Няма как след невижданата през последните десетилетия демонстрация на сила и всяване на страх сред протестиращите студенти (и косвено върху онази част от обществото, което не е безразлично към случващото се) около сградата на Народното събрание на 12 ноември 2013 г. чрез органите на МВР (полиция и жандармерия) от страна на управляващия кабинет Орешарски на БСП и ДПС, да не припомня някои факти и изводи от едно друго подобно събитие, случило се в навечерието на краха на комунистическия режим през есента на 1989 г.

Разгонването на активисти на „Екогласност” пред „Кристал”

През 1989 г. управлението на БКП е довело страната до трети фалит. Натрупало е външен дълг от 11 млрд. долара, които не може да изплаща и вътрешен дълг от 25 млрд. лева, обрекъл българското обществото на най-лошия старт към демокрация от всички страни от съветския блок. Хората живеят в постоянен дефицит от стоки от първа необходимост, а дисидентите и неформалните организации са под контрола на Държавна сигурност и призивът им за гласност и демокрация е задушаван от партийната цензурата.

Вчера, ден след студентската окупация на Народно събрание на 12 ноември 2013 г., парламентът осъмна с нови метални заграждения. Такива никога не са поставяни около сградата, на която стои надписа „Съединението прави силата”.

По ирония 24 години след 10 ноември 1989 г. бившите комунисти, които днес отново управляват България, издигнаха около Народното събрание нова българска Стена, която не обединява, а разделя нацията.

Старата стена – телените заграждения по границата на НРБ, по която стреляха и убиваха – беше превърнала 45 години страната в затвор. Тя рухна преди 24 години, когато българите поискаха свобода и демокрация.

Днес България е известна като най-бедната страна в Европейския съюз, вероятно и най-корумпираната и като държавата, която не успя да излезе от сянката на своето комунистическо минало.

Жертва на комунистическия манталитет – да се лъже поголовно обществото, да се краде от държавата, а от 2007 г. и от европейските фондове, да се цензурират медиите, да се всява страх в населението чрез репресии – стана едно младо поколение българи.

„Не сме се справили със сенките от миналото и не сме изпратили Държавна сигурност и досиетата в Държавния архив, където отдавна им е мястото".

Този коментар направи президентът Росен Плевнелиев ден след навършването на 24 години от 10 ноември 1989 г. Констатацията му за осезаемото присъствие на репресивния апарат на БКП в настоящето на българското общество присъства в изявлението му след днешната среща с председателите на Народното събрание и държавните глави след краха на комунистическия режим.

 На нея не присъстваха президентът Георги Първанов (2002-2012 г.) и председателят на 42-то Народно събрание Михаил Миков заради "ангажименти", а президентът Жельо Желев (1990-1997) не уважи поканата по лични причини. Неотдавна той призна, че "Държавна сигурност се е върнала на бял кон" във властта.

Мнението, изразено от мнозина, че след приемането през декември 2006 г. на закона за достъп до документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА и разкриването на техните сътрудници, процесът на отварянето на досиетата е необратим, изглежда подлежи на преоценка.

Причината е лансираното миналата седмица в някои вестници неофициално (засега) намерение на лидера на БСП Сергей Станишев да се закрие комисията по досиетата. То е направено пред съвета на министрите при обсъждането на въпроса за съкращаването на разходите в държавната администрация за бюджета през 2014 г.

Макар и изразено в тесен кръг, а не публично, подобно намерение предизвиква сериозни въпроси, които показват желанието на управляващия кръг около Станишев („идеята” за закриването на комисията не е била поставена официално пред депутатите от БСП) да се опита да отмени една цяла държавна политика, която стана възможна преди 7 години в резултат на рядко срещан политически и обществен консенсус.