Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Четири открити въпроса към „недосегаемия“ Доган и няколко думи за падението на българските медии |
Коментарно - Коментарно |
Написано от Христо Христов |
Неделя, 01 Септември 2024 15:32 |
Признавам, че вече с отвращение следя медийното отразяване на разгорялата се войната в ДПС между Доган и Пеевски. Не защото ми е трудно да разгранича кои медии са заели страна про Пеевски и кои про Доган, а защото медиите отдавна са поставени в унизително положение от почетния председател на партията (за да не остава някакво съмнение за зависимости още в началото на този конфликт ясно съм казал, че в него няма добра страна). Вчера например прочетох, че почетният председател на ДПС не бил още коментирал нещо, казано от Пеевски. Ама колеги, извинявайте много, от кога Доган коментира?! Наясно съм, че се смениха няколко поколения журналисти и за повечето днешни репортери представата за Доган е за човека от Сараите, но все пак говорим за бившият председател на ДПС, който години наред не ходеше в парламента на работа, но получаваше заплата. Говорим за политика, който повече от десетилетие не е заставал открито пред медии и съвсем умишлено избра този модел на поведение, защото така не е подложен на публичност и откритост, независимо, че до 2013 г. бе лидер на партия, а след това избра да „реди пъзела“ зад кулисите. Какво ще се занимава с някакви си журналисти и ще им отговаря на въпросите! Мегаломанията, която е характерна за Доган, се е проявила и е отбелязана от неговите водещи офицери още във времето, когато е бил агент на Държавна сигурност. Тъй като го е било страх да го изпратят като нелегал в Турция, защото не е знаел добре турски език и по това веднага е цял да бъде разкрит, Доган, когото ДС урежда във ВУЗ-а в Шумен, а оттам го прехвърля в Софийския университет да следва философия, си е въобразявал, че ще отиде на Запад и там ще се утвърди като водещ философ (в досието му ДС отбелязва, че много си е вярвал, че това ще се случи). За онова, което върши зад кулисите на Доган не му трябва публичност, нито медии. През годините той си избираше и имаше много „говорители“, които свеждаха на електората каквото е имал да каже „д-р Доган“, а веднъж годишно партийният сайт публикуваше неговите високопарни „прозрения“, получени в резултат на мистико-философския му „морфичен резонанс“. И ако той е избрал това поведение да бъде „недосегаем“, как българските медиите реагираха? С мълчаливо и безкритично съгласие те приеха отредената им от Доган роля. И следват това унизително поведение дори днес, когато отдавна почетният председател на ДПС трябваше да бъде изкаран от тях на светло и да бъде върнат в реалността. А реалността е, че демокрацията, дори фасадната в България, изисква от политиците да бъдат достъпни и да са отчетни. За съжаление до момента не се е намерила нито една българска медия, която да съобщи, че е поискала интервю от Ахмед Доган и да информира своите читатели, слушатели или зрители дали той е приел или отказал поканата. Мисля, че е крайно време медийният комфорт, на който той се радва толкова години вече, да приключи. Защото ако Доган продължи да отказва публичност това ще означава, че изобщо не става дума за политик, който има нещо общо с усилия за демокрация или права, а за лице, което не иска да излезе от сенките и по подобие на мафиотите за нищо на света не иска да застане открито пред медиите, а чрез тях пред обществото. Те пък от своя страна, ако имат достойнство, биха му обявили публичен бойкот именно заради неговото неприемливо поведение. Затова чрез сайта desebg.com отправям публично следните четири въпроса към Ахмед Доган:
|