Един поглед към размирна Украйна като отражение на проточилия се процес на разчистване след „експеримента”, наречен Съветски съюз. Сайтът desebg.com препечатва коментара на анализатора Джордж Уил от в. „Вашингтон пост”. Материалът е цитиран по БТА и е публикуван в btvnews.bg. Оригиналното заглавие е „Украйна – последният епизод от Студената война?”

Великобритания обяви война на Германия, социалисти в германския Райхстаг одобриха заеми за финансиране на войната. Това хвърли в шок марксистите, включително Ленин, който в онзи ден беше в днешна Полша. Маркс проповядваше, че пролетариатът няма родина, а само транснационална класова вярност на пролетариите по света.

Миналата седмица публикувах на desebg.com един документ от новия сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990”, който хвърля светлина върху напътствията, давани от управлението на КГБ за борба с дисидентите в СССР на своите колеги от българското Шесто управление на Държавна сигурност, за контрол върху новопоявилите се граждански структури за гласност и демокрация.

Указанията на офицерите от КГБ, базирани на опита им със задушаването на гласовете на дисидентите в Съветския съюз, са съвършено ясни:

През последните 15 години в България бяха разкрити много архиви, които осветиха неизвестни доскоро факти от управлението на БКП в периода 9 септември 1989 г. – 10 юни 1990 г., когато се проведоха първите демократични избори след краха на комунистическия режим.

Фактите за комунистическия режим, които учениците не знаят

Много от тези факти липсват в учебниците по история, където този период е застъпен съвсем слабо. Такива безспорни факти за характера на управлението на БКП са трите фалита на комунистическата власт през 1960 г., 1977 г. и 1987 г., когато НРБ изпада в невъзможност да обслужва външния дълг. Малко известно е, че при първия фалит, за да запази поста си Тодор Живков предоставя тайно и еднолично златния резерв от 30 тона на СССР, за да погаси дълговете си към него, тъй като по това време той е основния кредитор на комунистическото управление.

В учебниците по история липсва истината за най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическата власт от всички страни в съветския блок в лицето на горянското движение, продължила до 1954 г., когато четите на горяните са смазани с помощта на сили на армията.

В събота, 1 февруари, президентът Росен Плевнелиев направи специално видеообръщение по повод Деня за признателност и памет към жертвите на комунистическия режим. В него той отбеляза като „най-тежкия порок на нашия преход” липсата на недвусмислена оценка за престъпленията на комунистическия режим. Говори еднозначно за подменената с митове история за комунизма и Държавна сигурност, за забравените лагери, затвори и терор върху българския народ в периода на тоталитарната власт на БКП.

Един друг абзац от изказването му обаче бе превърнато в новина от повечето медии. Става въпрос за призива му всички архиви на комунистическите тоталитарни служби да бъдат предадени на Държавния архив за свободно ползване. Ето и точно цитираното му изявление в тази част: