Без съмнение битката на предстоящия през месец май 2014 г. вот за Европейския парламент ще бъде ожесточена. Парламентарно представените партии и техните опоненти извън Народното събрание знаят, че това ще бъде генерален тест за легитимация. Едни ще се борят да закрепят властта си, други да получат по-категорични аргументи, че са алтернатива на управлението, а трети ще тестват силите си като нови политически играчи.

Феърплей с чисти листи

Предстои ни да чуем много послания и обещания. В партийните централи все още редят листите си с кандидати, но нито една политическа сила до момента не е обявила, че няма да допусне сред своите кандидати сътрудници на комунистическите тоталитарни служби.

Нито една политическа формация не е предложила на своите опоненти чистите листи за европарламента да са част от предизборния феърплей, доколкото такъв изобщо може да има в днешната изострена политическа ситуация в България.

Сайтът desebg.com препечатва коментара на легендата на българския женски тенис Юлия Берберян по повод 8 март. Берберян е председател на Българския съюз на жените, възстановен през 1994 г. Текстът е публикуван първо в сайта webcafe.bg. Препечатването на статията става с разрешение на собственика му.

Безспорно е, че на 8 март 1857 г. в Ню Йорк е имало събитие. Различни са историческите спомени за него. Едни източници твърдят, че на този ден е имало тежка трудова злополука с жени работнички и в следващите години този ден е отбелязван в тяхна почит и памет.

Други източници твърдят, че тогава и там за първи път се събират работнички с искания за права, равни на тези на мъжете – еднакво заплащане за еднакъв труд, равен по продължителност работен ден и др. Жените работнички тогава са подели тежка битка, която за много от нас днес звучи странно.

Осми март става ден, който бавно в годините се налага като ден на трудовата жена.

Сайтът desebg.com препечатва икономическия коментар на немския вестник Süddeutsche Zeitung, публикуван от агенция „Фокус”. В него се коментират икономическите последствия за Русия от агресивната политика на президента Владимир Путин към Украйна и ефектът от евентуални икономически санкции от страна на Запада върху Москва за разрешаване на кризата в Крим.

Досега икономическите санкции не играеха роля в кризата на Кримския полуостров, а именно чрез тях върху Владимир Путин може да бъде оказан натиск. Руската икономика е отслабнала. И е зависима от западните инвестиции.

А в това време руският президент кара целия свят да стои със затаен дъх. С действията на войниците си в Крим, той предизвика вълнение в европейските столици и във Вашингтон. Държавни глави провеждат телефонни разговори и обсъждат реакции. Но Западът действа срещу самоуверения Путин нерешително и неединно. Дори думите на американския президент Барак Обама, който заяви, че Москва ще трябва да заплати „цената” за действията си, получиха странно глух отзвук.

Сайтът desebg.com препечатва анализа на историка Андреас Умланд за кризата между Русия и Украйна, публикуван от „Дойче веле”. Умланд е историк от катедрата по „История на Централна и Източна Европа” към Католическия университет Айхщат-Инголщат. Той е издател на „Форум за източноевропейски идеи и история” и в момента работи в Киев като сътрудник на Германската служба за академичен обмен.

Кризата между Русия и Украйна има вероятност да прерасне във военен конфликт, след военната интервенция на Москва. Украйна пристъпи към мобилизация на резервистите си и поиска помощ от НАТО. Алиансът свика спешно заседание. Европейският съюз и САЩ призоваха Русия да спре акта на агресия, с който наруши суверенитета на Украйна.