Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Сагата с дипломатите -- Образование: комунизъм |
Писателят Цанко Живков: След 9-ти септември родолюбците бяхме наречени фашисти |
![]() |
![]() |
Коментарно - Коментарно |
Написано от Цанко Живков |
Събота, 31 Октомври 2015 11:34 |
Цанко Живков, който е автор на над 30 книги и е почетен гражданин на Перник, участва в дискусията, организирана от Областната управа на Перник и фондация „Конрад Аденауер” на 24 септември 2015 г., след откриването на пътуващата изложба „България 1944-1989. Забранена истина”. Там той говори пред присъстващите ученици, студенти, директори и учители от учебни заведения. Цанко Живков е роден през 1926 г. в Перник. Завършва Минния техникум и работи в Мини Перник от 1946 до 1950 г. Ръководи пернишкия литературен кръжок, дал на литература творци като Константин Павлов, Димитър Инкьов и др. Работил е като журналист във в. „Труд“ и дълги години във в. „Литературен фронт“, както и в различни печатни издания в Перник. Литературната му кариера започва още когато е 15-годишен в списването на ученическото списание „Младежко слово”, а първият му публикуван текст в него е посветен 50-годишнината на Мини Перник.
Аз бях арестуван няколко дни след 9-ти септември. Бях 17-годишен. Бях най-младият в помещението, в което ни държаха. Там бяхме около 30 души. Поне 10 познавах от тях. Това бяха бащи на мои съученици и приятели. Имаше, военни, лекари, адвокати, няколко младежи ратници от Перник. Една нощ ни казаха да се приготвим с обяснението, че ще ни водят на съд в София. Изведоха ни в коридора и тогава една ръка изневиделица ме издърпа и чух глас: „Ти оставаш тук”. Това беше моят кумец, който по този начин ме спаси от смърт. Нито един не се върна от останалите. По-късно се разбра, че са закарани са в една местност „Тева”, при стар рудник, разстреляли са ги и са ги хвърлили в една шахта. Защо бях арестуван? Още 15-годишен в гимназията участвах в издаването на списание „Младежко слово”, което беше националистическо, родолюбиво. То не можеше и да бъде друго след присъединяването на Добруджа към България през 1940 г. Тогава имаше голям подем в целия народ. Добруджа! Боже мой! Присъединяването на Добруджа може би беше последните щастливи години, които целия наш български народ изживя. То беше небивал национален празник.
Тогава имаше и подем в българската младеж. Ние се считахме за родолюбци. Аз специално членувах в ученическата организация на „Бранник”. Но тогава имаше още ратници, легионери, които също бяха големи националисти и патриоти. Милееха само за България и искаха да служат само на България. Единствената им вина беше това и повечето платиха много скъпа цена. Така аз станах свидетел на репресиите след 9 септември 1944 г.
Днес българите, особено младите нямат представа за това време, а и по-старото поколение няма представа. Много е важно да се знаят и помнят този период от българската история. Ако за следващите поколения тези години са забранени и те не знаят нищо за тях, за нас, за нашето поколение това беше забранен живот. Ние, каквито бяхме родени от семействата ни и възпитани от училището и от религията, след 9-ти септември ни беше казано от новата власт: „Вие сте живели ужасно погрешно, вие сте реакционери, вие сте фашисти, вие не заслужавате да живеете, да учите, не заслужавате да имате бъдеще!”
|