Вчера (30 юли 2015 г.) парламентът се изгаври с гражданите на България. След тайни договорки и с тайно(!) гласуване 43-то Народно събрание „избра” за национален омбудсман депутата от БСП Мая Манолова.

Омбудсманът е един от модерните институти, които са пряко свързани със защитата на правата на гражданите и би следвало изборът да се опре върху надпартийна, високо морална личност с безспорна и доказана репутация.

Вместо това с вчерашния избор парламентът показа, че изобщо не се интересува за гражданските очаквания и обществени интереси, а може да договаря под масата и да спазарява всякакви постове (срещу съответна подкрепа, разбира се) в името на същите онези задкулисни договорки, с каквито стартира предишният парламент (изборът на Пеевски за председател на ДАНС).

„Който унищожи, скрие, преправи или повреди документ на Държавна сигурност или на разузнавателните служби на Българската народна армия, се наказва с лишаване от свобода от три до шест години и глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева.

Същото наказание се налага и на онзи, който държи документ в нарушение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.”

Цитираните текстове са от глава девета „Документи престъпления” на Наказателния кодекс (чл. 313б, ал. 1 и 2) и са приети от Народното събрание през 2006 г. заедно с гласувания тогава с политически консенсус Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия известен в публичното пространство като закона за досиетата.

Сайтът desebg.com публикува видео от участието на разследващия журналист Христо Христов от участието му в Нова телевизия (четвъртък, 2 юли 2015 г.). Повод за поканата към него е разкриването на принадлежността към Държавна сигурност на съпругата на Илия Павлов Дарина Павлова и баща му Павел Найденов при проверката на организаторите на хазартни игри тази седмица от Комисията по досиетата.

Христов отбеляза, че темата за ДС е много по-голяма и надхвърля интереса на медиите към досиетата при разкриването на отделни фигури. Той призова колегите си в телевизиите да канят истинските жертви на Държавна сигурност, а не разкриването на отделни сътрудници на ДС да ги превръща в „жертви”, каквато е тенденцията през последните години.

„Комисията [по досиетата] е доказала, че не може да опазва информация, която не трябва да изтече. Двайсет и шест години след промените не вярвам доколко в досиетата е цялата информация и доколко е обективна информацията, която има там”. Думите са на вицепремиера и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, принадлежащ (в момента) към политическата формация АБВ с лидер Георги Първанов, разкрит като сътрудник на Държавна сигурност (виж досието му тук).

Миналата седмица той се включи в хора на левите политици, които предвещават голяма заплаха за националната ни сигурност с предаването на около 33 000 архивни дела, създадени от времето на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) на Българската народна армия или по-просто казано на военното разузнаване при комунистическия режим на Комисията по досиетата.