Взривяването на дъщерята на идеолога на Путин Александър Дугин и негов последовател Дария Дугина в сърцето на Русия – Москва има съвсем други измерения от диверсионните актове, извършени от нелегални бойци на Украйна в Крим през последните дни. Неслучайно Москва веднага обвини за покушението Украйна макар да не разполага с доказателство за авторството му. Украйна от своя страна категорично се разграничи от атентата.

За него отговорност пое неизвестната до момента Национална републиканска армия, зад която стоят руски активисти, военни и политици, сега нелегални бойци в тази организация, която обяви още, че поставя извън закона войнолюбивите, грабителите и потисниците на народите на Русия и узурпиралия властта военнопрестъпник Путин.

Атентатът вероятно е имал за цел самия Александър Дугин, смятан за „мозъка на Путин“, тъй като дъщеря му е взривена в автомобила на баща си, който е трябвало да пътува с него. Смъртта на дъщерята на прокремълския идеолог се случва, когато по върховете на властта в Русия се развиват конфликти, предизвикани от неуспехите във войната с Украйна, смята публицистката от независимия „Новая газета“ Юлия Латинина. Според нея това може да засили в страната терора така, както се е случило вече през 1934 година след убийството на Сергей Киров, използвано от Йосиф Сталин като претекст за чистки и масови репресии. Сайтът desebg.com публикува коментара на Латинина, който първо в България е препечатан от Offnes.bg.

Аз бих призовала да не се правят прибързани заключения кой точно уби дъщерята на Александър Дугин, емблематичен маргинал, който много говореше, но нищо не решаваше. Но обръщам вниманието ви върху факта, че веднага след това убийство „Незигар“ (анонимен телеграм канал на политически теми) го нарече „сакрална“, която трябва да задейства „автоимунния процес“, тоест тотално прочистване от предателите и „петата колона“ вътре в Русия.

Предишната публикация на Незигар, препечатана от канала на самия Дугин, съобщаваше , че „отчаяната съпротива на атланто-нацисткия режим в Киев изисква от Русия значителни – кардинални – вътрешни трансформации“. Заради влошаващата се обстановка на фронта, продължаваше каналът на Дугин, фразата на Путин "още не сме започнали" губи актуалност и "ще трябва да започнем".

Тази публикация упреква Путин, че се опитва да управлява, сякаш няма война, и е написана от гледната точка на гиркинско-имперското крило на силоваците (кръгът на Игор Гиркин), които изискват всеобща мобилизация и тоталитаризъм за „противопоставяне на евроатлантическия Запад“, със или без Путин. Тоест можем да се констатира:

Уреждането на сметките в Кремъл във връзка с пораженията започнаха, фракцията, която е по-изперкала и от Путин, декларира желанието си за обща мобилизация и триумф на тоталитаризма,

Въоръжените сили на Украйна бомбардират Крим, Русия няма какво да отговори, Гиркин (глашатаят на тази фракция) отива на фронта със стар паспорт за прикритие, вероятно издаден не без участието на ГРУ, хващат го хора, които нямат интерес от идването му на фронта по това време, по щаба на Вагнер в Попасна е нанесен удар, провокиран от прекомерната пиар активност на кореспондентите, отразяващи посещението на техния ръководител, и някак си по същото време се случва ето това знаково убийство.

Още веднъж: аз не знам кой е убил дъщерята на Дугин, но се опасявам, че това убийство ще бъде последвано от тотален терор, като стрелбата на Фани Каплан по Ленин или убийството на Киров.

Алтернативна версия може да бъде, че напротив, това е превантивен удар на управляващата партия срещу архиимпериалистите, които се стремят към властта.

Преди седмица попитах Алексей Арестович: „Как ще отговори Путин на атаките срещу Крим“?

Проблемът е, че Путин няма с какво да отговори на тези удари. Физически нищо. Неговите войски близо до Бахмут са перфектно ангажирани с имитация на бурна дейност - те симулират офанзива без да напредват. Войските на ДНР се доизхабяват край Маринка и Пески. Пески ги разбиха, ночовешкият ресурс изтича като пясък от пясъчен часовник. Войските, хвърлени близо до Херсон, са разрязани на три части и украинските ВВС се размазват HARMS-ове ПВО-то.

Атаката срещу Никопол затъна, Запорожката АЕЦ трябваше да бъде оставена намира след призив на Макрон и пряка заплаха, че всяка катастрофа в нея ще се счита за пряка военна атака срещу страна от НАТО (член пети). Да, в Зябровка се натрупват сили за ракетен и въздушен удар по Киев и Чернигов, но в условията на нарастващо умение на украинската ПВО този удар или ще бъде осуетен, или ще се окаже „замахване за една рубла, а удар за пет копейки“.

Онзи ден руските войски изстреляха четири "Калибъра" от Черно море в посока Киев и всичките четири бяха прехванати над Днепропетровск. Украински ATACMS (а аз вярвам, че това е ATACMS), безнаказано разбиват военни складове в Крим, като първо премахват противовъздушната отбрана с HARMs или просто я изключват чрез саботаж на трансформатора (както в Майский), и всичко това, което се случва, все още прострелване. Ударът по Керченския мост не е далеч. Да, украинските войски не настъпват, защото нямат бронирана техника, но ударите по Крим са пагубни за рейтинга на Путин.

На всичко това трябва да се отговори по някакъв начин и проблемът е, че Путин няма какво да отговори отвън.

При това положение, той ще отговори отвътре. Той ще отговори къде е по-лесно. Още веднъж: в никакъв случай не бих избързал да посочвам авторите на това убийство. В сегашната нажежена атмосфера на омраза всичко е възможно. Но ако това е операция на ГУР на Украйна, тогава не е ясно защо те не избраха за своя първа цел военните, които убиваха в Буча - на които се заклеха да отмъстят публично - а човек, чиято партия отправи на Путин предизвикателство, че е недостатъчно, по нейното мнение, тоталитарен.

Смъртта на такъв човек и още повече на дъщеря му е меко казано небезспорно действие, което едва ли ще срещне особено разбиране сред колебливите и мекушави съюзници на Запад.

Трудно е да си представим, че ГУР (или където и да са там) не е взел всичко това предвид. Такава смърт може да е резултат от битка за власт в Кремъл и в същото време претекст за тотални репресии.

Тъй като войната е загубена, режимът ще започне не само да се разделя на фракции, но и ще става все по-твърд. Сега не толкова много руснаци подкрепят войната. Одобряването на обща мобилизация може да се постигне само с терор. С влошаването на ситуацията на фронта за Путин, неговата подкрепа сред хората и позицията му в елита ще паднат. Докато подкрепата за него намалява, терорът ще расте.