|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Търсят се лидери – да сложат „главата си в торбата“ и да разрушат руския имперски контрол върху България ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Огнян Минчев, Фейсбук   
Събота, 21 Май 2022 16:10

alt

 

Сайтът desebg.com публикува коментара на политолога доц. Огнян Минчев в профила му във Фейсбук, предизвикан от участието на социолога, голфър и един от собствениците на социологическата агенция „Галъп интернешънъл – България“ Андрей Райчев в предаването „Панорама“ по БНТ в петък (20 май 2022), образец за начина, по който се манипулира обществото у нас.

 

Райчев е един от малцината интелигентни лобисти на Москва в България. Затова той не борави нито със съшитите с бели конци лъжи на кремълската пропаганда, нито се старае пряко да оневини режима на Путин за агресията в Украйна. Ролята на Райчев е по-майсторска и леко драматична.

Докато пътем слага знак за равенство между агресора и жертвата, той заема "еднакво критична дистанция", прави и редица други въвеждащи в темата и отвеждащи вниманието от нея категорични твърдения. За да стигне до гвоздея на програмата. Кое е най-лошото в тази ситуация за България?

Поляризацията на общественото мнение.

Българите според Райчев съвършено напразно са се хванали "гуша за гуша" в спора за руската агресия в Украйна, просто защото - нищо не застрашавало България, нищо не можело да я извади - ни от НАТО, ни от ЕС.

Ето, тук е центърът на тежестта на манипулативната теза, която в крайна сметка цели да обезсили проглеждането на средния българин за истината и за реалността на българското пленничество от руската митология в продължение на дълги десетилетия.

Българското обществено съзнание поддържа дълбоко митологични визии за същността и ролята на Русия спрямо България и единствено безпощадният и открит разговор - обществен дебат на тази тема може да освободи обикновения българин от тежестта на тези вековни илюзии и заблуди спрямо Москва.

Войната на Кремъл срещу Украйна със своята бруталност и незащитимост създава уникална възможност за демитологизирането на Русия в България именно чрез подобен дебат.

Райчев знае това и с всички сили се стреми да делегитимира полезното разделение на общественото мнение в България за войната и да го примири в лоното на оцеляващите облаци мъгла и илюзии за "благотворната" роля на "дядо Иван".

Когато след Освобождението на България Руската империя направи обичайните стъпки за брутално погазване на новоучредената българска политическа свобода, Стефан Стамболов и Захари Стоянов не замазаха с общи приказки драматичното състояние, в което се намираше новоосвободена България. Те застанаха в ясна, безкомпромисна, гневна позиция срещу посегателствата на руския империализъм и неговите маши - офицери, политици, духовници и интелектуалци - в българското общество.

Така те показаха пряко на потъналия в своята благодарност към освободителите обикновен българин, че империята го освободи от османците за да го пороби самата тя на свой ред. Пряката, безмилостна конфронтация на Стамболов, З. Стоянов и техните съмишленици с Александър Трети и неговата българска русофилска прислуга спасиха новоучредена България като държава и дадоха на българското общество половин век относителен отдих от наглия руски империализъм.

Едва през 1944 г. империята успя да вземе своя реванш, поробвайки България - вече в битността си на Съветски съюз...

Днес ние имаме чудовищна нужда от няколко на брой български лидери, които подобно на българските възрожденци след Освобождението да сложат "главата си в торбата" и без страх да обясняват и да разрушават дълбоката пирамида на руския имперски контрол върху днешна България и особено - върху българското обществено съзнание. Това е война.

Слава Богу - война с думи, война с необходими политически решения, война, в която България не е сама, а заедно със своите съюзници. Райчев иска на всяка цена тази война да бъде прекратена. Защото в резултат на обществения сблъсък, българите ще разберат, че докато страната им се е присъединявала към ЕС и НАТО, Лукоил не е платил нито лев данък на българската държава.

Тази квази държава не е имала смелостта да постави измервателни уреди на пристанището на Лукоил - Росенец, оставяйки го в ролята на ничия пиратска територия под руски контрол. На българите ще им бъде припомнено, че през 2006 г. - шест години преди да изтече договора на България с Газпром, Румен Овчаров се поддаде на натиска на Москва и подписа нов, по-неизгоден договор.

Участващите в обществения дебат ще разберат, че през 2016 г. Путин обяви, че газ през територията на Украйна повече няма да тече и българите ще го получават през Турция. За тази цел трябва да изхарчат четири милиарда за нов газопровод. "Старият" договор отново беше едностранно изоставен от Кремъл и Газпром.

Масовите български представи за Русия и нейната роля в България са уродлива комбинация между необяснима любов и вледеняващ, хипнотизиращ страх от "Големия брат".

Тази комбинация полага основите за извечния български комплекс за малоценност от Русия и подхранва арогантния руски комплекс за превъзходство. В мъглявините на безпричинното българско русофилство уверено виреят дълговечни митове и долнопробни лъжи. България и Русия били културно близки страни...

Аз съм живял известно време в Русия - елате на мен да ми обясните къде е тази културна близост. Русия "хранила" България - било по времето на Тодор Живков, било с цените на газа от последните десетилетия, било ... било ... било... Истината е, че Русия винаги безскрупулно е грабила и граби България.

Че парите от европейските фондове отиват чрез пералнята на българската мафия в ръцете на руските енергийни монополисти. Че България е надплатила в монополно високи цени за газ и нефт по 1.5-2.0 млрд. долара ежегодно през последните 30 години.

Откровеният и суров обществен дебат, който Райчев счита за "безсмислен" - уж подобно сблъсъка на ваксъри-антиваксъри - е в състояние да разкрие горчивата истина, че съчетанието от великодържавно спонсорираната корупция по върховете на властта в България и почти животинския страх на българските пишман политици да не "ядосат" с нещо Путин доведе нашата страна до позицията на "болния човек" на ЕС и на НАТО.

Държава, която не си е мръднала пръста за да създаде своя обучена и добре въоръжена армия в сътрудничество с партньорите си от Алианса, а системно харчи - и краде парите на данъкоплатците за да ремонтира ръждясалите руски таратайки в Москва.

Държава, в която бандитския енергиен монопол на Кремъл се охранява от зоркия олигархичен контрол върху решенията, взимани от институциите. Вижте от колко десетилетия се "строи" интерконектора с Гърция и си представете степента на руския контрол върху националните ни институции.

Откритият обществен сблъсък в българското обществено мнение в дебата за ролята на Русия в България може и трябва - за първи път от повече от 10 години - да освети бруталната пропагандна война, която Кремъл води срещу нас придобивайки контрола върху стотици български медии - включително националните.

Пропагандна война, за която са наети легиони на руската пета колона в България - журналисти, наблюдатели, професори, ченгета, геополитици и просто закупени "на кило" тролове и тролски фабрики.

На Райчев кой знае защо не му е симпатична възможността българите да узнаят - очи в очи - резултатите от тази масирана пропагандна война за социализирането на няколко поколения в лъжите на новоруската - евразийската имперска доктрина.

Откритият обществен сблъсък в публичния дебат за ролята и мястото на Русия в България, в контекста на агресията срещу Украйна е единствената възможност българинът да се пробуди за реалностите на своя собствен национален и обществен живот.

Да, дебатът е изострен, нахъсан, нелицеприятен, конфронтационен. Но тя и истината за ролята на Русия в българския национален живот е нелицеприятна, сурова, унизителна и разтърсваща. Но нямаме друг избор освен да се запознаем с нея. Защото за разлика от сблъсъка на ваксъри и антиваксъри, зад обществения сблъсък за ролята на Русия в България стои очевидна и нелицеприятна реалност, а не конспирации, илюзии и пандемични фрустрации.

Винаги внимавайте какво говори Райчев - на втори план с неговите уста винаги говори истината. Но на втори - не на първи план...



 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов