„Естественият лидер” на ДПС Ахмед Доган проговори след близо три години мълчание, а политолози и наблюдатели започнаха да се надпреварват с различни тълкувания на речта му, произнесена пред „елита на ДПС" на тържеството на партията по случай настъпването на Новата година” на 17 декември 2015 г., която беше публикувана вчера на сайта на партията.

Сайтът desebg.com обаче ви предлага един по-различен анализ, базиран на профила на Доган като личност, изграден в периода на сътрудничеството му в Държавна сигурност, а също така и с паралел от предходната му подобна реч от 2013 г., която разкрива сериозни противоречия в позициите и прогнозите на самия Доган, заявени от него тогава.

Ефектът на дългото мълчание

От психологическа гледна точка Доган знае, че може да разчита на ефекта на дългото мълчане и използва това. Последната негова публична поява беше на 19 януари 2013 г. на Осмата национална конференция на ДПС. Тогава докладът на Доган беше прекъснат от нападението на 25-годишния Октай Енимехмедов (впоследствие осъден за опит за заплаха за убийство, бел. ред.) срещу лидера на партията

Шокиращият инцидент заличи ефекта от посланията на Доган в онази му реч, а заедно с новината за оттеглянето му от председателския пост и номинирането на Лютви Местан попречиха словото му да бъде разчетено.

След 2 години и 11 месеца мълчание и реденето на политиката на тъмно, без каквито и да са публични изяви казаното от Доган на 17 декември 2015 г. няма как да не стане новина.

Пет дни разлика

Много важна подробност, която в момента се подминава, е каква е истинската причина изявлението на Доган пред „елита на ДПС” на новогодишния им празник, където медии не присъстват, да бъде направено публично 5 дни по-късно – чак на 22 декември чрез сайта на ДПС.

Дали причината е само това, че част от казаното от Доган, изтече предния ден на 21 декември 2015 г. в някои сайтове или има по-сериозни корени в очерталия се вътрешнопартиен конфликт между Доган и Местан?  

Какво се е случило в ДПС през тези 5 дни? Контролира ли Доган реално партията или ще срещне съпротива от страна на формалния лидер, който той лично посочи за свой наследник преди 35 месеца? Или ставаме свидетели на поредния сценарий, чийто цели са далеч по-големи?

Отговори на тези въпроси няма от страна на ДПС. Ако Доган желаеше речта му да стане публична не представлява проблем да бъдат поканени дори само отбрани журналисти още на 17 декември тази година. Това обаче не е направено. Според информацията за речта на Доган, изтекла по-рано, той е направил своето критично изказване, след като в продължение на 10 минути Местан е отчитал успехите на ДПС през изминалата година.

В първите информации за изказването на Доган, преди да бъде публикувана цялото му изказване, се акцентира върху намерението му да се върне в политиката и персоналната му критиката към Местан за декларацията на ДПС за инцидента със сваления руски самолет от Турция. От вчера акцентът е поставен върху външно-политическия анализ, който Доган прави.

Превъзнасянето на Доган

Прави впечатление, че още в първите си коментари политолози като Андрей Райчев се опитват да внушат , че „имаме огромен шанс като българи, че шефът на турската партия мисли за България” и че „за пръв път от години ние имаме политическо изказване”.

Медиите на Пеевски/ДПС пък изпаднаха в такава възхвала на Доган, която надминава всякакви нормални граници и е направо комична с твърдения като тези, че „ в речта му няма нито една празна дума” и
„Визионерът на Прехода за пореден път спаси етническия мир в държавата”.

Самият Доган е обявен за „ненадминат стратег, който мисли с 10 хода напред”, „единственият легитимен визионер на прехода”, а същината на словото му е разтълкувано с посланието, че „няма по-важно нещо от сигурността на нашите сънародници и благото на държавата”.

Възвеличаването на Доган в Пеевските медии обаче едва ли ще може да изчисти имиджа му, който той си създаде с „обръчите от фирми” и в превръщането на ДПС в бизнесимперия, чиито интереси стоят непокътнати и днес.

Дебалансираният „балансьор”: Проруски и антиевропейски

Внимателният прочит на речта на Доган показва, че в нея е изоставил прословута си роля на балансьор. Във външнополитическия си коментар той не само запазва баланс, но заема позиция, която се разминава с избраната геостратегическа посока на развитие на България.

Оценката му за Русия, в която се е възцарил режима на Путин, смазващ всякакви демократични принципи, е директна и категорична:

„Утвърждаването на Русия е необратим процес, който искам да наблюдавате. Русия ще направи всичко възможно тази линия да продължи и, ако е необходимо, дори силово.”

Оценката му за Европейският съюз е отрицателна и изпълнена със съмнения:

„Европейският съюз и страните членки първо не знаят какво да правят, второ, ако правят нещо, го правят съвсем формално и трето – ако решат „да се освободят“ от евроидеята и евростратегията за интеграция, не знаят как да го направят и какво следва след това.

ЕС в момента няма дълбока мотивация за развитие. Дори, мисля, че няма мотивация и  за запазването си...

ЕС е в състояние „заспи” и се чуди какво да прави и къде да се закачи...

Аз вече дълбоко се съмнявам, поне в някои отношения, не цялостно, разбира се, дали ще има изобщо Европейски съюз…"

Апокалиптична картина и страх

Словото съдържа ясно изразена апокалиптична картина и внушения за опасност и страх:

„Светът не върви на добре. Това за мен [Доган] е факт, а не предположение. В този контекст, гаранция за нашата сигурност е целостта и стабилността на България.

… Ние се намираме в криза, която не осъзнаваме като мащаб и дълбочина.

Какво правим, ако пламне пожар, господа… Ние сме  в периметъра на потенциални военни действия… Или мислите, че това не е възможно?!”  

Насаждането на страх е част от психологията на войната и на тайните и пропагандни служби за уязвяване на населението. Мнозинството от българите и без това живеят трудно, какво друго освен внушение за несигурност им даваш, когато им говориш, че може да им пламне чергата.

Пета или шеста колона

„При една такава ситуация всеки се стреми да потърси пета или шеста колона. Ако искате да играете тази игра – това е политическо бедствие. Аз не искам да бъда нито пета, нито шеста колона”, казва още Доган.

Но дали това е балансирана позиция, след като си посял такива големи съмнения към проблемите в ЕС и категорично твърдиш, че „утвърждаването на Русия е необратим процес”? Не се ли включваш волно или неволно в пропагандната война срещу България, която Русия води в момента? И не избираш ли да станеш пета или шеста колона на една антибългарска политика, която Кремъл води от години?

Проевропейският лидер на ДПС от 2013 г.

Казаното за необходимостта от сигурност в България и извеждането ѝ като приоритет не е нещо ново, още по-малко гениално, че да се величае „безпогрешният” Доган. Това вече е всекидневна тема, коментира се от управляващи и опозиция, то е част от политическия дебат и от ежедневието на хората не само у нас.

Всъщност, една ретроспекция на предходната реч на естествения лидер на ДПС показва, че всъщност той допуска в анализите си и прогнозите си куп от грешки, които никой анализатор към момента не припомня.

В речта си от януари 2013 г. неговата позиция е изцяло проевропейска, а линията на ДПС е изразена като „директна комуникация с Брюксел”. Говорейки за необходимостта от нова политика в икономиката и бизнеса в България Доган заявява:

„В този контекст сравнително по-уверено мога да заявя, че ДПС има стратегия за развитие на страната с далеч по-ясно дефинирани приоритети, съобразени със стратегиите  за развитие на ЕС и с особеностите на различните региони в страната. Защото Заедността е заложена в ценностния код на Евроидеята. А на ДПС ѝ подхожда да има директна комуникация с Брюксел.”

Предизвикателствата, които тогава Доган разчита като политически играч, са две: стратегията за оцеляване на ЕС с оглед на финансово-икономическата криза и проблема с лидерството в ЕС.

Преди три години за Доган това лидерство „има смисъл само ако успее да зададе параметрите на следващата индустриална революция и на новата икономика, така както преди два века даде тласък на Първата индустриална революция”.

В никакъв случай не подлага на съмнение самия ЕС, нито прогнозира сегашните кризи, говорейки за посмодернизма като „единствената базова география, в която ЕС може да се утвърди като безалтернативен интегриращ субект, за разлика от политическата география на националните държави”.

Във вътрешнополитически план Доган отпреди три години не „вижда” по-далеч от отстраняването на Бойко Борисов и ГЕРБ, като пророкува, че ключовото събитие са парламентарните избори през 2013 г.  

Този приоритет Доган тогава го извежда като „категоричното възстановяване на Демокрацията” в България. „Затова Демокрацията няма и не може да има алтернативи. Освен това този стратегически избор е направен преди 23 години. Няма нищо по-значимо от възстановяването на Демокрацията, освен ако не сме поставени пред дилемата  за физическото оцеляване на един народ. Но Историята показва, че няма нищо по-добро измислено от човечеството и за физическото оцеляване на народите, освен Нейно Величество Демокрацията”, са думите на Доган.

Той нарича политическите си опоненти „случаят ГЕРБ и Бойко Борисов“ и пита иронично защо след 20 години преход „властовата система на държавата беше обсебена от идентифицирани „ летящи обекти“ от подземния свят” или „виждайки как реагира медията и обществото на поведението на един мачо като Герой-спасител, ти става тъжно и мъчно”.

Тогава Доган дори си позволи под булото за „спасяването” на демокрацията у нас да призовава това да се направи с цената дори на непризнаването на изборите, което погледната отвсякъде е противоконституционно:

„Тъкмо затова парламентарните избори 2013 трябва да имат  за основна цел спасяване на Демокрацията. Дори и с цената на непризнаване на изборните резултати. Защото от гледна точка на изборния закон, приет самосиндикално от управляващите, е важно кой брои бюлетините, а не колко са гласоподавателите.”

„Пророкът” Доган и низът му от грешки

Да, през 2013 г. ДПС се вписа активно в сценария за свалянето на ГЕРБ от властта, но онова, което видяхме след това при кабинета Орешарски, подкрепен от невъзможната дотогава формула БСП, ДПС и „златният” пръст на Волен Сидеров от „Атака” със сигурност и самият Доган не го е сънувал, камо ли да го предвиди пророчески.

След евроизборите през март 2014 г., предначертали тоталната девалвация в доверието към БСП, самото ДПС видя, че ползите да подкрепя този кабинет са много по-малко от възможните загуби и предвидливо скочи от правителствената лодка преди тя съвсем да се обърне.

Следващите парламентарни изборите върнаха ГЕРБ във властта (как управлява настоящият кабинет е друг въпрос, бел. ред.), а ДПС остана извън нея. На местните избори през октомври 2015 г. ДПС загуби в ключови позиции, като най-голям е спадът в доверието към партията в Североизточна България.

Всичко това показва, че предходната прогноза на Доган е погрешна. Не сме чули той нито да прогнозира неуспеха на кабинета Орешарски, нито връщането на Борисов на власт.

Безспорен факт обаче е, че през 2013 г. естественият лидер на ДПС горещо е прегърнал идеята за демокрация като неотменима форма и път на развитие на България, а днес пророкува, че „можем да бъдем жертва, като пушечно месо”, забравил какво е говорил самият той преди три години, а именно, че „няма нищо по-добро измислено от човечеството и за физическото оцеляване на народите, освен Нейно Величество Демокрацията”.

Отделно от всичко това направената критика към Местан и очевидното му неодобрение е продукт на друга грешка (кадрова) на самия Доган. Достатъчно е да погледнем колко ласкаво и убедително е представил Местан като свой заместник пред партийната конференция преди близо три години, включително и посочвайки, че той е с голям политически опит.

Стремежът към интелектуално превъзходство

Речта от 17 декември 2015 г. на Доган, както впрочем са и предишните му, се отличава с реторика, залитаща към използването на философски термини и други претенциозни словосъчетания, към които Доган изпитва слабост и е усвоявал още навремето като студент по философия преди 10 ноември 1989 г.

В новата си „историческа” реч той говори за „пулсация на времето”, „инерциално”, „субект в планетарен мащаб”, „политическа криза в планетарен мащаб”, „ускорена пулсация на политическото време”, „Колективно тяло”, „морфичен резонанс”, „исторически архетип” и др.

Това определено е начин и стремеж да изпъкне пред „елита на ДПС”, да покаже, че е повече от тях и ги превъзхожда интелектуално. За да се стигне до изрази, които будят съмнения към трезвото състояние на ума му:

„В етнологията има един интересен термин – морфичен резонанс, който отчита именно вътрешната пулсация на общността. Ето аз просто ви усещам, убеден съм – вие също ме усещате, дори без да говорим. Морфичният резонанс означава без да говориш да предаваш телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова не се еб*вам.”

Със сигурност това е повечето текст за психолози, отколкото за философи. Но разковничето към разбирането на Доган трябва да се търси далеч в миналото му, когато още е формиран и създаден като определен модел на поведение и от Държавна сигурност.

Сянката от миналото на Доган в ДС, от която той не бяга

Това формиране започва още в казармата му, където е трудовак и е вербуван за агент и взет под крилото на ДС, която буквално замества неговото семейство:

„Към семейството си не се чувства силно привързан. За свои най-близки хора счита работниците от ДС, с които е работил и работи понастоящем. Към органите на ДС се отнася с признателност и за оказаната му материална помощ.”

Това се казва в един анализ на Първо главно управление на ДС за агент „САВА” – един от агентурните псевдоними на Ахмед Доган. А фактът, че цялото си израстване и оформяне като личност Доган дължи на ДС, се разбира най-добре от друг документ от 10-томното му досие:

„1. С наша помощ се е устроил във ВУЗ в гр. Шумен.
2. С наша помощ е прехвърлен във СУ „Кл. Охридски".
3. С наша помощ след завършване е завършил аспирантура.
4. Осигурена му е още в СУ „Кл. Охридски" ежемесечна финансова помощ. Първоначално по 90 лв., а впоследствие от май 1982 г. по 125 лв., като разликата му е давана за подпомагане в наема на квартирата.
5. Закупувани са му дрехи периодично.
6. Подпомаган е финансово при закупуване на литература.
7. Осигуряван е бил със средства при ваканциите му в родния край, гр. Варна, Приморско и др.
8. По време на защитата на дисертацията и на коктейла след нея е осигурен от нас.
9. Неустойки в техникума и завода са поемани от нас.
10. Оказвано е съдействие в устройването на приятелите му в общежитие.
11. Подпомаган е финансово и при езиковата му подготовка в алианса и закупуване на литература, както и на пишеща машина.
12. Обезпечаван е бил финансово за всички негови празници, както и на приятелката и на хазайката му, както и за студентските такива."

Още тогава ДС е забелязала залитането на Доган към неоправдан стремеж да направи нещо велико, с което да смае целия свят. Тогава той е мислил, че притежава такъв научен потенциал, с който ще промени филисофията и ще стане световно известен филисоф. Вместо това бъдещият лидер на ДПС се изявява като агент, който пише "анализи" за ДС за ролята на разузнавача или "философства" по етнически теми преди и в началото на "възродителния процес".

„Готов е да изпълнява всякакви задачи”

Когато днес Доган говори и прави заявка за връщане в по-видимата част на политиката, трябва да се запитаме какви са истинските му мотиви и на чии интереси служи той, като си припомним, че преди да разбере, че разбира от политика, е имал други господари, във вярност на които се е клел до смърт:

„Агентът [„САВА” – Доган] демонстрира безпрекословна вярност и преданост към органите на ДС, като заявява, че марксистко-ленинските идеали са втъкани в неговата същност и той всеотдайно ще им служи. Готов е да изпълнява всякакви задачи, които ще му възлагат от ДС. Ако един ден почувства, че изменя на своята същност – на идеите, смята, че би трябвало по-добре да сложи край на живота си.”

Казват го офицери от ДС, които пък са се клели в безпределна вярност към „дружбата с Великия Съветски съюз”.

Е, Доган е жив и здрав, не се е принесъл в жертва на марксистко-ленинските идеали, дори ни обещава да играе нова роля в политиката. Следователно или не е изменил на своята същност или не си е спазил клетвите. И в двата случая не е модел за подражание и уважение от хората истински разтревожени за демокрацията у нас. Освен за онези троянски коне, чиито нови/стари господари в Кремъл само са се преоблекли в други дрехи.

Вижте повече в профила на Ахмед Доган в Регистъра на сътрудниците на ДС и разузнавателните служби на БНА – ТУК.

Вижте онлай цялото досие на Доган в Държавна сигурност на сайта desebg.com – ТУК.