Сайтът desebg.com публикува знаменитата речт на канадския министър-председател Марк Карни, произнесена на годишната среща на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, която се проведе от 19 до 23 януари 2026 г. В речта си канадският премиер назовава нещата с истинските им имена и показва какви трябва да бъдат истинските лидери и какви ценности трябва да изповядват и защитават в трудни исторически моменти като сегашния, който по собствените му думи е началото на една брутална реалност. Заглавието и вътрешните подзаглавия са на desebg.com.

За мен е удоволствие – и дълг – да бъда с вас в този повратна точка за Канада и за света.

Днес ще говоря за разлома в световния ред, за края на една хубава история и за началото на една брутална реалност, в която геополитиката между великите сили не е подчинена на никакви ограничения.

Средните сили не са безсилни

Но също така твърдя пред вас, че останалите страни, особено средните сили като Канада, не са безсилни. Те имат капацитета да изградят нов ред, който да въплъщава нашите ценности, като зачитане на правата на човека, устойчиво развитие, солидарност, суверенитет и териториална цялост на държавите.

Силата на по-малко силните започва с честността. Всеки ден ни напомнят, че живеем в ера на съперничество между великите сили. Че редът, основан на правила, избледнява. Че силните правят каквото могат, а слабите страдат, както трябва.

Този афоризъм на Тукидид се представя като неизбежен – естествената логика на международните отношения, която се налага отново. И пред лицето на тази логика съществува силна тенденция страните да се примиряват, за да се разбират с останалите. Да се приспособяват. Да избягват неприятности. Да се надяват, че подчинението ще им купи безопасност. Няма да я купи.

„Силата на безсилните“

И така, какви са нашите възможности?

През 1978 г. чешкият дисидент Вацлав Хавел написа есе, наречено „Силата на безсилните“. В него той задава прост въпрос: как се е поддържала комунистическата система?

Отговорът му започва с един продавач на плодове и зеленчуци. Всяка сутрин този магазинер поставя на витрината си лозунг: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“. Той не вярва в това. Никой не вярва в него.

Но той все пак поставя лозунга – за да избегне неприятности, да сигнализира за подчинение, да не се отличава. И понеже всеки магазинер на всяка улица прави същото, системата продължава да съществува.
Не само чрез насилие, но и чрез участието на обикновените хора в ритуали, за които те вътрешно знаят, че са фалшиви.

Хавел нарече това „живот в лъжа“. Силата на системата не идва от нейната истинност, а от готовността на всеки да се държи така, сякаш тя е истина. И нейната крехкост идва от същия източник: когато дори един човек спре да играе ролята – когато магазинерът махне своя лозунг – илюзията започва да се пропуква.

Време е да свалим лозунгите

Време е компаниите и държавите да свалят своите лозунги.
В продължение на десетилетия държави като Канада процъфтяваха в условията на това, което наричахме международен ред, основан на правила. Присъединихме се към неговите институции, възхвалихме принципите му и се възползвахме от неговата предвидимост. Можехме да провеждаме външна политика, основана на ценности, под неговата закрила.

Знаехме, че историята за международния ред, основан на правила, е частично невярна. Че най-силните ще се освобождават от него, когато им е удобно. Че правилата на търговията се налагаха асиметрично. И че международното право се прилагаше с различна строгост в зависимост от самоличността на обвиняемия или жертвата.

Тази фикция беше полезна, а американската хегемония, в частност, помогна за осигуряването на обществени блага: отворени морски пътища, стабилна финансова система, колективна сигурност и подкрепа за рамки за разрешаване на спорове.

И така, ние поставихме лозунга на витрината. Участвахме в ритуалите. И до голяма степен избягвахме да назоваваме пропастта между риториката и реалността.

Икономическата интеграция като оръжие на великите сили

Тази сделка вече не работи. Нека бъда директен: намираме се в разгара на разрив, а не на преход.

През последните две десетилетия поредица от кризи във финансите, здравеопазването, енергетиката и геополитиката разкриха рисковете от екстремната глобална интеграция.

Съвсем наскоро великите сили започнаха да използват икономическата интеграция като оръжие. Митата като лост за влияние. Финансовата инфраструктура като средство за принуда. Веригите за доставки като уязвимости, които да бъдат експлоатирани.

Не можете да „живеете в лъжата“ за взаимната изгода чрез интеграция, когато интеграцията се превръща в източник на вашето подчинение.
Мултилатералните институции, на които средните сили разчитаха – СТО, ООН, КОП – архитектурата на колективното решаване на проблеми – са силно отслабени.

В резултат на това много страни правят едни и същи заключения. Те трябва да развият по-голяма стратегическа автономия: в енергетиката, храните, критичните минерали, във финансите и веригите за доставки.

Този импулс е разбираем. Държава, която не може да се изхрани, да се снабди с гориво или да се защити, има малко възможности. Когато правилата вече не ви защитават, трябва да се защитите сами.

Нека бъдем реалисти

Но нека бъдем реалисти за това докъде води това. Свят от крепости ще бъде по-беден, по-крехък и по-малко устойчив.

И има още една истина: ако великите сили изоставят дори преструвката за правила и ценности в името на безпрепятственото преследване на своята власт и интереси, ползите от „транзакционализма“ стават по-трудни за възпроизвеждане. Хегемоните не могат постоянно да монетизират отношенията си.

Съюзниците ще се диверсифицират, за да се застраховат срещу несигурността. Ще купуват застраховки. Ще увеличават възможностите си. Това възстановява суверенитета – суверенитет, който някога се основаваше на правила, но все повече ще се опира на способността да се устои на натиск.

Както казах, такова класическо управление на риска има своята цена, но тази цена на стратегическата автономия, на суверенитета, може да бъде споделена. Колективните инвестиции в устойчивост са по-евтини, отколкото всеки да строи своя собствена крепост. Споделените стандарти намаляват фрагментацията. Взаимното допълване води до положителен краен резултат за всички.

Трябва да се адаптираме и го правим

Въпросът пред средните сили като Канада не е дали да се адаптират към тази нова реалност. Ние трябва да го направим. Въпросът е дали ще се адаптираме, като просто изграждаме по-високи стени – или можем да направим нещо по-амбициозно.

Канада беше сред първите, които чуха сигнала за събуждане, което ни накара фундаментално да променим стратегическата си позиция.

Канадците знаят, че старото ни, комфортно предположение, че нашата география и членството ни в алианси автоматично ни носят просперитет и сигурност, вече не е валидно.

Новият ни подход се основава на това, което Александър Стуб нарече „реализъм, основан на ценности“ – или казано по друг начин, стремим се да бъдем принципни и прагматични.

Принципни в ангажимента си към фундаменталните ценности: суверенитет и териториална цялост, забрана на използването на сила, освен когато е в съответствие с Хартата на ООН, зачитане на правата на човека.

Прагматични в признаването, че напредъкът често е постепенен, че интересите се разминават, че не всеки партньор споделя нашите ценности. Ние се ангажираме широко, стратегически и с отворени очи. Активно приемаме света такъв, какъвто е, а не чакаме свят, какъвто бихме искали да бъде.

Отношенията ни отразяват нашите ценности

Канада калибрира отношенията си така, че тяхната дълбочина да отразява нашите ценности. Приоритизираме широкото участие, за да увеличим максимално влиянието си, предвид променливостта на световния ред, рисковете, които това носи, и залозите за това, което предстои.

Вече не разчитаме само на силата на нашите ценности, но и на ценността на нашата сила.

Изграждаме тази сила у дома. Откакто моето правителство встъпи в длъжност, намалихме данъците върху доходите, капиталовите печалби и бизнес инвестициите, премахнахме всички федерални бариери пред междупровинциалната търговия и ускоряваме инвестиции на стойност трилион долара в енергетиката, изкуствения интелект, критичните минерали, новите търговски коридори и отвъд тях.

Удвояваме разходите си за отбрана до 2030 г. и го правим по начини, които изграждат нашите местни индустрии.

Нашите партьорства

Бързо се диверсифицираме в чужбина. Договорихме цялостно стратегическо партньорство с Европейския съюз, включително присъединяване към SAFE – договореностите на Европа за обществени поръчки в областта на отбраната.

През последните шест месеца подписахме дванадесет други сделки за търговия и сигурност на четири континента.

През последните няколко дни сключихме нови стратегически партньорства с Китай и Катар.

Преговаряме за пактове за свободна търговия с Индия, АСЕАН, Тайланд, Филипините, Меркосур.

За да помогнем за решаването на глобалните проблеми, ние прилагаме „променлива геометрия“ – различни коалиции за различни въпроси, основани на ценности и интереси.

Стоим твърдо до Украйна, Гренландия и Дания

По отношение на Украйна, ние сме основен член на „Коалицията на желаещите“ и един от най-големите донори на глава от населението за нейната отбрана и сигурност.

По отношение на суверенитета в Арктика, ние стоим твърдо до Гренландия и Дания и напълно подкрепяме тяхното изключително право да определят бъдещето на Гренландия. Нашият ангажимент към Член 5 е непоколебим.

Работим с нашите съюзници от НАТО (включително Северно-балтийската осморка) за по-нататъшно осигуряване на северния и западния фланг на алианса, включително чрез безпрецедентните инвестиции на Канада в задхоризонтни радари, подводници, самолети и военни части на терен.

Източник: pm.gc.ca.