Сайтът desebg.com препечатва от радио „Дойче веле” анализ на германската фондация „Конрад Аденауер” за настоящото управление на правителството на Пламен Орешарски. Негови автори са ръководителя на Софийското бюро на фондация д-р Марко Арндт и Луиза Славкова. В анализа се коментират и вълната от назначения на кадри на бившата Държавна сигурност. Заглавието е на desebg.com. Публикацията в  „Дойче веле” е озаглавена „За правителството на Орешарски”.

Правителството на Орешарски бе непопулярно от самото начало и се ползва с минимално доверие, сочат изследванията. Това констатират от фондация "Конрад Аденауер" в анализ за досегашното управление на този кабинет.

Правителството и до днес почти изцяло игнорира продължаващите със седмици протести с искания за оставка. И не спира със спорните персонални решения, реабилитацията на бивши служители на Държавна сигурност, с политически мотивираните уволнения в министерствата и администрацията, както и с вербалните атаки срещу мирно протестиращите. Погрешно ще е да се твърди обаче, че протестите са насочени само срещу сегашното правителство – те са всъщност срещу цялата политическа класа, срещу системните неуредици и особено – срещу олигархията.

Сайтът desebg.com препечатва анализ на евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), публикуван на блога му. В него се коментират редица знаци от управляващата БСП през последните няколко месеца, с които името на България се свързваха с подготвяния от Русия и други страни от бившия СССР Евроазиатски съюз*.

В деня на назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС политологът Иван Кръстев написа, че този ход има смисъл само ако българското правителство е решило да извади страната от Европейския съюз. Кандидатурата на Делян Пеевски беше оттеглена, оттогава измина повече от месец на протести, но прогнозата му изглежда все по-застрашително реална. Правителството продължава с поредицата от скандални назначения, които ни отдалечават от Европа и ни приближават, буквално, към Евразийския съюз.

Сайтът desebg.com препечатва интервю с германския публицист Томас Фрам за Дойчландрадио, публикувано на сайта на „Дойче веле” под заглавието „Така вече не може”. Фрам е роден през 1961г. в Дуисбург и е издател на миграционна литература и българска журналистика. Той от години живее в България и познава отлично българския манталитет. И затова съумява да формулира много точно позицията на протестиращите. Ето какво казва той за ситуацията в България:

В началото на интервюто германската журналистка Беатрикс Нови нарежда България в списъка на огнищата на глобалните масови протести. "Демонстрациите там са всекидневен ритуал срещу неизлечимото зло – корупцията. И в България – както в Бразилия, Турция или в Близкия Изток – възниква протестна култура, излъчваща много фантазия", казва журналистката като въведение към разговора си с Томас Фрам. Писателят, публицист и преводач Томас Фрам, който отлично познава България, отговаря в началото на стандартния въпрос, задаван напоследък от западните медии: каква е разликата между протестите от февруари и днешните демонстрации? Фрам, който има предимството, че живее в България, добре познава хората и манталитета им и внимателно следи събитията, възпроизвежда наложилото се обяснение и обобщава: "Първата вълна на протести беше заради цените на електроенергията. Това беше конкретен протест на равнището на най-елементарното оцеляване. Днешният протест е на равнището на политическата култура", казва Фрам.

Масовите протести в България може би са тест за националната демокрация, но в Европа те печелят официална подкрепа, коментира политологът Иван Кръстев в обширен материал, публикуван в рубриката "Коментарът е свободен" на британския вестник "Гардиън", който desebg.com препечатва.

През последните няколко години милиони гневни граждани, най-вече млади, добре образовани и мобилизирани чрез социалните медии хора, окупираха площади в страни, които иначе са толкова различни - като САЩ, Египет, Русия, Испания, Бразилия, Турция и България, искайки не само смяна на правителството, но и различен начин на управление, пише Кръстев.

Объркването на овластените

Според него всички тези протестни движения имат общо в това, че не вярват нито на политическия, нито на бизнес елита. Тези протестни движения плениха общественото въображение, въпреки че не породиха нито нова идеология, нито харизматични лидери, продължава авторът. Те ще бъдат запомнени с видеозаписи, а не с манифести, с хепънинги, а не с речи, с конспиративни теории, а не с политически трактати, посочва Кръстев.