|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Коментарно
Чалга ли? Не, наглостта им няма край ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Четвъртък, 11 Април 2013 23:22

alt

 „Само болни хора се интересуват от досиета и Държавна сигурност”. Годината е 2008 г., а думите са на тогавашния министър-председател Сергей Станишев и лидер на БСП, след като две години по-рано самата негова партия гласува закон за достъп до документите на ДС и разузнавателните служби на БНА и разкриването на техните агенти във властта и обществото.

Преди това, през 2006 г. Станишев казва нещо друго по повод решението на тройната коалиция (принудена от обществения натиск) да се приеме закон за досиетата: „Обществото има право да знае кой кой е”.

Е, след като официално българите, а и демокрациите по света разбраха, че президентът Георги Първанов е агент, а след това започна първото в историята на прехода системно огласяване на сътрудниците във властта, левицата установи, че е допуснала стратегическа грешка и не може да се скрие зад комисията по досиетата, която реши не да участва в политическата конюнктура, а да спазва закона. Станишев също го разбра.

„Темата за принадлежност към бившата Държавна сигурност е част от чалгата на прехода”. Годината е 2013 г., а думите са на настоящия служебен премиер Марин Райков. Поводът да ги каже е обявяването на един от назначените от него зам.-министри за агент на ДС в кабинета.

 Учудващо,  но мисленето и на Станишев, и на Райков е сходно, въпреки, че единият се води ляв политик, а другия десен. Как така двамата намират един език за една и съща толкова непривлекателна тема?

продължава>
 
И Сергей Станишев прихвана болестта на досиетата и ДС ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Неделя, 07 Април 2013 11:20

alt
В социалните мрежи вчера (6 април 2013 г.) се появи анонимно публикувана бланка, според която лидерът на БСП и бивш премиер Сергей Станишев е регистриран като сътрудник на Второ главно управление на ДС през декември 1987 г. под псевдонима „МОСКОВЕЦА”.

 

Разграничаването на Станишев от връзки с ДС

Някои медии дадоха гласност на случая, а в специално изявление на интернет страницата на БСП Станишев опроверга информацията. В позицията на лидера на БСП се казва:

„По повод появилата се информация във вид на факсимиле в някой медии, че съм сътрудничил на бившата ДС, заявявам:

Ще поискам Прокуратурата да разследва кой е изготвил този фалшификат и го e пуснал в публичното пространство.
Държа да припомня, че вече съм проверяван от Комисията по досиетата в качеството ми на кандидат – депутат за 41 НС, а освен това съм проверяван и като премиер за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност. Очаквам Комисията по досиетата за пореден път да се изкаже по въпроса, дали съм имал принадлежност към бившата ДС.
Този фалшификат е конкретен пример за черен PR насочен срещу политическия опонент и опит за манипулация на българските избиратели.
Припомням, че в коментар за Досието „Буда” бившият премиер Бойко Борисов се обърна към журналистите: „Ако искам, това, което са направили, аз мога да ви го спретна на всичките”. Очевидно Борисов е имал предвид не журналистите в България”, а мен.”

По този начин Станишев индиректно обвини лидера на ГЕРБ за появата на документа, но от партията на Бойко Борисов не последва реакция.

продължава>
 
Изпари ли се политическата воля за проверка на кандидат-депутатите за агентурно минало ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Сряда, 03 Април 2013 10:30

alt
Политическите партии трескаво редят депутатските си листи за 42-то Народно събрание. Един от въпросите, които стои пред тях е дали ще се възползват от законовата възможност да приложат „тиха лустрация” на онези кандидати за народни представители, които са свързани с комунистическите тайни служби?


„Тиха лустрация” преди регистрация на листите

Законът за досиетата разполага с процедура, по която лидерите на политическите партии могат да поискат от комисията по досиетата да извършат предварителна проверка на кандидатите за депутати за принадлежност към бившата Държавна сигурност и разузнавателните органи на БНА.

Така законът за досиетата без да съдържа лустрационни текстове създава възможност при наличието на политическа воля ръководствата на партии да не допускат в парламента лица, свързани с репресивния апарат на БКП, ако приложат предварителна проверка, която през последните години придоби публичност като „тиха лустрация”.

продължава>
 
Защо монополите не са в закона за досиетата ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 01 Април 2013 19:56

alt
През последните два месеца станахме свидетели на обществен гняв срещу монополите, който роди всевъзможни предложения от навяващата спомени за комунизма национализация, до отнемане на лицензите, а в някои от електроразпределителните дружества влязоха дори прокурори, демонстрирайки някаква закъсняла активност.

Общо обаче е мнението, че монополните структури в България са непрозрачни. Както много удачно адвокат Александър Кашъмов от фондация „Програма достъп до информация” посочи миналата седмицата на специална пресконференция такива мастодонти като Българския енергиен холдинг и Националната електрическа компания дори не са задължени по закон да предоставят достъп до обществена информация.

Има и още една голяма празнота, на която никой, включително и политическите сили, които вече ухажват предизборно избирателите, не са се сетили да запълнят. Става въпрос за отсъствието на монополите от закона за досиетата.

продължава>
 
Опасни прецеденти или ревизия на политиката за недопускане на кадри на комунистическите служби във властта ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Петък, 29 Март 2013 17:17

alt
Ще се случи ли някога в България управляваща политическа сила не само да обещае, че няма да вкарва кадри на тайните комунистически служби във властта, но и да изпълни подобен ангажимент без да допуска отклонения от него?

Задавам този въпрос, защото през последните седмици се появиха симптоми, които илюстрират болезнената слабост на управляващите да се отклоняват от възприети политики, които в крайна сметка рефлектират негативно върху и без това закъснелите процеси на декомунизация и застрашават тяхното провеждане. Не на последно място водят до ерозия в общественото доверие на онази част от обществото, която не само не получи справедливост, но чиито надежди са свързани, че 23 години след промените демократично мислещите политици ще намерят воля да пратят в миналото порочната практика на ръководни постове в държавата да бъдат назначавани лица, свързани с репресивния апарат на комунистическия режим.


Необходима ретроспекция

Ретроспекцията на последните 23 години показва, че нито една политическа сила досега не е успяла да се справи с този проблем, най-вече заради липса на воля и последователност. Като се започне от плахите опити за налагане на частична лустрация за кадрите на бившата Държавна сигурност по време на управлението на правителството на Филип Димитров и обещанието (неизпълнено) да се отварят 250 000 досиета в началото на правителството на Иван Костов (комисията "Бонев" отвори огласи само 23 имена на сътрудници) и се стигне до политическата сделка между премиера Симеон Сакскобурттогски и неговото НДСВ с БСП и ДПС през 2002 г., когато беше отменен закона за досиетата, а комисията „Андреев” закрита по добре проверения сталински метод (няма човек – няма проблем, съответно няма закон и комисия – няма проблем).

продължава>
 
<< Начало < Предишна 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 Следваща > Край >>

Страница 73 от 83
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов