Остатъчните структури от бившата Държавна сигурност са ядрото на задкулисието в България. Това мнение изказа служебният премиер Георги Близнашки в интервю за в. „24 часа” в отговор на въпроса кой е задкулисието. Той обяснява:

„Под задкулисие имам предвид онези кръгове на „невидимата власт”, които упорито налагат гледната си точка по всички обществени проблеми и дискретно насочват процесите. Ядрото на това задкулисие са остатъчните структури на някогашната Държавна сигурност.

 Тези хора продължават да живеят с мисълта, че властта се предава по наследство, а не произтича от доверието на управляваните в техните управници. Затова лансират и налагат като публични фигури подставени или зависими лица, които с готовност обслужват интересите на олигархията. По тази причина България продължава да затъва вече 25 години в посткомунистическото блато, докато повечето от останалите източноевропейски държави отдавна забравиха какво е това преход и навлязоха в режим на устойчиво развитие.”

Подготовката за предстоящите предсрочни парламентарни избори, активни действия за справяне с бедствията в страната, казуса със стратегическия за Русия проект „Южен поток”, финансовите проблеми в страната – това са само част от най-важните предизвикателства пред служебния кабинет Близнашки в ограниченото от Конституцията време, в което той ще работи.

Съществува обаче и един друг важен проблем, който през всичките 25 години от рухването на комунистическия режим различните правителства и мнозинства, които са се определяли като десни и реформаторски, са го подценявали.

Става дума за категоричното разделяне с комунистическото минало и различните негови остатъци и проявления, които продължават да действат възпиращо на демократичния процес в страната.

Неосъществената реформа в разузнавателните служби

Един от най-трудните и непоследователни политики е реформата в службите за сигурност на Република България. В началото на 1990 г. Държавна сигурност беше набързо трансформирана от БКП в „нови” специални служби по съветски образец, както в СССР КГБ се нагаждаше към новите обществено-политически условия. Така в България още преди БКП да се преименува тя направи това с комунистическите тоталитарни служби.

Власт, която управлява срещу обществото, си отива. Рано или късно. В българския случай с неестествено сформирано през лятото на 2013 г. от БСП и ДПС правителство на Пламен Орешарски, подкрепяно от партия „Атака”, това се случи само след една година от мандата му.

Е, паметливите си спомнят, че в пика на обществените протести имаше и депутати от мнозинството, които нагло заявяваха на всеослушание, че това правителство било толкова добро, че като нищо щяло си изкара 4-годишния мандат.

Една част от най-активното общество очакваше фактът на днешната гласувана от парламента оставка на кабинета Орешарски да стане много, много по-рано. Надяваха се, протестираха открито всеки ден в продължение на месеци. Онези, дошлите на власт само в името на власт и облагодетелстването от нея, впрегнаха целия арсенал от времето на комунизма и Държавна сигурност, само с една единствена цел – да се задържат на всяка цена на власт.

Лъгаха обществото, манипулираха го през определени поръчкови медии, компрометираха всеки, в който виждаха потенциален противник и фигура, която може да обедини хората, организираха контрапротести, дори си позволиха да хвърлят полиция и жандармерия сред бъдещето на България – студенти и младежи, момчета и момичета, които все още не са избрали „Терминал 2”.

Встрани от медийното внимание, ангажирано със скандала около КТБ, остана манипулацията на някои от фактите за „народния съд”, която неотдавна новоназначеният от премиера Орешарски зам.-председател на Държавна агенция „Архиви” Върбан Тодоров направи в публичното пространство. Случаят беше подробно отразен от desebg.com с последващо публикуване на документи, опровергаващи тезите на висшия държавен служител, който се оказа внук на един от народните обвинители по Втори състав на „народния съд”, осъдил през 1945 г. 126 народни представители от 25-то Обикновено Народно събрание.

Сайтът продължава темата с коментара на евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), предизвикан от интерпретацията на фактите от страна на Върбан Тодоров.

Няколко събития от изминалата седмица ме накараха да се върна към „спонтанното” извинение на Сергей Станишев, направено по време на съвместния митинг на БСП и ДПС на 16 ноември 2013 г.: „БСП имаме историческа вина пред българските турци – за Възродителния процес и се извиняваме за това”.