Подготовката за предстоящите предсрочни парламентарни избори, активни действия за справяне с бедствията в страната, казуса със стратегическия за Русия проект „Южен поток”, финансовите проблеми в страната – това са само част от най-важните предизвикателства пред служебния кабинет Близнашки в ограниченото от Конституцията време, в което той ще работи.

Съществува обаче и един друг важен проблем, който през всичките 25 години от рухването на комунистическия режим различните правителства и мнозинства, които са се определяли като десни и реформаторски, са го подценявали.

Става дума за категоричното разделяне с комунистическото минало и различните негови остатъци и проявления, които продължават да действат възпиращо на демократичния процес в страната.

Неосъществената реформа в разузнавателните служби

Един от най-трудните и непоследователни политики е реформата в службите за сигурност на Република България. В началото на 1990 г. Държавна сигурност беше набързо трансформирана от БКП в „нови” специални служби по съветски образец, както в СССР КГБ се нагаждаше към новите обществено-политически условия. Така в България още преди БКП да се преименува тя направи това с комунистическите тоталитарни служби.

Власт, която управлява срещу обществото, си отива. Рано или късно. В българския случай с неестествено сформирано през лятото на 2013 г. от БСП и ДПС правителство на Пламен Орешарски, подкрепяно от партия „Атака”, това се случи само след една година от мандата му.

Е, паметливите си спомнят, че в пика на обществените протести имаше и депутати от мнозинството, които нагло заявяваха на всеослушание, че това правителство било толкова добро, че като нищо щяло си изкара 4-годишния мандат.

Една част от най-активното общество очакваше фактът на днешната гласувана от парламента оставка на кабинета Орешарски да стане много, много по-рано. Надяваха се, протестираха открито всеки ден в продължение на месеци. Онези, дошлите на власт само в името на власт и облагодетелстването от нея, впрегнаха целия арсенал от времето на комунизма и Държавна сигурност, само с една единствена цел – да се задържат на всяка цена на власт.

Лъгаха обществото, манипулираха го през определени поръчкови медии, компрометираха всеки, в който виждаха потенциален противник и фигура, която може да обедини хората, организираха контрапротести, дори си позволиха да хвърлят полиция и жандармерия сред бъдещето на България – студенти и младежи, момчета и момичета, които все още не са избрали „Терминал 2”.

Встрани от медийното внимание, ангажирано със скандала около КТБ, остана манипулацията на някои от фактите за „народния съд”, която неотдавна новоназначеният от премиера Орешарски зам.-председател на Държавна агенция „Архиви” Върбан Тодоров направи в публичното пространство. Случаят беше подробно отразен от desebg.com с последващо публикуване на документи, опровергаващи тезите на висшия държавен служител, който се оказа внук на един от народните обвинители по Втори състав на „народния съд”, осъдил през 1945 г. 126 народни представители от 25-то Обикновено Народно събрание.

Сайтът продължава темата с коментара на евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), предизвикан от интерпретацията на фактите от страна на Върбан Тодоров.

Няколко събития от изминалата седмица ме накараха да се върна към „спонтанното” извинение на Сергей Станишев, направено по време на съвместния митинг на БСП и ДПС на 16 ноември 2013 г.: „БСП имаме историческа вина пред българските турци – за Възродителния процес и се извиняваме за това”.

След 41 дни „сериозен и задълбочен” анализ и „трезва” оценка на резултата от изборите от 25 май 2014 г. в събота (5 юли 2014 г.) лидерът на БСП Сергей Станишев най-накрая хвърли оставка. Е, и този път той не употреби тази дума, очевидно действайки му унизително, а обяви, че ще се оттегли от председателския пост (един вид като да излезеш пред парадния вход) в края на месеца, когато столетницата ще проведе извънреден конгрес.

Станишев обаче беше принуден на този ход от обстоятелства, а не дълбоко убеден в правотата му. Иначе щеше да го направи още в изборната нощ.

През тези 40 дни в България станаха ясни две неща. Първо, че противоестествената коалиция между БСП и ДПС, родила кабинетът Орешарски и парламентарното му осигуряване от „Атака”, няма достатъчна обществена подкрепа.

На второ място стана ясно, че ДПС няма намерение да удовлетворява искането на Станишев да се сформира нов кабинет начело с него като премиер в рамките на 42-то Народно събрание (появиха се достатъчно неофициални информации за това, които не бяха опровергани).