Преглеждам новините от днес (5 ноември 2024 г.) и попадам на информация за основните послания на „БСП обединена левица“, дадена на пресконференция на коалицията.

С изумление прочитам заявление на временно изпълняващият функциите председател на БСП Атанас Зафиров. В прав текст той заявява:

„Искам да припомня, че в близките 20 години БСП не е била в коалиционни отношения с ДПС“.

Поводът на категоричното му уверение, че БСП не е управлявала с ДПС в последните 20 години е декларацията на ПП-ДБ за „санитарен кордон“ около формацията „ДПС – Ново начало“ на Делян Пеевски.

Чета и не мога да повярвам на очите си! Този политик добре ли е с паметта или като много други се е научил бързо и брутално да лъже?!

„Наш дълг е да защитим демокрацията и справедливостта, те са нарушени. Това е основната ни цел!“ Това заяви днес почетният председател на разцепилото се преди четири месеца ДПС Ахмед Доган по време на митинг пред сградата на парламента на Ларгото.

След дълги години на избягване на публични изяви, за да не му се задават неудобни въпроси, той се появи там на протест в защита депутата от неговото крило Джейхан Ибрямов, арестуван преди три дни с белязани 100 000 лв. за купуване на гласове.

Политическото лицемерие, което Доган демонстрира, е продиктувано не от истинска грижа за демокрацията в България.

Какво се крие зад новото прокурорско разпореждане по делото за „възродителния процес“, в което Военно-окръжната прокуратура – София дава указания на подчинените ѝ военни следователи да установят „лицата/агентите, работили за Държавна сигурност по линия на т. нар. възродителен процес, по региони; да се разпитат същите в качеството на свидетели какви задачи са им поставяни от водещите офицери и тяхното изпълнение“?

Както desebg.com съобщи на 30 септември 2024 г. след повече от 30 години протакане и опити да го прекрати българската прокуратура изведнъж се засили да установява лица от репресивния апарат на БКП, съпричастни като изпълнители на насилствената асимилация, наредена от върхушката на комунистическата партия начело с генералния ѝ секретар Тодор Живков.

През годините след сгромолясването на тоталитарния комунистически режим в края на 1989 г. сме били свидетели на какви ли не превъплъщения на политически фигури в неприсъщи за тях роли с една едничка тяхна цел – ако могат да заблудят поне една част от електората и той да даде вота си за тях.

Нагладели сме на какви не сцени на политическо лицемерие: виждали сме как закоравели комунистически лидери като Андрей Луканов и Петър Младенов, произлизащи и служещи на един антихуманен атеистичен режим, забраняващ свободното вероизповедание, изведнъж след падането на тоталитарния режим станаха толкова „набожни“, че първи от БКП се втурнаха в църквата да палят свещи и да се молят в Господ, в който никога не са вярвали.