Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Дойде ли Виденово време |
Коментарно - Коментарно |
Написано от Христо Христов |
Събота, 21 Юни 2014 19:36 |
Трезорът на властта през последното десетилетие, в който държавата държи голяма част от парите си, а нейният председател Цветан Василев си изгради ореола на един от непоклатимите и най-влиятелни фигури в България. Тепърва БНБ ще изяснява какво е действителното състояние на кредитната институция, свързвана пряко с властта и какви ще са последствията и пораженията оттук нататък. Пред централния офис на КТБ тази седмица се изви дълга опашка от вложители, картина, на която бяхме свидетели преди 18 години. Тогава еднопартийното управление на БСП доведе до крах на цялата банкова система, хиперинфлация, зърнена криза, стопени лични спестявания на българите, преживели поредния икономически фалит – резултат от управлението на бившите комунисти. Неслучайно в коментарите си за решението на БНБ да постави КТБ под специален надзор някои банкери, не без основание, припомниха че „яли сме го този горчив хляб”, припомняйки банковия срив през втората половина на 90-те години.
Могат ли да се правят аналогии с времето на Виденов? В някои аспекти картината се повтаря. На първо място и тогава, и сега управляват една партия – БСП. През 1995 г. тя спечели изборите след безвластието на кабинета Беров и състави самостоятелно правителство начело с лидера си Жан Виденов. Само за една година това управление и тази партия доведе страната до икономическа катастрофа.
На второ място, и тогава, и сега, когато говорим за поставяне на банки под особен надзор, властта на практика е в процес на разпад. Преди 18 години кризата в еднопартийното управление на БСП доведе до оставката на Жан Виденов от партийния и премиерския пост. Днес, „разводът” между коалиционните партньори БСП и ДПС е напълно очевиден, а „премиерът” зад сянка Сергей Станишев няма полезен ход. Избухването на центробежните сили на „Позитано” 20 е въпрос на време, тъй като всеки вече си дава сметка докъде доведе семейният кръг на лидера доведе партията.
И през 1995 г., и 19 години по-късно в центъра на властта е поставена банкова институция. По времето на Виденов това беше новосъздадената Българска земеделска и промишлена (БЗПБ), известна още като банката на кръга „Орион” – конгломерат от фирми на хора, свързани пряко с БСП и нейното управление, по време на което желаеха да се легитимират и утвърдят като едни от икономически печелившите играчи.
Малко по-късно се оказа, че трезорът е „кух”, създаден уж от масови акционери от „орсовките” (посткомунистическите текезесарски организации по времето на управлението на БСП), в действителност една голяма част от уставния капитал е регистриран със заем на боса на „Орион” Румен Спасов не от кого да е било, а от руския бизнесмен Майкъл Чорни. След разпада на властта Румен Спасов, който е син на небезизвестния дългогодишен зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов по времето на Тодор Живков, избяга от България с няколко милиона долара, завлечени като кредити от други банкови институции и никога повече не се върна в страната, като през 2009 г. почита в изгнание в ЮАР. БЗПБ беше заличена от Върховния съд по съдебен път по искане на тогавашната Главна прокуратурата на базата на разкритията за скандалното й финансиране. Един от хората, който тогава се обяви против кръга „Орион” в самата БСП беше бившият премиер Андрей Луканов. Той влезе в открит конфликт с Румен Спасов и съпругата му Веска Меджидиева, на която й беше отредена ролята на банкер като изпълнителен директор на БЗПБ. Малко по-късно (през октомври 1996 г.) Луканов беше убит пред дома си. През последните десетина години КТБ се утвърди като „неформален коалиционен партньор на различните политически мнозинства в България”.
Банкерът Цветан Василев, сочен за един от най-влиятелните фигури в България, се оказа в чужбина малко преди прокуратурата и полицията да предприе претърсвания и изземвания на документи в офиси на кредитната институция. Конфликтът му с Делян Пеевски, за когото мнозина смятат, че е просто функция на оттеглилия се миналата година дотогавашен лидер на ДПС Ахмед Доган, се изроди дотам, че беше обвинен от депутата, че е организирал убийството му. С огромното влияние, което ДПС има върху икономическите структури в България и не на последно място в съдебната власт, войната за Цветан Василев изглежда загубена.
Ако има разлика между времето на Виденов и днес, то тя е в създаването на два властови центъра. През 1995-1997 г. близкият до премиера Виденов кръг „Орион” обслужваше икономически интереси на лица, свързани само с БСП. Днес, 18 години по-късно, поради невъзможността отдавна БСП да печели избори и да управлява самостоятелно, властовият кръг е клониран. Единият е съсредоточен около семейния кръг на лидера на БСП Сергей Станишев, а другият, както и в предходните коалиционни формати от 2001 г. и от 2005 г., е концентриран в ДПС като основен разпределител между „обръча от фирми”, по собствените признания на Доган.
Политическата партия, която губи и при Виденов, и днес обаче е БСП. И това се видя най-добре в резултата на отминалите евроизбори. На тях ДПС доближи БСП, а социалистическата партия, която е и мандатоносител, претърпя тежко поражение и загуба на обществено доверие да управлява страната.
В цялата политическа криза преди 18 години и сега особена роля играят газовите доставки от Русия. Тогава самият премиер Виденов се оказа жертва на противопоставянето си срещу руската политика, целяща по това време придобиването на българските газопроводи. Луканов и шефа на „Мултигруп” Илия Павлов пък мериха сили за контрол върху „Топенедржи” и кой да е представителят на Москва в енергетиката.
Днес вече знаем, че ако не друго, то кабинетът Орешарски беше съставен, за да удовлетвори някои аспекти от руската енергийна стратегия, ключ от която се оказа „Южен поток”. Изглежда напълно зависимата от Москва БСП дотолкова се престара в обслужването на руските интереси, че в яда си след провала на евроизборите, съвпаднали с конфликта между Европейския съюз и Москва след Украинската криза, директно обяви, че България ще строи „Южен поток” въпреки ЕС. Ретроспекцията и паралелите с управлението на БСП при Виденов ни предлагат възможност да погледнем крайния резултат от настоящото разпаднало се управление, малко преди края му. Той едва ли ще е толкова суров, колкото Виденовата зима, но е още една загубена година за обществото и държавата. Година, през която управляващите не поискаха да чуят обществото и да се поучат от грешките в близкото минало, а предпочетоха да ги повторят.
|