Коментарно -
Коментарно
|
Написано от Христо Христов
|
Четвъртък, 30 Юли 2015 14:48 |
 „Който унищожи, скрие, преправи или повреди документ на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.
Същото наказание се налага и на онзи, който държи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”
Цитираните текстове са от глава девета „Документи престъпления” на Наказателния кодекс (чл. 313б, ал. 1 и 2) и са приети от Народното събрание през 2006 г. заедно с гласувания тогава с политически консенсус Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия известен в публичното пространство като закона за досиетата.
|
продължава>
|
|
Коментарно -
Коментарно
|
Написано от Държавна сигурност.com
|
Неделя, 05 Юли 2015 09:33 |
 Сайтът desebg.com публикува видео от участието на разследващия журналист Христо Христов от участието му в Нова телевизия (четвъртък, 2 юли 2015 г.). Повод за поканата към него е разкриването на принадлежността към Държавна сигурност на съпругата на Илия Павлов Дарина Павлова и баща му Павел Найденов при проверката на организаторите на хазартни игри тази седмица от Комисията по досиетата.
Христов отбеляза, че темата за ДС е много по-голяма и надхвърля интереса на медиите към досиетата при разкриването на отделни фигури. Той призова колегите си в телевизиите да канят истинските жертви на Държавна сигурност, а не разкриването на отделни сътрудници на ДС да ги превръща в „жертви”, каквато е тенденцията през последните години.
|
продължава>
|
Коментарно -
Коментарно
|
Написано от Христо Христов
|
Понеделник, 01 Юни 2015 17:21 |
 „Комисията [по досиетата] е доказала, че не може да опазва информация, която не трябва да изтече. Двайсет и шест години след промените не вярвам доколко в досиетата е цялата информация и доколко е обективна информацията, която има там”. Думите са на вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, принадлежащ (в момента) към политическата формация АБВ с лидер Георги Първанов, разкрит като сътрудник на Държавна сигурност (виж досието му тук).
Миналата седмица той се включи в хора на левите политици, които предвещават голяма заплаха за националната ни сигурност с предаването на около 33 000 архивни дела, създадени от времето на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Българската народна армия или по-просто казано на военното разузнаване при комунистическия режим на Комисията по досиетата.
|
продължава>
|
Коментарно -
Коментарно
|
Написано от Христо Христов
|
Четвъртък, 21 Май 2015 16:54 |
 Възможно ли е 25 години след краха на комунизма вместо да се изучават престъпленията на режима в учебниците по история все още да се подлага на съмнение и уговорки отварянето на досиетата на тоталитарните комунистически служби?
Ако страната е България отговорът в този случай е „да”, възможно е. Сигурно на повечето млади хора, за които този проблем е далечен, абстрактен и напълно непонятен, биха останали изумени, че за една от най-предъвканите теми на прехода у нас – досиетата на репресивния апарат на БКП – беше приет закон в края на 2006 г., но за изпълнението на който се направи и продължава да се прави всичко възможно да не се изпълнява.
Последният пример е с ревнивото стискане на около 30 000 досиетата (може да се предполага, че има и други архивни материали) от служба „Военна информация” (СВИ) и категоричният й отказ да ги предаде на Комисията по досиетата, която е задължена да ги съхранява. Тлеещото от години напрежение отново изплува на дневен ред след назначаването преди броени дни на бившия депутат от СДС Йордан Бакалов за директор на СВИ и коментарите при приемането на пакета от законопроекти в сектор „Сигурност”, на първо четене в парламента.
|
продължава>
|
Коментарно -
Коментарно
|
Написано от Теодор Борисов
|
Събота, 25 Април 2015 10:02 |
 Сайтът desebg.com публикува изследването „Държавна сигурност и българският футбол” на Теодор Борисов, докторант в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Той изнесе доклада си по време на премиерата на двутомния документален сборник „Държавна сигурност и спортът” на Комисията по досиетата, състояла се на 21 април 2015 г. в Ректората на най-старото висше учебно заведение в България. Текстът е предоставен на сайта от автора.
Системата на ведомствения футбол в Източна Европа при социализма
Интересът на Държавна сигурност към футбола е повече от закономерен с оглед на системата на ведомствени клубове, наложена в Източна Европа в периода на социализма. В нея основни съперници се явяват отборите, представящи от една страна министерство на вътрешните работи, и министерство на отбраната от друга.
|
продължава>
|
|
|
|
<< Начало < Предишна 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 Следваща > Край >>
|
Страница 71 от 103 |