Един поглед към размирна Украйна като отражение на проточилия се процес на разчистване след „експеримента”, наречен Съветски съюз. Сайтът desebg.com препечатва коментара на анализатора Джордж Уил от в. „Вашингтон пост”. Материалът е цитиран по БТА и е публикуван в btvnews.bg. Оригиналното заглавие е „Украйна – последният епизод от Студената война?”

Великобритания обяви война на Германия, социалисти в германския Райхстаг одобриха заеми за финансиране на войната. Това хвърли в шок марксистите, включително Ленин, който в онзи ден беше в днешна Полша. Маркс проповядваше, че пролетариатът няма родина, а само транснационална класова вярност на пролетариите по света.

„През 1918 г. патриотизмът и национализмът, родени от така ненавиждания от Ленин „субективизъм”, бяха идеологически престъпления в съветска Русия”, писа най-добрият биограф на Ленин Луис Фишер.

Днес в Украйна това са добродетели, оформящи историята. Тъй като националната държава е необходимата рамка за трайна политическа свобода, национализмът е необходим - макар и недостатъчен - импулс, поддържащ свободата. Маркс, чиито пророчества бяха изкривени предсказания, защото почти неизменно бяха погрешни, предсказваше края на национализма. Икономическите сили определят политическите, културните и психологическите дадености, казваше той. Следователно капитализмът с неговата прескачаща границите космополитност щял да размие до точка на изчезване всички емоционални привързаности към нациите.

Вълненията в Украйна са категорично - макар и ненужно силно - опровержение на марксизма. Политическите елити, които сглобиха Европейския съюз, се надяваха, че изземването на националните суверенитети би заличило национализма, който според тях е съсипал Европа през XX век. Те смятаха, че появилият се в резултат на това „недостиг на демокрация" – прехвърлянето на правомощия от националните парламенти към бюрократите в Брюксел – е цена, която напълно си заслужава да бъде платена за това спокойствие.

Ето я сега обаче Украйна, обхваната от размирици, пламнала от националистически страсти и горяща от желание да запази суверенитета си чрез сближаване с Европейски съюз. Украинският президент Виктор Янукович се противопоставя на народното искане за ограничено от конституцията правителство и за национално съществуване, което да бъде по-независимо от присъствието на руския президент Владимир Путин. Янукович иска да изтъргува стремежите на Украйна за милиардите на Путин.

Русия е управлявана от един малък, наперен Мусолини – Дучето подобно на Путин обичаше да бъде сниман с голи гърди и стегнати мускули. Путин не може да се примири с „трагедията”, както я нарича той, на рухването на Съветския съюз. Именно в съветската система на потисничество той разви уменията, с които управлява – цензура, корупция, жестокост, потисничество, покушения.

Помните ли когато президентът Джордж У. Буш се вгледа в очите на Путин и „вникна в душата му”, определяйки го като „много прям и достоен за доверие" човек? Помните ли когато Путин разказа пред света историята за това как изскочил гол от горящата си дача – огънят избухнал, когато Путин бил в сауната – преди да бъде спасено любимото му кръстче, принадлежало някога на скъпата му майка? Украинците, чиято тежка история ги е имунизирала срещу глупави самозалъгвания, виждат върху изпитателното лице на Путин студените очи на затворнически надзирател.

Украйна, която по население (46 милиона) и площ е почти колкото Испания, е потенциална икономическа сила. Русия продължава да е това, което беше Съветският съюз – страна от третия свят с военни технологии от първия свят. Нейната ловно-събирателска икономика се основава на добивната промишленост (нефт, газ, полезни изкопаеми) – посочете, ако можете, руска потребителска стока различна от водка и хайвер.

Презрението на Путин към Барак Обама е осезаемо. Според директора на американското Национално разузнаване твърдата подкрепа на Русия за Башар Асад е една от причините за засилването на позициите на Асад в периода, откакто Обама каза, че Асад би трябвало „да се оттегли”. Русия въобще не оказва помощ, що се отнася до опитите на САЩ да спре иранската програма за ядрено оръжие. В коя точно област толкова рекламираното, но така и останало неопределено „рестартиране” на отношенията с Русия носи резултати?

Въпреки това Обама, изглежда, толкова се е вторачил в него, че няма да рискува да дразни Путин, изразявайки категорична подкрепа за украинските протестиращи. Обама участваше във воденето на седеммесечна война срещу Либия – страна, която нито представлява заплаха за САЩ, нито е важна по някакъв друг начин за тях. Все пак към момента на публикуването на настоящата статия телефонният разговор на Джо Байдън с Янукович във вторник е най-значимата реакция на Обама към кризата в Украйна, която има значение за политическата траектория на европейския континент.

Европа, която в продължение на много векове е била арена на борби между множество вери, сега е слаба в политическо отношение. А като военна или дипломатическа сила „Европа” остава по-скоро географско, отколкото политическо понятие.

Европейската политическа култура обаче не е загубила притегателната си сила. А ако не е изпаднала в пълна историческа амнезия, Европа би трябвало да чуе ехото от събитията през 1848 г. и 1989 г. в гласа на украинците днес.

Съветският съюз – „един от главните експерименти в модерната история”, както двусмислено се изрази телевизия Ен Би Си по време на отразяването на Олимпиадата – просъществува седем нещастни десетилетия. Агонията на Украйна е отражение на проточилия се процес на разчистване след „експеримента”. Така че това вероятно е последният епизод от Студената война. Дали необичайно словоохотливият 44-ти американски президент помни как думите на 40-тия президент на САЩ – „Разрушете тази стена!” – помогнаха за нейното спечелване?