|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Равносметка след 5 години отворени досиета ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Вторник, 06 Декември 2011 16:40

Малцина са онези, дори и най-големите оптимисти, които преди пет години са смятали, че процесът по отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност и обявяване на агентурния апарат ще отиде толкова напред.

Днес се навършват пет години от 6 декември 2006 г., когато парламентът с рядко мнозинство гласува Закона за достъп и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, известен като закона за досиетата. Закон, който през 2006 г. се роди неочаквано в резултат на несъгласието на обществото с поредната злоупотреба с досиетата. Това е добър повод за анализ и равносметка на изминалото време.

 

Какво не се случи

Спомням си много добре, че в деня след гласуването на закона от Народното събрание взех интервю с Георги Лозанов, един от инициаторите на гражданската инициатива „Чисти гласове”, който натъжен заяви: „Загубихме битка”. Без съмнение той беше разочарован от прокарването в последния момент в закона от тройната коалиция по предложение на депутата от БСП Татяна Дончева на т. нар. параграф 12. С него се скриваше принадлежността към ДС и Разузнавателното управление на Генералния щаб на около 50 ръководни служители в Националната разузнавателна служба и в служба „Военна информация” (цивилното и военно разузнаване).

Давам този пример, защото вярата, че поредният – трети опит за отварянето на досиетата ще успее – беше много малка.

Процесът, започнал преди пет години, опровергава и най-черногледите песимисти. Да, днес спокойно може да кажем, че едно от нещата, които не се сбъднаха, бяха опасенията, че законът ще остане неработещ. Напротив, създаден бе модерен механизъм за разкриването на агентите на ДС и за отваряне на архивите.

.

 

Другото важно нещо, което не се случи, бе вероятността политическите пристрастия на излъчените от различни партии членове на комисията да надделеят да и породят обществени скандали, които да направят функционирането й невъзможно. Трябва да се отбележи, че комисията по досиетата се превърна в еталон за държавна институция, създадена на партиен принцип при преобладаващо мнозинство на управляващите (тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ излъчиха общо 7 от 9-те членове на комисията), която прие за първостепенен принцип върховенството на закона и доказа многократно своята независимост.

Третото нещо, което не се случи, бе политическа намеса от новите управляващи от 2009 г. насам – ГЕРБ – към процеса на отваряне на досиетата и изкушаване да контролират или манипулират, както това беше направено от всички предходни политически мнозинства без изключение.


Какво се случи

В резултат на тези несбъднали се песимистични варианти се случиха други важни за преодоляването на зависимостите на ДС неща. Първото е, че процесът по осветяване на агентите на ДС не спря, а беше утвърден като ефективна практика на комисията по досиетата, която всяка седмица обявява своите проверки за принадлежност към Държавна сигурност в държавни и обществени институции. Действително много от медиите не намират новини в тези проверки и ги подминават, но зад тях стои всекидневния труд на комисията и нейната администрация. Обзорът на решенията и анализирането им е важна съставна част от разбирането на ролята и мястото на ДС в обществото след промените, както и на политиките по прекъсване на зависимостите с репресивния апарат на БКП, прилаган от различните правителства след 1989 г.

Второ, чрез отварянето на архивите и делата на агентите обществото за първи път можа да получи една по-цялостна панорама на присъствието на ДС във властта по време на прехода. Отворени бяха досиета, които предишните комисии не успяха да направят. Достатъчно е да се посочи досието на президента Георги Първанов. Последва осветяването на няколко ключови институции като Конституционния съд, който с трима агенти на ДС през 1997 г. спря обявяването на картотекираните сътрудници. Бяха разкрити агентите в БАН, Висшата атестационна комисия, МВР, Министерството на отбраната. Не на последно място в печатните и електронни медии.

Осветляването на агентурната мрежа на ДС в българската дипломация пък ускори замрели процеси в българското общество, които политиците дори по времето на СДС използваха само за политическо противопоставяне. Скандалът, предизвикан от високия процент на сътрудници на ДС сред действащите посланици и консули принуди ГЕРБ да обяви незабавното им отзоваване с оглед запазване на имиджа на страната пред съюзниците от НАТО и Европейския съюз. Опитите за съпротива срещу това решение продължиха през цялата 2011 г. и един на пръв поглед въпрос, който трябваше отдавна да е решен влезе в дневния ред на новоизбрания президент Росен Плевнелиев, която за разлика от Първанов категорично застана зад приетата правителствена политика.

За да запази кабинетът си от атаки премиерът Бойко Борисов се освободи от министър Божидар Димитров и зам.-вътрешния министър Павлин Димитров, свързани с ДС, като по този начин стана се превърна в първото правителство през последните 22 години, в което ДС нямаше свой „представител”.

Третият важен елемент от процеса на преодоляване на влиянието на ДС беше все по-честото прибягване до извършването на предварителни проверки за принадлежност от властта на служители, кандидатстващи за ръководни постове. Този механизъм придоби публичност като "тиха лустрация".

Министърът на външните работи Николай Младенов и колегата му Аню Ангелов в отбраната превърнаха предварителната проверка в практика, а министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов дори я въведе като изискване в Правилника за приложение на Закона за МВР. Новоизбраният президент Росен Плевнелиев също декларира, че служителите в президенството ще преминават пред предварително проучване за връзки с ДС.

Разбира се, предварителната проверка беше използвана от някои партии като ГЕРБ и ДСБ при местните избори, но с по-малък успех, тъй като въпреки този механизъм управляващите допуснаха в листите си някои изключения. Паралелът с присъствието на агенти на ДС в листите при местните избори през 2007 г. обаче показва, че с над 150 души по-малко са те на тазгодишните избори за местна власт. Вероятно и предварителната проверка, както и общественото неприемане на подобни кандидатури е причината за намалелия брой. Съставът на столичния общинския съвет,  в който от 61 общински съветници има само един агент (Владимир Каролев, НДСВ) е показателен, че дори партии като БСП и "Атака" се въздържат от ландирането на фигури, свързани с ДС.

Въпреки някои допуснати изключения от ГЕРБ общият фон е благотворен за утвърждаването на този процес, като се има предвид, че през 2009 г. партията на Бойко Борисов влезе във властта без да поема каквито и да е ангажименти по въпроса за досиетата и техните носители.

Четвъртото важно нещо, което се случи, е че комисията изпълни със съдържание основната философия на закона, внушена от представителите на гражданското общество при приемането му през 2006 г. А именно да се създаде един архив, който да обедини всички документи на ДС, пръснати в различни специални служби. Архив, на който тя да е господар и да го отвори широко за граждани и изследователи.

Усилията на комисията по досиетата за осъществяването на тази политика също следва да бъдат високо оценени. Изграденият от нея в Банкя Централизиран архив за документите на ДС гарантира сигурност и надеждност на тези архиви, както и безпрепятствения достъп до тях на граждани, журналисти, изследователи.

В лицето на екипа на МВР при министър Цветан Цветанов комисията намери партньор, с който успяха да извършат най-мащабното в новата ни история прехвърляне на архивен масив, който дотогава почти всички вътрешни министри държаха да бъде под тях опека.


И накрая, но не на последно място законът и прилагането му от комисията дадоха възможност не само за запознаване на жертвите на ДС с документите за персоналните репресиите срещу тях, но и възможност за сериозна изследователска дейност. Документалните сборници, издавани от комисията, са само едно от проявленията на интереса към документите на ДС и осмислянето на комунистическата епоха. Допълват ги книги на журналисти, изследвания на историци. Появи се и първата интернет-платформа (desebg.com), която дава възможност на интересуващите се да се запознават онлай с досиета и документи на ДС.

Всичко това е огромна и важна за просветляването на обществото крачка, с която догонваме обществата, преживели комунизма в Източна Европа. Общества, които много по-бързо успяха да създадат практики за преодоляване на зависимостите от миналото.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов