През последните 15 години в България бяха разкрити много архиви, които осветиха неизвестни доскоро факти от управлението на БКП в периода 9 септември 1989 г. – 10 юни 1990 г., когато се проведоха първите демократични избори след краха на комунистическия режим.

Фактите за комунистическия режим, които учениците не знаят

Много от тези факти липсват в учебниците по история, където този период е застъпен съвсем слабо. Такива безспорни факти за характера на управлението на БКП са трите фалита на комунистическата власт през 1960 г., 1977 г. и 1987 г., когато НРБ изпада в невъзможност да обслужва външния дълг. Малко известно е, че при първия фалит, за да запази поста си Тодор Живков предоставя тайно и еднолично златния резерв от 30 тона на СССР, за да погаси дълговете си към него, тъй като по това време той е основния кредитор на комунистическото управление.

В учебниците по история липсва истината за най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическата власт от всички страни в съветския блок в лицето на горянското движение, продължила до 1954 г., когато четите на горяните са смазани с помощта на сили на армията.

В събота, 1 февруари, президентът Росен Плевнелиев направи специално видеообръщение по повод Деня за признателност и памет към жертвите на комунистическия режим. В него той отбеляза като „най-тежкия порок на нашия преход” липсата на недвусмислена оценка за престъпленията на комунистическия режим. Говори еднозначно за подменената с митове история за комунизма и Държавна сигурност, за забравените лагери, затвори и терор върху българския народ в периода на тоталитарната власт на БКП.

Един друг абзац от изказването му обаче бе превърнато в новина от повечето медии. Става въпрос за призива му всички архиви на комунистическите тоталитарни служби да бъдат предадени на Държавния архив за свободно ползване. Ето и точно цитираното му изявление в тази част:

Днес, 24 януари, е рожденият ден на специализирания сайт desebg.com. Точно преди три години публикувах своето кредо "Бъдеще, зависимо от миналото на комунизма" и то се превърна в първата публикация на desebg.com.

Освен дата, която ме връща към началото на независимия проект, насочен към изследване на комунистическия режим и неговите тоталитарни служби, днес е повод и за традиционната равносметка, която всяка година поднасям на вас, читателите.

За началото на проекта

За новите посетители се налага да поясня, че desebg.com е мой личен проект, стартирал през януари 2011 г. в резултат на желанието ми да създам информационен източник за режима по време на управлението на БКП и най-вече за дейността на Държавна сигурност. На второ място, мотив за създаването на сайта е необходимостта от систематизирането на информацията за процеса на преодоляването на зависимостите от комунистическия режим и неговия репресивен апарат през годините на прехода. И на трето, но не по значение място, е стремежът да се съхранява и събира автентична памет за периода след 9 септември 1944 г. и комунистическото наследство след краха на управление на БКП през 1989 г.

 Зад проекта desebg.com стои 23-годишният ми опит на независим журналист и изследовател на архивите от комунистическия период.

Тази седмица комисията по досиетата организира премиера на своя 12-ти пореден сборник, посветен на насилственото преименуване на българските турци по време на комунистическия режим „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес“.

По традиция премиерата се състоя в Софийския университет, място, където новите факти, излезли от архивите на репресивния апарат на БКП, да бъдат попивани от младите хора с интерес към историята и близкото минало.

В това отношение комисията отдавна е направила правилен избор. Тя показа, че с представянето на своите нови документални сборници не търси самоцелна медийна изява, целяща да бъде отразена на всяка цена, какъвто добре премерен пиар имат повечето държавни институции, а целта е присъствие преди всичко на студенти и хора, които биха участвали в дискусия.

Рискът медиите да не те отразят със събитие в 17 ч. вместо то да е изтеглено преди обяд или на обяд е голям, но комисията показа, че не се влияе от това. Важното беше, че в залата имаше студенти и активни граждани, което показана, че неафишираната цел на комисията е постигната.