Власт, която управлява срещу обществото, си отива. Рано или късно. В българския случай с неестествено сформирано през лятото на 2013 г. от БСП и ДПС правителство на Пламен Орешарски, подкрепяно от партия „Атака”, това се случи само след една година от мандата му.

Е, паметливите си спомнят, че в пика на обществените протести имаше и депутати от мнозинството, които нагло заявяваха на всеослушание, че това правителство било толкова добро, че като нищо щяло си изкара 4-годишния мандат.

Една част от най-активното общество очакваше фактът на днешната гласувана от парламента оставка на кабинета Орешарски да стане много, много по-рано. Надяваха се, протестираха открито всеки ден в продължение на месеци. Онези, дошлите на власт само в името на власт и облагодетелстването от нея, впрегнаха целия арсенал от времето на комунизма и Държавна сигурност, само с една единствена цел – да се задържат на всяка цена на власт.

Лъгаха обществото, манипулираха го през определени поръчкови медии, компрометираха всеки, в който виждаха потенциален противник и фигура, която може да обедини хората, организираха контрапротести, дори си позволиха да хвърлят полиция и жандармерия сред бъдещето на България – студенти и младежи, момчета и момичета, които все още не са избрали „Терминал 2”.

Встрани от медийното внимание, ангажирано със скандала около КТБ, остана манипулацията на някои от фактите за „народния съд”, която неотдавна новоназначеният от премиера Орешарски зам.-председател на Държавна агенция „Архиви” Върбан Тодоров направи в публичното пространство. Случаят беше подробно отразен от desebg.com с последващо публикуване на документи, опровергаващи тезите на висшия държавен служител, който се оказа внук на един от народните обвинители по Втори състав на „народния съд”, осъдил през 1945 г. 126 народни представители от 25-то Обикновено Народно събрание.

Сайтът продължава темата с коментара на евродепутата Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), предизвикан от интерпретацията на фактите от страна на Върбан Тодоров.

Няколко събития от изминалата седмица ме накараха да се върна към „спонтанното” извинение на Сергей Станишев, направено по време на съвместния митинг на БСП и ДПС на 16 ноември 2013 г.: „БСП имаме историческа вина пред българските турци – за Възродителния процес и се извиняваме за това”.

След 41 дни „сериозен и задълбочен” анализ и „трезва” оценка на резултата от изборите от 25 май 2014 г. в събота (5 юли 2014 г.) лидерът на БСП Сергей Станишев най-накрая хвърли оставка. Е, и този път той не употреби тази дума, очевидно действайки му унизително, а обяви, че ще се оттегли от председателския пост (един вид като да излезеш пред парадния вход) в края на месеца, когато столетницата ще проведе извънреден конгрес.

Станишев обаче беше принуден на този ход от обстоятелства, а не дълбоко убеден в правотата му. Иначе щеше да го направи още в изборната нощ.

През тези 40 дни в България станаха ясни две неща. Първо, че противоестествената коалиция между БСП и ДПС, родила кабинетът Орешарски и парламентарното му осигуряване от „Атака”, няма достатъчна обществена подкрепа.

На второ място стана ясно, че ДПС няма намерение да удовлетворява искането на Станишев да се сформира нов кабинет начело с него като премиер в рамките на 42-то Народно събрание (появиха се достатъчно неофициални информации за това, които не бяха опровергани).

„Това, което стана сега, беше предизвикано от двама души (Делян Пеевски и Цветан Василев, бел. ред.) и зад тях стоеше още един, най-силният човек. Ябълката на раздора се нарича „Булгартабак”. Оттам тръгна всичко, другата банка [Първа инвестиционна банка] няма нищо общо с тази история. Най-силният човек отдавна е артикулиран, той е Доган. Най-гъвкавият, най-умният, но само за себе си,  в началото и за ДПС, политик в България”, това заяви в петък по Дарик радио Красимир Райдовски, оперативен работник от бившето Първо главно управление на ДС и директор на пресцентъра на Министерския съвет по време на управлението на БСП с кабинета Виденов (1995-1997).

Райдовски, известен със своя остър език, обаче подчерта заслугите на ДС в изграждането на Доган:

„Той [Доган] трябва да благодари преди всичко на т.нар. Държавна сигурност, колкото и на някои хора да им звучи гнусно. Защото ако не беше Държавна сигурност, той щеше да си стои в Дръндар (село във Варненско, в което Ахмед Доган изкарва детството си, бел. ред.). Нито научен работник щеше да бъде, нито Цанков камък щеше да има, нищо нямаше да има. Той има реални лостове в ръцете си, но затова не е виновен само той. Затова е виновен политическият елит в България, колкото и да е смешно, защото такова чудо в България няма от 1944 г. насам.”