Сайтът desebg.com препечатва от БТА статия на руския вестник „Правда”, в която са коментирани протестите срещу правителството Орешарски и положението в България. Според изданието няма да последва „никакво коренно подобряване”, докато българите „не осъзнаят, че трябва да залагат на собствените си сили (. . .) и на Русия”.

България преживя оставка на правителството и очаква следващата. Народът, протестиращ от февруари, не желае да вижда в парламента никого от действащите политици, пише руският електронен вестник "Правда" в статия под заглавие "Безсмислен бунт в България". Изданието коментира "масовите улични антиправителствени акции" у нас през февруари и "започналата на 14 юни втора българска революция, напомняща днес психическа атака".

"Всички проблеми на България от самото начало са свързани с неверния курс към влизане в еврозоната, с отказа от собствена енергетика, промишленост, селско стопанство", твърди "Правда".

 България е призната за най-бедната страна от ЕС за 2012 година, пише мрежовото издание, като изрежда "безработицата, пратила отвъд чертата на бедността над 49 на сто от населението", покупателната му способност - "под 30 на сто от средноевропейското равнище", растежа на БВП, "ненадхвърлил 1 процент". Раждаемостта е спаднала до нивото от 1947 година, страната заема първо място в Европа по смъртност, добавя "Правда".

Протестите в София, прераснали в обсада на парламента, са сред водещите теми за авторитетни западни и други издания, информира БТА.

След седмици на всекидневни демонстрации в България срещу корупцията, протестите прераснаха в насилие и увеличиха натиска върху новия български премиер Пламен Орешарски, часове след като той отхвърли призивите на протестиращите да подаде оставка, пише американското финансово издание "Уолстрийт джърнъл".

В кореспонденция от София на журналиста Шон Карни се описва обстановката около парламента тази нощ. Подобни улични протести доведоха до падането на предишното българско правителство тази зима. Сега новият премиер технократ Орешарски оглавява правителство на малцинството, но неговият меден месец с българите свърши прекалено бързо заради назначението на Делян Пеевски, припомня изданието.

В интервю за вестник "Уолстрийт джърнъл", дадено във вторник, Орешарски казва, че протестите не могат да продължат до безкрайност, повтаряйки, че няма да подаде оставка. Той признава, че България има корупционна история, в която са замесени бизнес интереси и правителства, но подчертава, че никой не може да очаква проблемът с корупцията да бъде разрешен за една нощ. Орешарски определя и като неприемливо да бъде критикуван, че насърчава корупционните практики, при условие че той заема поста само от няколко седмици.

Сайтът desebg.com препечатва анализ на журналиста Георги Папакочев, излъчен по радио „Дойче веле”. В него акцентът е поставен върху участието на едно ново поколение българи в протестите срещу управлението на БСП и ДПС с кабинета Орешарски не само в България, но и сред работещата българска емиграция по света.

Вместо на море, много млади българи тръгнаха на лятно политическо училище: те протестират в София, но и на други места по света. И ако управляващите искат тези младежи да живеят в България, би било добре да ги чуят.

Полицейските видеокамери и изскачащите периодично от високите прозорци на Министерския съвет анонимни фотообективи вече са регистрирали присъствието на все повече млади хора, които се включват в протестите. Откъде се появяват ли? Университетите по света вече са в лятна ваканция и част от българските студенти се завръщат в родината си. Онези, които работят, просто използват отпуската си, за да се приберат за седмица-две у дома.

Сайтът desebg.com публикува анализ на Красен Станчев за това доколко и дали е основателно искането за свикването на Велико Народно събрание (ВНС), като възможност да се промени ситуацията в България. Авторът е доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика и народен представител в 7-то ВНС от 185-и мажоритарен избирателен район.

От февруари досега набират популярност призивите за промяна в конституцията чрез свикване на Велико Народно събрание (ВНС).  През 1991 г. няколко депутати подписахме конституцията с особено мнение по редица разпоредби.  Аз съм един от тях*. Повечето (всъщност само с едно изключение) от тогавашните ми тревоги бяха впоследствие доказани като проблем.  Процедурата и технологията не предвиждаше израз на особени мнения при подписването на конституцията.  Ако имаше повече място, поне моите несъгласия щяха да бъдат повече.