Сайтът desebg.com публикува статията на Даниел Пенев (1994), студент в Американския университет в България (АУБ), Благоевград по журналистика и масови комуникации и политология и международни отношения. Статията е посветена на темите табу в българските медии и е написана по време на участието му в BRIDGE Summer School, двуседмична тренировъчна програма за млади журналисти, провела се в Прага и Истанбул през август 2014 г. Публикувана е най-напред в e-vestnik.bg.

На 12 септември 2013 г. известният български журналист Еми Барух, тогава работеща като журналист на свободна практика в сътрудничество с българската редакция на „Дойче веле”, сяда пред компютъра си, за да хвърли едно око на електронната си поща. Едно от съобщенията не само грабва вниманието й мигновено, но я хваща напълно неподготвена.

Днес, 11 септември 2014 г., се навършват 36 години от деня, в който писателят Георги Марков издъхва в лондонската болница „Сейнт Джеймс” в резултат на отравяне на кръвта, причинено от рядко срещаната отрова рицин, която не оставя следи и е изработена в лабораторията на КГБ. Отровата е вкарана в тялото на един от най-изявените критици на комунистическата система и управлението на Тодор Живков при атака на Марков на моста „Ватерло” 4 дни по-рано от специално подготвен за операцията агент на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност.

Онези, които са следили случая през последните 25 години вероятно не са забравили, но за по-младите поколения българи, ще припомня, че въпреки дадените публични обещания от двама президенти – Желю Желев и Петър Стоянов – България след 1990 г. не направи необходимото за разкриване на истината за убийството му.

Сайтът desebg.com публикува коментара на евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) по повод 70-годишнина от 9 септември 1944 г. Той подлага на критика нежеланието на наследника на БКП – БСП да приеме обективните факти от историята, за да се преодолее разделянето на българското общество от датата, която социалистите продължават да честват, а лидерите им да определят като „светла дата” и „златна страница”.

В началото на ХХI век българското общество все още е разделяно в оценката си за най-новата ни история и особено за събитията, последвали 9 септември 1944 г.

Двадесет и пет години след края на комунистическата диктатура преките наследници на БКП, както те самите се радват да се нарекат, държат на своята митология, насаждана десетилетия наред с терор и насилие. Потомците на комунистическата върхушка и репресивния апарат на Държавна сигурност услужливо забравят престъпленията на комунистическата власт, белязала живота на поколения българи и отговорна за това, че през 2014 г. продължаваме да бъдем най-бедни в Европа.

Миналата седмица се появи информацията, че министърът на отбраната в служебния кабинет Велизар Шаламанов подготвя смяната на директора на служба „Военна информация” (СВИ, военното разузнаване) Веселин Иванов.

В предварителната информация като причина се изтъкваше непредаването на архивите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, на което службата е правоприемник, на Комисията по досиетата.

Въпреки че министър Шаламанов не потвърди освобождаването на Иванов, който бил в „планиран отпуск”, от БСП реагираха като ужилени и представиха несъстоялата се и към момента смяна като чистка.

Разбираемо е от „Позитано” 20 да реагират по този начин. Достатъчно е да припомним позицията на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” от преди няколко години, с която много ясно беше казано, че тази нереформираното военно разузнаване е работило само за една партия след 10 ноември 1989 г. – БСП – а в службата водещият принцип е шуробаджанащината, а не професионализмът.