„В България една прокомунистическа върхушка се опитва да приобщи страната ни към руската политика. Това което трябва да се случи е дошлите на власт с манипулации БСП и ДПС да си подадат оставката”, заяви днес евродепутатът Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) пред Dariknews.bg.

Той е получил декларация, подписана от български граждани, която описва ситуацията с политическата криза в нашата страна. В нея се изразява мнението, че липсата на доверие в управляващата коалиция провокира желанието на една голяма част от гражданското общество за оставка на правителството, разпускане на Народното събрание и провеждане на предсрочни избори.

„Постоянно информираме нашите партньори и европейските институции за ситуацията в България. В пленарна зала на Европейския парламент се обърнах към лидерите на левицата Мартин Шулц (председател на Европейския парламент, бел.ред.) и Ханес Свобода (председател на политическата група Прогресивен алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент бел.ред.) да помогнат за оставката на правителството и за провеждане на предсрочни парламентарни избори”, посочи евродепутатът Андрей Ковачев.

Сайтът desebg.com публикува доклада на доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии, изнесен на международната конференция „Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби”, организирана от комисията по досиетата и проведена на 26 ноември 2013 г. в София. В доклада си той разглежда обществения дебат за ДС и комунистическото минало и проблемите пред формирането на колективна памет за тях.

Георги Лозанов е медиен експерт, инициатор на инициативата „Чисти гласове” за доброволно отваряне на досиетата на водещите журналисти през 2006 г., допринесла за приемането на действащия в момента закон за достъп до документите на комунистическите тоталитарни служби и разкриването на сътрудниците им.

Блокиране на оценката за ДС и комунистическото минало

Огласяването на архивите на бившата Държавна сигурност има два аспекта. Единият е свързан с настоящето, а другият с бъдещето. Аспектът с настоящето се отнася до оценката на обществото за тази репресивна структура в миналото, а оттам и оценката за комунистическото минало, защото няма съмнение, че Държавна сигурност е един от най-твърдите ходове в репресивното мислене на комунистическата власт.

Сайтът desebg.com публикува доклада на Ханс Алтендорф от Федералния комисариат за архивите на Държавна сигурност на бившата ГДР, озаглавен „Развитие, значение и перспективи за властите, занимаващи се с миналото, чрез примера на Федералната агенция за архивите на ЩАЗИ”. Докладът е изнесен на международната конференция „Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби”, организирана от комисията по досиетата и проведена на 26 ноември 2013 г. в София.

Съдържанието му показва националната и европейската визия на Германия и споделянето в международен план на успешните политики за преодоляването на наследството на комунистическата диктатура чрез преосмислянето й. По това отношение Германия може да бъде пример за страните, в които наследниците на комунистическата партия успяха да държат затворени архивите за дълго време, както това стана в България. Вътрешните заглавия в текста са на сайта.

Сайтът desebg.com публикува доклада на журналиста Христо Христов, изнесен на международната конференция „Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби”, организирана от комисията по досиетата на 26 ноември 2013 г. в София”.

„Има папка „Гоце” в архивите на разузнавателната служба, тя съдържа информация за мен и нищо друго – нито ред, нито знак от мен”. Думите са на президента на република България Георги Първанов през юни 2006 г. и с тях той се опитва да разсее публичните слухове, че е бил агент на Държавна сигурност под псевдонима „Гоце”.

Случаят „ГОЦЕ”

 По това време в България законодателството за разкриване на документите на ДС и нейните сътрудници е отменено и българското общество е лишено от технология да научи повече за съдържанието на „папката Гоце”. Папка, която по ирония се съхранява в касата на директора на Националната разузнавателна служба, за която отговаря самият президент Първанов.