Вчера (10 юни 2014 г.) Сергей Станишев, лидерът на мандатоносителя на неестествено роденото преди година правителство Орешарски, призна очевидното. Кабинетът, начело на който наследниците на комунистическата партия сложиха един от ренегатите в някогашния СДС, освободен навремето от партията заради срещата му с хазартния бос Васил Божков, трябва да подаде оставка.

Две седмици в „анализ” на очевидния провал

 На Сергей Станишев бяха необходими две седмици, за да „анализира” изборните резултати от евровота на 25 май, които партията му загуби катастрофално, въпреки че той вложи „сърце и душа” и дори се зарече да „изрови земята”, за да ги спечели. През това време лидерът на ДПС Лютви Местан, другата партия подкрепяща настоящата изпълнителна власт, начерта реалистичната „присъда” на кабинета Орешарски, давайки достатъчно ясно да се разбере, че животът на това правителство е най-много до есента (преди година Данчо Ментата от същата тази партия се кълнеше, че правителството ще изкара целия си мандат).

Лидерът на „Атака” Волен Сидеров, който една година осигурява кворума в парламента, загуби ума и дума от невзрачната подкрепа, която партията му получи на изборите за Европейски парламент, ясен знак, че в следващото Народно събрание може да остане извън него. След развода между ДПС и БСП и той се сети (последен) да иска предсрочни избори.

След година власт Сергей Станишев стигна (трудно) до заключението, което една немалка част от обществото ясно и категорично извика на площадите – „оставка”. Само след три дни, на 14 юни, ще се навърши точно една година от първия протест, роден след скандала с назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Кой е могъл да си представи, че точно след една година от началото на гражданския протест фиаското на правителството на Орешарски ще бъде признато от собствените му крепители.

Разцепването на БСП

От изкуствената фасада на победител, която Станишев старателно си изграждаше, днес не е останало нищо, освен поражението. Реваншизмът и омразата, с която управляваше, плюс пропагандното „спасяване” на обществото от страха съм предишните управляващи, както и отказа от политики, на които преди това БСП е казала „да”, изиграха лоша шега на председателя на социалистите. Да е във властта на всяка цена за тази една година Станишев постигна нещо, което никой друг не е постигал през последните 25 години –  получи се разцепване на партията (на БСП и АБВ), процес, който мнозина очакваха много по-рано и факт, който днес все още не се коментира от анализаторите.

Ефектът от разпада на БСП е ясен – партията ще печели все по-малко гласове, което я прави слаб партньор за всеядни партии като ДПС, с които социалистите досега управляваха. Следователно, оттук нататък БСП все трудно ще се добира до властта.

Историята иронизира Сегей Дмитриевич

В деня, в който Сергей Станишев призна капитулацията на кабинета Орешарски, се случи друго събитие, на което медиите не обърнаха особено внимание в стремежа си да гонят горещите политически новини. Имам предвид изненадващото посещение на президента Росен Плевнелиев в Централизирания архив за документите на комунистическите тоталитарни служби в гр. Банкя, изграден от Комисията по досиета.

След като се убеди с очите си за огромната дейност, която е свършила през последните няколко години, държавният глава даде безапелационна си подкрепа и положителна оценка на Комисията. Да, същата тази Комисия по досиетата, която Станишев и компания нарочи за закриване преди само половин година. БСП се отказа от много политики, само и само да угоди на различни кръгове, но аз ще коментирам само политиката за отварянето на досиетата на тоталитарния репресивен апарат.

Сграбчвайки властта преди година Станишев побърза да се откаже от подкрепата, която БСП и той като премиер през 2006 г. (макар и неохотно) тогава бяха дали за приемането на закона за досиетата. Чрез рупора си Атанас Мерджанов през декември 2013 г. БСП обяви, че това е било грешка и Комисията по досиетата не е нужна на обществото и следва да се закрие. Още една неадекватна и погрешна оценка, направена единствено, за да задоволи гласовете на онези бивши кадрови служители на Държавна сигурност, които са си дали гласа за БСП срещу негласното обещание на лидера й като вземе властта да се разправи със закона и комисията. Е, какъв по-добър шанс да се убедим в лицемерието на Сергей Дмитриевич. Силиците му обаче стигнаха само за това – да свали маската си на политик, който е готов да стане заложник на определена група леви избиратели, които още са останали да живеят в комунистическото минало.

Станишев отиде и по-далеч. През септември 2013 г., когато властта вече беше преодоля летните обществени процеси, лидерът на БСП и ПЕС отиде да празнува 9-ти септември, заявявайки на всеослушание, че социалистите се нуждаят от заряда на тази светла, по думите му, дата, за да управляват. Днес, когато самият Станишев е притиснат от обстоятелствата да признае  поредния провал на управлението на БСП, знаем, че и сто заряда на 9-ти да има пак не могат да го спасят – него и партията му.