Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Андрей Ковачев: След 1944 г. нямаше кой да каже „Аз съм Райко Алексиев” |
![]() |
![]() |
Коментарно - Коментарно |
Написано от Държавна сигурност.com |
Петък, 23 Януари 2015 19:00 |
„След терора във Франция, днес цяла Европа застава зад свободата на словото. За съжаление българската история е „богата” на много примери на потъпкване на свободата на словото. След 1944 г. нямаше кой да каже „Аз съм Райко Алексиев“ или „Сашо Сладура”. Много български журналисти са убити заради своите карикатури и за отстояване на своята позиция чрез словото”, заяви евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) при връчването на наградата на Европейския парламент за европейски гражданин на 2014 г. на журналиста Христо Христов на церемония в Народното събрание днес. Райко Алексиев, именит художник, карикатурист, фейлетонист е пребит до смърт през ноември 1944 г. заради карикатурите му на Сталин. Александър Николов – Сашо Сладура е убит в концлагера „Слънчев бряг” през 1961 г., където е въдворен от комунистическия режим без съд и присъда за разказване на политически вицове. „Затова не трябва да забравяме, че в България не винаги сме се радвали на свобода на словото. Христо Христов получава тази престижна награда за смелите си разследвания, които изобличават престъпленията на комунизма, включително срещу свободата на словото”, допълни Андрей Ковачев на церемонията по връчването на Европейската гражданска награда. „Терорът на тоталитарната диктатура в България беше точно обратното на свободата на словото – комунистическата номенклатура имаше монопол над медиите и истината, а Държавна сигурност бе железният юмрук, с който тя мачкаше и убиваше инакомислието”, е позицията на българския евродепутат, който от началото на влизането си в Европейския парламент през 2010 г. подкрепя с различни инициативи дебата за преосмисляне на тоталитарното комунистическо минало.
Ковачев е категоричен, че „не бива да забравяме престъпленията на комунизма, които и до днес остават ненаказани. За тези посегателства срещу достойнството, ценностите и човешките права не може да има давност и се надявам необходимите за това законодателни промени да се случат тук в Народното събрание”. Андрей Ковачев мотивира номинацията на журналиста, със следните аргументи: „С дейността си на разследващ журналист Христо Христов отстоява свободата на мисълта, съвестта и религията, както и свободата на информираност и изразяване на мнение. Работата на Христов с архивни документи от ХХ в. нееднократно е изобличавала погазването на тези свободи и редица репресии по време на тоталитарния режим в България. Автор е на 8 документални книги, 3 документални филма и редица медийни публикации за преосмислянето на тоталитарното минало. Публикувал е многократно по темата за „възродителния процес", насилственото преименуване и изселване на български турци и мюсюлмани. През 2011 г. Христов основава и оттогава поддържа независимия специализиран сайт desebg.com. Разследването му за убийството на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон е отразено и цитирано от редица световни медии. Христо Христов е единственият журналист, спечелил съдебни дела за достъп до документи на бившата Държавна сигурност, като през 2004 г. осъжда във Върховния административен съд министъра на вътрешните работи за мълчалив отказ за достъп до информация, а през 2007 г. директора на Националната разузнавателна служба. Активно участва в гражданската инициатива „Чисти гласове” за отваряне на досиетата в България като част от преосмислянето на миналото, както и активно и последователно отстоява тази кауза през следващите години. Заради независимата му журналистика, Христо Христов и неговото семейство са неколкократно поставяни под психически тормоз и са заплашвани.”
|