Допреди месец, когато вече беше стартирала кампанията за евровота и платените социолози продължаваха да се опитват да лъжат хората, че след една година гротескно управление БСП продължава да води в обществената подкрепа, която получава и ще получи, министър-председателят Пламен Орешарски реши да попътува.

Много му беше харесало при откриването на български ресторант във Виетнам през месец април – едно от малкото му задгранични пътувания в международната изолация, в която правителството попадна.

Този път реши да пообиколи светите места. В началото на месец май отиде в Гърция. Там посети Света гора и българския манастир „Св. Георги – Зограф”. Нищо, че закъсня за храмовия празник на обителта и дойде в последния момент на 6 май в края на литургията, оправдавайки се с важни срещи с гръцки политици в Атина (какви бяха те никой не разбра).

За три часа престой там той успя да прочете (трудно) „Отче наш” в църквата, участва в тържествената трапеза, разгледа безценните икони на светата обител. Монасите дори му показаха оригинала на „История славянобългарска”, открадната от Държавна сигурност през 1985 г. и върната на манастира от президента Петър Стоянов през 1998 г.

Успя да се снима за спомен с гръцките полицаи. Монасите му споделиха програмата за реставрация на манастира, но в ранното утро Орешарски гледаше навъсено и не отрони нито дума с изключение на това, че му е... студено (охраната от НСО веднага му донесе шлифера). Въпреки твърдението, че не близва и капка алкохол Орешарски най-много се задържа в манастирската изба. После си тръгна.

Докато лидерът на БСП Сергей Станишев обясняваше под път и над път, че правителството ще изкара пълния си мандат и че той ще „изрови земята, но ще спечеля евроизборите”, Орешарски отиде в Израел. Там се срещна с президента на Израел Шимон Перес. По време на официалната визита българският премиер не пропусна да посети Божи гроб и музея на Холокоста „Яд ва-Шем“.

След това Пламен Орешарски реши да отлети за Рим. Отиде във вечната столица, но както се казва не видя папата. Не можа да се види и с италианския си колега Матео Ренци, който в последния момент отмени срещата с българския си колега. Конфузната ситуация се случи на 22 май, три дни преди изборите за Европейски парламент.

Орешарски обаче показа, че е упорит (от близо година убеждава обществото в това). На 28 май, три дни след разгромния за мандатоносителите от БСП вот, премиерът отново пътува до Рим. Този път успя – папа Франциск прие на аудиенция българския министър-председател в резиденцията си. След срещата, продължила около половин час, Орешарски изрази своето „особено впечатление” от главата на Римокатолическата църква.

От втори опит премиерът успя да се срещне и с италианския министър-председател, когото  поздрави за добрия резултат на евроизборите в Италия. Матео Ренци не можа да му отговори със същото.

Орешарски обаче не изглеждаше особено притеснен. „Аз евроизбори няма да правя, така че този опит няма да ми е особено полезен”, коментира с нотка на непукизъм той. Да, но вота за Европейски парламент в България май се оказа достатъчен, за да види черно на бяло, че БСП – мандатоносителят на кабинета няма обществена подкрепа.

Орешарски първо каза, че промени в правителството не се налагат, но след като от „Позитано” 20 започнаха да клинчат и да се оправдават с министрите и необходимостта от ремонт на кабинета, премиерът взе, че се обърна – промени в правителството били необходими.

Може би като опит за спасение на потъващия кораб. До вчера, когато лидерът на ДПС Лютви Местан изпревари с анализа си Станишев и без дори да обсъждал позицията си с политическия си партньор в управлението приземи управляващите социалисти в реалността, давайки реален „живот” на правителството най-много до есента (а защо не и по-рано).

Орешарски, премиерът-турист, се превърна в премиер – пътник. Той обаче сякаш продължава да се надява на чудо. Днес БСП ще обяви официално как вижда бъдещето на правителството и вероятно ще се опита да го реанимира с абсолютно ненужни промени. Една агония и поредно унижение, които самият премиер изглежда няма морал и сили да прекрати.

Каква ирония! Само преди една година хората излязоха на улиците, скандирайки оставката на кабинета, порочно заченат в задкулисни договорки между БСП, ДПС и „Атака”. В името на властта. Управляващите, опиянени от същата тази власт, направиха всичко възможно да не ги чуят. И днес, когато хората на Станишев и Сидеров са извън борда на общественото доверие, единственото спасение за тях е да не се окажат сред давещите се.