онлайн агресията и манипулацията, дава по-точно значение на това ново явление, което не е откритие на българските социалисти:

„Тролене е умишленото използване на неучтивост/агресия, измама и/или манипулация в комуникацията посредством компютър с цел създаването на контекст, благоприятен за задействането (или противодействането) на конфликт, обикновено с цел забавление”.

Интернет троловете се използва като инструмент за постигане на политическа и социална промяна, която човек чувства, че не може да постигне достатъчно ефективно по друг начин.

Наскоро стана ясно известно, че БСП води специална неявна кампания за влияние в интернет пространството и социалните мрежи чрез създаването на коментари от над 700 фалшиви профили. Срещу съответно заплащане конкретна фирма е създала над 10 000 коментари в близо 50 електронни медии.

По определени теми – от европроекта на Моника Станишева, през политическия проект АБВ, отношенията между левицата и ДПС, данъчната политика, „имунитета” на Сидеров, до негативни коментари не само срещу политическите противници – ГЕРБ и Реформаторския блок, но и към вътрешната опозиция на на БСП в лицето на проф. Георги Близнашки, Татяна Дончева и Георги Кадиев. Армията на тези интернет тролове се е отчитала пред депутата от БСП и медиен експерт на социалистите Антон Кутев, макар че самият той отрече това с твърдението, че е виждал тролове само във филмите.

С използването на платени анонимни коментатори във „Фейсбук” беше свързано и името на евродепутат от БСП Илияна Йотова. Чрез тази „услуга” коментаторите насочили критиките си към еврокомисаря Кристалина Георгиева.

Вероятно БСП не е единствената партия, която прибягва към използването на подобен подход. Лидерът на ДСБ Радан Кънев призна, че партията при Иван Костов е имала сключен договор с фирма по време на местните избори през 2011 г. Целта тогава да е била създаването на положителни коментари в социалните мрежи и електронни медии за техни кандидат-кметове.

Събитията от последната година в България, след завръщането наследниците на комунистите на власт, са съпътствани от явления, в които ясно се отличават наставленията на КГБ срещу гражданските организации, дадени на Държавна сигурност в края на режима и стратегията „опорните точки” на БСП за дискредитиране на гражданските протести и удържането на властта на всяка цена. Власт, в чиято основа е опитът за тотална манипулация на обществото и бясно компрометиране на противниците й, както на тези преди 25 години.