Има две политически партии, които българското общество отхвърли на изборите за Европейски парламент, проведени на 25 май 2014 г. Две партии, които са в основата на сформираното в резултат на антибългарски и и антиеворопейски сценарий правителство на Пламен Орешарски, назначено освен за всичко друго, и за да не се съпротивлява на енергийните и геостратегическите планове на Путинова Русия.

Двете партии са БСП и „Атака”. Една, БСП, ръководена от кръга Станишев, е мандатоносител на кабинета Орешарски, а другата – „Атака” е негов крепител в противоестествената коалиция с бившите комунисти и партията на оттеглилия се зад кулисите Ахмед Доган – агент на Държавна сигурност „САВА”.

Само допреди една години двете политически партии привлякоха, макар и на национални парламентарни избори – БСП 942 000 избиратели, а „Атака” – близо 260 000 гласа. От тази подкрепа не е останало нищо. БСП под ръководството на Станишев регистрира един от най-слабите си изборни резултати, а националистическата „Атака” не само не успя да вкара свой представител в Европейския парламент (срещу два мандата през 2009 г.), но и беше унизително бита от преките си конкуренти от Националния фронт за спасение на България.

25 години след краха на комунистическия режим лидерът на „Атака” Волен Сидеров избра да открие предизборната си кампания за изборите за Европейски парламент в Москва, давайки още един повод на обществото да се убеди, че политическият му проект е обърнат не към Европейския съюз, а към Русия, и че не е български, а чисто и просто с пропуски националистически характер.

Лидерът на БСП и ПЕС Сергей Станишев пък закри предизборната си кампания с многозначително присъствие пред паметника на партизаните от отряда „Чавдар” в Жерково, твърдейки, че се покланя пред паметта на онези, които „дадоха всичко от себе си в името на България”. Това са знаци, които ни показват с кого всъщност си имаме работа в България.

В изборната нощ Волен Сидеров така и не се появи, за да коментира съкрушителните изборни резултати, които би следвало да го върнат в реалността. „Атака” на практика „консумира” резултата от негласната си поддръжка за кабинета Орешарски – една изключително слаба подкрепа, която поставя под въпрос по-нататъшното присъствие на партията в парламента при предсрочни парламентарни избори, които вече чукат на вратата. Показателно е, че в България противно на крайнодясната националистическа и евроскептична вълна в Европа, партия като „Атака” остава извън борда на общественото доверие.

В изборната нощ едва ли някой би могъл по-добре от Сергей Станишев да демонстрира по-неадекватно поведение. Председателят на БСП и лидер на ПЕС видимо не беше подготвен за пресконференцията и дълго събира мислите си с мелодраматични отклонения за обиколките и срещите му с хора в страната и техните проблеми.

Чухме от Станишев всякакви оправдания – от това, че избирателите на БСП трудно се мотивирали за избори за Европейски парламент (да се пита човек защо не отидат да гласуват тогава за Евразийския проект на Путин), че АБВ им отнело гласове, че дори и тезата, че хората били разочаровани от Европа!? Но не видяхме европейско поведение – загубилият политик да поеме отговорност и да подаде оставка.

Той нито призна провала на европейските социалисти на европейската сцена, нито поредния свой провал на избори в България. От една година и половина на насам тактиката на „Позитано” 20 и Станишев е да манипулират обществото чрез добре платени социологически агенции („Медиана”, „Сова Харис” и „Галъп интернешънъл”, които от година и половина във всички прогнози представят БСП като най-предпочитаната от обществото партия), чрез контролираните медии, политическа злоба и реваншизъм, административния натиск и не на последно място с „приспаните” послушни специални служби и полицията.

Очевидно разчитайки за същата тактика за собственото си политическо оцеляване и това на БСП като партия Станишев отказва да признае реалността. А тя е, че българското общество – и в страната, и извън нея не желае наследниците на комунистическата партия във властта.

Същата тази власт, която изглежда Станишев мисли, че ще може още да задържи. Чухме го. Нямало никакво правило след вот за европарламент да се подават оставки и да се правят предсрочни избори. Изглежда обаче този път политическото бъдеще на лидера на българските социалисти и ПЕС няма да бъде решено от самия него с отказа да подава оставка.

Защото другият участник във властта – ДПС има далеч по-реална оценка за последствията от вота в неделя. Там добре ще калкулират вредите от оставането на компрометирания кабинет Орешарски, който досега подкрепяха. В движението са наясно, че след съкрушителните за БСП резултати от евроизборите страната е вече в нова политическа ситуация, която изисква други решения.

Управляващите има два пътя. Или да продължат да подкрепят този кабинет, рискувайки да влошат още повече общественото недоверие към него и себе си, или да се съгласят на предсрочни избори. Станишев отказа да „доставя удоволствие” с оставката си. Малко вероятно е и Волен Сидеров е способен на такъв ход, рискувайки да загуби днешното си парламентарно представителство.

По тази причина основният въпрос дали агонията на сегашното управелние ще продължи или ще се тръгне на нови избори по всяка вероятност ще се реши именно от ДПС.

Ако политиците можеха да си вадят поуки и Станишев, и Сидеров щяха да си дадат сметка, че вотът на българското общество срещу тях, дори и да е наказателен, е резултат именно на задкулисната им договорка за крепенето на изкуственото създадено управление начело с Орешарски, която сключиха само преди година. В името на властта и собственото си облагодетелстване от нея, а не в интерес на обществото и на България.