Сайтът desebg.com препечатва коментара на д-р Любомир Канов, публикуван в профила му във Фейсбук, по повод портретите на куп комунистически функционери, които още висят в коридорите на Народното събрание.

Неволно се вгледах в портретите окачени в коридорите на т.нар. Народно Събрание по време на телевизионен репортаж. И видях веждатите, тъпи и мустакати полукриминални лица на „пролетариите” - Васил Коларов, Сава Гановски, Пенчо Кубадински, Георги Трайков, Станко Тодоров, даже нещо наречено Фердинанд Козовски!

Защо Фердинанд, бе братя комунисти, защо поне не беше Илич Козовски?

Защо тези лица висят на стената на позора в тази озлочестена сграда? А после се вълнуваме от паметника на Окупатора с Шпагин и същото на тепето в Пловдив.

Винаги съм смятал, че политическата патология на един народ е всъщност масова, недиагностицирана и нелекувана душевна болест.

Тя се лекува не от психиатри, а от истински духовници и светли хора, водачи на този изпаднал в безпътица народ.

Дали биха ги послушали, обаче?
А?