След 41 дни „сериозен и задълбочен” анализ и „трезва” оценка на резултата от изборите от 25 май 2014 г. в събота (5 юли 2014 г.) лидерът на БСП Сергей Станишев най-накрая хвърли оставка. Е, и този път той не употреби тази дума, очевидно действайки му унизително, а обяви, че ще се оттегли от председателския пост (един вид като да излезеш пред парадния вход) в края на месеца, когато столетницата ще проведе извънреден конгрес.

Станишев обаче беше принуден на този ход от обстоятелства, а не дълбоко убеден в правотата му. Иначе щеше да го направи още в изборната нощ.

През тези 40 дни в България станаха ясни две неща. Първо, че противоестествената коалиция между БСП и ДПС, родила кабинетът Орешарски и парламентарното му осигуряване от „Атака”, няма достатъчна обществена подкрепа.

На второ място стана ясно, че ДПС няма намерение да удовлетворява искането на Станишев да се сформира нов кабинет начело с него като премиер в рамките на 42-то Народно събрание (появиха се достатъчно неофициални информации за това, които не бяха опровергани).

„Това, което стана сега, беше предизвикано от двама души (Делян Пеевски и Цветан Василев, бел. ред.) и зад тях стоеше още един, най-силният човек. Ябълката на раздора се нарича „Булгартабак”. Оттам тръгна всичко, другата банка [Първа инвестиционна банка] няма нищо общо с тази история. Най-силният човек отдавна е артикулиран, той е Доган. Най-гъвкавият, най-умният, но само за себе си,  в началото и за ДПС, политик в България”, това заяви в петък по Дарик радио Красимир Райдовски, оперативен работник от бившето Първо главно управление на ДС и директор на пресцентъра на Министерския съвет по време на управлението на БСП с кабинета Виденов (1995-1997).

Райдовски, известен със своя остър език, обаче подчерта заслугите на ДС в изграждането на Доган:

„Той [Доган] трябва да благодари преди всичко на т.нар. Държавна сигурност, колкото и на някои хора да им звучи гнусно. Защото ако не беше Държавна сигурност, той щеше да си стои в Дръндар (село във Варненско, в което Ахмед Доган изкарва детството си, бел. ред.). Нито научен работник щеше да бъде, нито Цанков камък щеше да има, нищо нямаше да има. Той има реални лостове в ръцете си, но затова не е виновен само той. Затова е виновен политическият елит в България, колкото и да е смешно, защото такова чудо в България няма от 1944 г. насам.”

Сайтът desebg.com препечатва анализа на политолога проф. Огнян Минчев, който той направи в сутрешния блок на Нова телевизия и публикуван в „Медиапул”. Той коментира процесите, последвали след спирането на „Южен поток” от Европейския съюз. Според него след евроизборите БСП – основната структура в петата колона (на Русия в България) – се е оказала в дълбока криза и това е довело до  „необходимостта да бъде изведен още по-напред един сокол, който беше предназначен да върши работа в етническите отношения, но сега трябва да стане генерален пълномощник”.

„Ахмед Доган (известен още като агент на бившата Държавна сигурност, бел. ред.) е начело на корпоративна търговска групировка. Тя движи фигурите на кризата на сцената. Но не вярвам, че каквото и въздействие да имат хора като Делян Пеевски, като Цветан Василев, а дори и самият Доган върху българския политически процес, а и върху финансовите механизми, са в състояние или са заинтересовани да направят такова нещо сами по себе си”, заяви политологът Огнян Минчев в коментар за политическата ситуация в страната и потушената криза с банките.

Сайтът desebg.com публикува интервю с икономиста Красен Станчев, който отговаря на актуални въпроси на журналиста Христо Христов, свързани със ситуацията в Корпоративна търговска банка, причините за поставянето й под особен надзор,  разпада на управлението на БСП и ДПС, както и приликите и разликите между политиките, прокарвани през кабинета Орешарски с тези на кабинета Виденов на БСП в периода 1995-1997 г.  

Доц. Красен Станчев е председател на Съвета на Института за пазарна икономика, депутат е  от СДС в 7-то Велико народно събрание (1990-1991) и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

Г-н Станчев, 18 години след банковата криза в България по време на управлението на БСП начело с Виденов отново се извиха опашки пред кредитна институция. Този път пред банката на властта, както стана общоприето да се нарича Корпоративна търговска банка (КТБ). Какъв е вашият анализ, това очаквано ли беше?