Днес, 11 септември 2014 г., се навършват 36 години от деня, в който писателят Георги Марков издъхва в лондонската болница „Сейнт Джеймс” в резултат на отравяне на кръвта, причинено от рядко срещаната отрова рицин, която не оставя следи и е изработена в лабораторията на КГБ. Отровата е вкарана в тялото на един от най-изявените критици на комунистическата система и управлението на Тодор Живков при атака на Марков на моста „Ватерло” 4 дни по-рано от специално подготвен за операцията агент на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност.

Онези, които са следили случая през последните 25 години вероятно не са забравили, но за по-младите поколения българи, ще припомня, че въпреки дадените публични обещания от двама президенти – Желю Желев и Петър Стоянов – България след 1990 г. не направи необходимото за разкриване на истината за убийството му.

Сайтът desebg.com публикува коментара на евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) по повод 70-годишнина от 9 септември 1944 г. Той подлага на критика нежеланието на наследника на БКП – БСП да приеме обективните факти от историята, за да се преодолее разделянето на българското общество от датата, която социалистите продължават да честват, а лидерите им да определят като „светла дата” и „златна страница”.

В началото на ХХI век българското общество все още е разделяно в оценката си за най-новата ни история и особено за събитията, последвали 9 септември 1944 г.

Двадесет и пет години след края на комунистическата диктатура преките наследници на БКП, както те самите се радват да се нарекат, държат на своята митология, насаждана десетилетия наред с терор и насилие. Потомците на комунистическата върхушка и репресивния апарат на Държавна сигурност услужливо забравят престъпленията на комунистическата власт, белязала живота на поколения българи и отговорна за това, че през 2014 г. продължаваме да бъдем най-бедни в Европа.

Миналата седмица се появи информацията, че министърът на отбраната в служебния кабинет Велизар Шаламанов подготвя смяната на директора на служба „Военна информация” (СВИ, военното разузнаване) Веселин Иванов.

В предварителната информация като причина се изтъкваше непредаването на архивите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, на което службата е правоприемник, на Комисията по досиетата.

Въпреки че министър Шаламанов не потвърди освобождаването на Иванов, който бил в „планиран отпуск”, от БСП реагираха като ужилени и представиха несъстоялата се и към момента смяна като чистка.

Разбираемо е от „Позитано” 20 да реагират по този начин. Достатъчно е да припомним позицията на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” от преди няколко години, с която много ясно беше казано, че тази нереформираното военно разузнаване е работило само за една партия след 10 ноември 1989 г. – БСП – а в службата водещият принцип е шуробаджанащината, а не професионализмът.

Остатъчните структури от бившата Държавна сигурност са ядрото на задкулисието в България. Това мнение изказа служебният премиер Георги Близнашки в интервю за в. „24 часа” в отговор на въпроса кой е задкулисието. Той обяснява:

„Под задкулисие имам предвид онези кръгове на „невидимата власт”, които упорито налагат гледната си точка по всички обществени проблеми и дискретно насочват процесите. Ядрото на това задкулисие са остатъчните структури на някогашната Държавна сигурност.

 Тези хора продължават да живеят с мисълта, че властта се предава по наследство, а не произтича от доверието на управляваните в техните управници. Затова лансират и налагат като публични фигури подставени или зависими лица, които с готовност обслужват интересите на олигархията. По тази причина България продължава да затъва вече 25 години в посткомунистическото блато, докато повечето от останалите източноевропейски държави отдавна забравиха какво е това преход и навлязоха в режим на устойчиво развитие.”