Сайтът desebg.com публикува доклада на Ханс Алтендорф от Федералния комисариат за архивите на Държавна сигурност на бившата ГДР, озаглавен „Развитие, значение и перспективи за властите, занимаващи се с миналото, чрез примера на Федералната агенция за архивите на ЩАЗИ”. Докладът е изнесен на международната конференция „Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби”, организирана от комисията по досиетата и проведена на 26 ноември 2013 г. в София.

Съдържанието му показва националната и европейската визия на Германия и споделянето в международен план на успешните политики за преодоляването на наследството на комунистическата диктатура чрез преосмислянето й. По това отношение Германия може да бъде пример за страните, в които наследниците на комунистическата партия успяха да държат затворени архивите за дълго време, както това стана в България. Вътрешните заглавия в текста са на сайта.

Сайтът desebg.com публикува доклада на журналиста Христо Христов, изнесен на международната конференция „Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби”, организирана от комисията по досиетата на 26 ноември 2013 г. в София”.

„Има папка „Гоце” в архивите на разузнавателната служба, тя съдържа информация за мен и нищо друго – нито ред, нито знак от мен”. Думите са на президента на република България Георги Първанов през юни 2006 г. и с тях той се опитва да разсее публичните слухове, че е бил агент на Държавна сигурност под псевдонима „Гоце”.

Случаят „ГОЦЕ”

 По това време в България законодателството за разкриване на документите на ДС и нейните сътрудници е отменено и българското общество е лишено от технология да научи повече за съдържанието на „папката Гоце”. Папка, която по ирония се съхранява в касата на директора на Националната разузнавателна служба, за която отговаря самият президент Първанов.

„От името на БСП Георги Станишев, синът на бившия лидер на БСП Сергей Станишев,  се извини на студентите за непредизвиканото и ненужно полицейското насилие употребено срещу тях по време на окупацията на Народното събрание на 12 ноември 2013 г.”

Това признание може да е новина, но не днес, а през 2041 г., ако се следва логиката на преосмисляне на грешките в миналото, предизвикани от политиката на наследницата на БКП.

След 28 години БСП може да си признае грешките, които извършва днес и да потърси извинение от младите хора, които сега протестират срещу политическия цинизъм и мафията, превзели държавата, както направи това с „възродителния процес” преди три дни.

След близо 30 години днешните студенти вече ще прехвърлят 50-те и по-вероятно мнозина от тях ще са напуснали отдава България (по съвета на ректора на УНСС и агент на ДС проф. Стати Статев), но едва ли ще са забравили първия сблъсък с истинското лице на управлението на БСП и ДПС, преживян на 12 ноември 2013 г.

Няма как след невижданата през последните десетилетия демонстрация на сила и всяване на страх сред протестиращите студенти (и косвено върху онази част от обществото, което не е безразлично към случващото се) около сградата на Народното събрание на 12 ноември 2013 г. чрез органите на МВР (полиция и жандармерия) от страна на управляващия кабинет Орешарски на БСП и ДПС, да не припомня някои факти и изводи от едно друго подобно събитие, случило се в навечерието на краха на комунистическия режим през есента на 1989 г.

Разгонването на активисти на „Екогласност” пред „Кристал”

През 1989 г. управлението на БКП е довело страната до трети фалит. Натрупало е външен дълг от 11 млрд. долара, които не може да изплаща и вътрешен дълг от 25 млрд. лева, обрекъл българското обществото на най-лошия старт към демокрация от всички страни от съветския блок. Хората живеят в постоянен дефицит от стоки от първа необходимост, а дисидентите и неформалните организации са под контрола на Държавна сигурност и призивът им за гласност и демокрация е задушаван от партийната цензурата.