Миналата седмица се появи информацията, че министърът на отбраната в служебния кабинет Велизар Шаламанов подготвя смяната на директора на служба „Военна информация” (СВИ, военното разузнаване) Веселин Иванов.

В предварителната информация като причина се изтъкваше непредаването на архивите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, на което службата е правоприемник, на Комисията по досиетата.

Въпреки че министър Шаламанов не потвърди освобождаването на Иванов, който бил в „планиран отпуск”, от БСП реагираха като ужилени и представиха несъстоялата се и към момента смяна като чистка.

Разбираемо е от „Позитано” 20 да реагират по този начин. Достатъчно е да припомним позицията на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” от преди няколко години, с която много ясно беше казано, че тази нереформираното военно разузнаване е работило само за една партия след 10 ноември 1989 г. – БСП – а в службата водещият принцип е шуробаджанащината, а не професионализмът.

Остатъчните структури от бившата Държавна сигурност са ядрото на задкулисието в България. Това мнение изказа служебният премиер Георги Близнашки в интервю за в. „24 часа” в отговор на въпроса кой е задкулисието. Той обяснява:

„Под задкулисие имам предвид онези кръгове на „невидимата власт”, които упорито налагат гледната си точка по всички обществени проблеми и дискретно насочват процесите. Ядрото на това задкулисие са остатъчните структури на някогашната Държавна сигурност.

 Тези хора продължават да живеят с мисълта, че властта се предава по наследство, а не произтича от доверието на управляваните в техните управници. Затова лансират и налагат като публични фигури подставени или зависими лица, които с готовност обслужват интересите на олигархията. По тази причина България продължава да затъва вече 25 години в посткомунистическото блато, докато повечето от останалите източноевропейски държави отдавна забравиха какво е това преход и навлязоха в режим на устойчиво развитие.”

Подготовката за предстоящите предсрочни парламентарни избори, активни действия за справяне с бедствията в страната, казуса със стратегическия за Русия проект „Южен поток”, финансовите проблеми в страната – това са само част от най-важните предизвикателства пред служебния кабинет Близнашки в ограниченото от Конституцията време, в което той ще работи.

Съществува обаче и един друг важен проблем, който през всичките 25 години от рухването на комунистическия режим различните правителства и мнозинства, които са се определяли като десни и реформаторски, са го подценявали.

Става дума за категоричното разделяне с комунистическото минало и различните негови остатъци и проявления, които продължават да действат възпиращо на демократичния процес в страната.

Неосъществената реформа в разузнавателните служби

Един от най-трудните и непоследователни политики е реформата в службите за сигурност на Република България. В началото на 1990 г. Държавна сигурност беше набързо трансформирана от БКП в „нови” специални служби по съветски образец, както в СССР КГБ се нагаждаше към новите обществено-политически условия. Така в България още преди БКП да се преименува тя направи това с комунистическите тоталитарни служби.

Власт, която управлява срещу обществото, си отива. Рано или късно. В българския случай с неестествено сформирано през лятото на 2013 г. от БСП и ДПС правителство на Пламен Орешарски, подкрепяно от партия „Атака”, това се случи само след една година от мандата му.

Е, паметливите си спомнят, че в пика на обществените протести имаше и депутати от мнозинството, които нагло заявяваха на всеослушание, че това правителство било толкова добро, че като нищо щяло си изкара 4-годишния мандат.

Една част от най-активното общество очакваше фактът на днешната гласувана от парламента оставка на кабинета Орешарски да стане много, много по-рано. Надяваха се, протестираха открито всеки ден в продължение на месеци. Онези, дошлите на власт само в името на власт и облагодетелстването от нея, впрегнаха целия арсенал от времето на комунизма и Държавна сигурност, само с една единствена цел – да се задържат на всяка цена на власт.

Лъгаха обществото, манипулираха го през определени поръчкови медии, компрометираха всеки, в който виждаха потенциален противник и фигура, която може да обедини хората, организираха контрапротести, дори си позволиха да хвърлят полиция и жандармерия сред бъдещето на България – студенти и младежи, момчета и момичета, които все още не са избрали „Терминал 2”.