Какви поражения донесе на вярващите и църквата в България комунистическият режим? По каква рецепта управлението на БКП проповядваше омраза, а не любов? Кои духовници от християнските деноминации станаха жертва на тоталитарната машина? Отговор на тези въпроси ще откриете в изказването на пастор Бедрос Алтунян, председател на Евангелския епископален методически съюз, което сайтът desebg.com публикува. То беше направено на Кръглата маса „Свидетели на вярата през комунистическия режим”, проведена на 15 ноември 2014 г. в Белене. Изказването е представено от автора му и се публикува с незначителни съкращения. Заглавието е на desebg.com.

Вижте (проследи линка тук) изключително силното слово на пастор Бедрос Алтунян, произнесено по време на общонационалното честване на 25-годишнината от майските събития през 1989 г., състояло се на 20 май 2014 г. в село Пристое.

Само преди 3 месеца папа Франциск сподели в една утрина литургия: "И днес кръвта на мъчениците е семето на църквата." В размишленията му, впечатли ме неговото изявление: "Съществува едно условие: „за да бъде истинско свидетелството, то трябва да е безусловно”, отбеляза Светия Отец.

Сайтът desebg.com публикува отвореното писмо на режисьорът Нидал Алгафари до ръководството на БСП във „Фейсбук” след историческата загуба на наследницата на БКП на парламентарните избори за 43-то Народно събрание (15,4%). На тях БСП загуби катастрофално от ГЕРБ (с разлика от 17,2%) и задържа второто място пред ДПС само с 0,5% разлика. Още след вота за европейски парламент през месец май 2014 г. desebg.com беше един от малкото информационни източници, който коментира, че с едногодишното си управление чрез кабинета Орешарски тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев постигна това, което нито една политическа партия или фигура не беше направила – разцепи БСП. Свободното й падане откъм обществена подкрепа продължи с пълна сила и на вота парламентарния вот на 5 октомври 2014 г.

Сайтът desebg.com публикува статията на Даниел Пенев (1994), студент в Американския университет в България (АУБ), Благоевград по журналистика и масови комуникации и политология и международни отношения. Статията е посветена на темите табу в българските медии и е написана по време на участието му в BRIDGE Summer School, двуседмична тренировъчна програма за млади журналисти, провела се в Прага и Истанбул през август 2014 г. Публикувана е най-напред в e-vestnik.bg.

На 12 септември 2013 г. известният български журналист Еми Барух, тогава работеща като журналист на свободна практика в сътрудничество с българската редакция на „Дойче веле”, сяда пред компютъра си, за да хвърли едно око на електронната си поща. Едно от съобщенията не само грабва вниманието й мигновено, но я хваща напълно неподготвена.

Днес, 11 септември 2014 г., се навършват 36 години от деня, в който писателят Георги Марков издъхва в лондонската болница „Сейнт Джеймс” в резултат на отравяне на кръвта, причинено от рядко срещаната отрова рицин, която не оставя следи и е изработена в лабораторията на КГБ. Отровата е вкарана в тялото на един от най-изявените критици на комунистическата система и управлението на Тодор Живков при атака на Марков на моста „Ватерло” 4 дни по-рано от специално подготвен за операцията агент на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност.

Онези, които са следили случая през последните 25 години вероятно не са забравили, но за по-младите поколения българи, ще припомня, че въпреки дадените публични обещания от двама президенти – Желю Желев и Петър Стоянов – България след 1990 г. не направи необходимото за разкриване на истината за убийството му.