Изминалите дни от началото на войната на режима на Путин в Украйна показаха, че властта в България няма адекватна реакция за ужасното зло и заплаха, надвиснала над Европа.

Първо, президентът Румен Радев публично обяви, че „видно е, че Русия ще спечели тази война“ – абсолютно прибързано изявление и то направено на брифинг във Варшава след участието му на срещата на високо равнище във формата Б9.

Подобна прогноза досега не си е позволил нито един действащ държавен ръководител в Европа.

След това близкия на Радев и назначен за министър на отбраната в правителството на четворната коалиция Стефан Янев показа, че скритно се придържа към тезите на Путин, определяйки руските действия не като „война“, а като „военна операция“, които видите лищели да се потвърдят през следващите дни (потвърди се точно обратното) и дори призова да не се използва фриволно думата „война“ .

След като беше поставен под обществен натиск днес (28 февруари 2022 г.) премиерът Кирил Петков се видя принуден да поиска оставката на Янев за абсолютно неадекватния му коментар, който впрочем много ясно показа какво е в главата на т. нар. военен министър.

В парламента пък при приемането на декларацията за войната в Украйна БСП за пореден път показа, че е по-мил ѝ е Кремъл отколкото българския национален интерес и общата европейска политиката, гласувайки против санкциите срещу войнолюбците в Москва.

Какво да говорим за партията на путинския Копейкин, която призова България да признае отцепените от Украйна Донбаска и Лагунскасепаратистки републики, след като това направи Путин?!

Всеобщата предпазливост и страх във властта, свикнала от комунистическо време да се снишава, докато бурята отмине, особено ако в „бурята“ е замесена Москва, показа, че страната ни няма единна и категорична позиция за разлика от другите страни в Европейския съюз.

Правителството се ангажира с изтеглянето от Украйна на наши сънародници и бежанци, но едва днес обяви, че ще подпомогне Киев хуманитарно (когато другите страни вече я подпомагат военно).

Единственото сериозно решение, което веднага пролича, че засегна режима на Путин, бе затварянето на българското въздушно пространство за руски самолети в събота, когато това направиха Полша и Чехия, а след тях и други страни в ЕС.

В четвъртък е 3 март – националният празник на България и изглежда властта отново е избрала да бъде неадекватна.

На фона на войната в Украйна до момента вече правителството, Народното събрание и президентът би трябвало да излязат с обща позиция, за това, че не подобава, когато се води война в Европа една страна от същата тази Европа да празнува било то и националния си празник (дата, която между другото не обединява българите и винаги се използва пропагандно от Кремъл).

Такова нещо обаче няма. Президентът Румен Радев сигурно ще се качи на Шипка да вее българския флаг, а няма да е изненада, ако до него се напудри руския посланик Елеонора Митрофанова, която едва ли ще пропусне да отбележи какви „освободителни“ войни е водила Русия в момент, когато режимът, който я е изпратил в София, води непредизвикана убийствена война в Украйна, а началникът ѝ Путин вече плаши европейците с ядреното куфарче.

Да не говорим за пресния ултиматум на Путин режимът му да си върне сферите на влияние от края на Студената война – разбирай неговата готовност отново да ни „освобождава“. За трети път.

Председателят на Народното събрание Никола Минчев днес заяви, че „не е редно да бойкотираме националния си празник 3 март, но не е уместно да се изразява такава гореща благодарност на освободителите, каквато сме виждали през годините“.

Тук изобщо не става въпрос за бойкот или начин и степен на изразяване на благодарност.

Тук става въпрос за солидарност! За солидарност към Украйна в момент на война и реална опасност за страните от Европа от самозабравилия се военно-олигархичен режим в Москва.

Очевидно управляващите нямат чувство за солидарност и за подобни жестове, което още веднъж ще покаже колко неадекватни са в критични моменти.