Днес се навършват 34 години от покушението срещу автора на „Задочни репортажи за България” Георги Марков на моста „Ватерло” в Лондон. В същия ден Тодор празнува своя 67-ми рождения ден. Смъртта на един от най-талантливите български писателя вероятно ме у бил най-големия подарък.

Българите не научават за трагичния край на писателя, тъй като цензурата е заличила името му на „родоотстъпник”. За смъртта му  разбират само онези, които служат западните радиостанции.

Оттогава досега, вече 34 години убийството на Георги Марков е известно с перфидния метод използван от Държавна сигурност, подпомогната от КГБ, за да се затвори устата на критика на комунистическата система, дръзнал да разкаже по „вражеското радио” „Свободна Европа” истината за ръководителя на режима в България – Тодор Живков.

Перфиден, защото целта на поръчителите е смъртта му да изглежда естествена. Останалото всички го знаят -  в лабораторията на „Лубянка” е изработена отрова и специален уред, който е предадена на „по-малкия брат” ДС, за да бъде изстреляна в тялото на писателя от неин агент. Отрова, която не оставя следи в тялото на жертвата...

След краха на комунизма в България в архивите на Държавна сигурност бяха открити важни архивни документи, които потвърдиха всичко това. Нито британското следствие, нито българското обаче са стигнали до официално заключение вече повече от три десетилетия. Формално за тях този случай все още се води „отворен”.

Комунистическата власт обаче не можа да убие таланта на Георги Марков. Показва го фактът, че най-пълната панорама на живота при комунизма – „Задочни репортажи за България” е най-тиражната книги, издавани след промените, а пиесите му си проправят отново път към българския зрител.

На 23-ти август 2012 г. се навършват 73 години от подписването на Пакта Молотов – Рибентроп, на Договора за ненападение между Германия и Съветския Съюз. Събитието има съдбовно значение, но неговата подготовка изглежда лесна и бърза.

От военностратегическо гледище преди пакта Германия не може да осъществи планираното завземане на Полша, защото няма отговор на въпроса дали не би и се наложило да воюва на три фронта – в самата Полша, с Франция и Великобритания (макар защитата им за Полша да изглежда проблематична) и със СССР.

Хитлер има репутационен проблем да води преговори със Съветския съюз: той е заявил, че няма да сключва мир с „еврейски комунисти”, а комисар за външните работи на Съветския Съюз е евреинът Литвинов.  За Сталин „победният марш на световния комунизъм”, т.е. на СССР е възможен само при изтощение на противника.  От тази гледна точка „мир”, който развързва ръцете на Германия и носи ползи за СССР, към началото на 1939 г. започва да изглежда уместен.

На 3 март 1939 г. Литвинов е сменен с руснака Молотов, по-късно същия месец Съветският съюз отхвърля постъпките за съветско съпричастие в защитата на Полша.  На 20 август 1939 г. Хитлер моли Сталин да приеме Рибентроп не по-късно от 23-ти същия месец (договорът и протоколите към него, дали на СССР Естония, Латвия, Литва и разделените Полша, Румъния и Финландия, е подготвен между април и края юли 1939 г.  „Силните страни” на споразуменията са усъвършенствани до края на годината).

Ограничавайки се само до последиците на Пакта можем да кажем следното за неговото значение за бъдещето на Европа:

Възможността за начало на Втората световна война е дадена именно с тези съглашения. .

Измина половин година от решението на комисията по досиетата, с което бяха публично разкрити агентите на бившата Държавна сигурност в ръководството на Българската православна църква (БПЦ).

Те се оказаха мнозинство в Светия Синод – 11 от общо 15 митрополити са служили на ДС. Тайно, защото тяхната принадлежност стана публично известна 23 години след промените.

Дядо владика, а досиетата?

След огласяването на шокиращо масирано присъствие на сътрудници на репресивния апарат на БКП в ръководството на БПЦ в дебата, провокиран от разкритието, на преден план излезе общественото очакване за някаква реакция от страната на Светия Синод. Тази реакция се простираше от очакването на оставки до публично извинение или в най-лошия случай покаяние пред патриарха. .

Започналата проверката за принадлежност към бившата Държавна сигурност на работодателите показа за пореден път, че присъствието и влиянието на бившия репресивен апарат на БКП през първите 16 години на прехода продължава да бъде скрито за обществото.

Една много важна подробност

Взимам за пример организациите на работодателите, тъй като миналата седмица комисията по досиетата започна да обявява резултатите за тях. Те попадат сред категории на публичните дейности, определени в закона за досиетата.

С една много важна подробност, която за съжаление не е известна на широката общественост. А тя е, че всичките 13 групи на лица, извършващи публични дейности по смисъла на закона (чл. 3, ал. 2), се проверяват от комисията по досиетата за периода от момента на влизане на закона в сила, тоест от декември 2006 г. насам.