Сайтът desebg.com препечатва статия, публикувана днес на интернет-страницата на радио „Дойче веле”, анализираща някои факти, свързани със събитията, които предшестваха гражданските протести в България.

 Мнозина подозират, че зад разгневеното множество по улиците на България се виждат сенките на тайните служби – български и руски. Така ли е наистина? Фактите и догадките обобщава Георги Папакочев.

Ден преди падането на ГЕРБ две знакови фигури на тоталитарните тайни служби обявиха от телевизионния екран, че в България властта се търкаля по улицата като „кална спукана топка” и призоваха настойчиво Бойко Борисов да си подаде оставката. И той, за удивление на мнозина, го стори. В края на врящата от протести седмица едната от същите две ДС-фигури, бивш шеф на Шести отдел на Шесто управление, отново се изпусна многозначително от екрана. На въпрос дали знае как Ахмед Доган е бил подготвян от службите, той отговори с думите: „Това не е тема, по която искам да говоря. Готвен е Доган, така е готвен, че едва ли можете да си представите!”. В самия край на миналата година пък лидерът на БСП Станишев предупреди управляващите с многозначителното: „Който не иска да си тръгне с мир, ще си тръгне по друг начин”.

Датата 24 февруари 2013 г. ще се запомни не само с избора на нов патриарх на Българската православна църква (БПЦ), но и като ден, в който капанът на досиетата щракна. В него се оказа отново обществото или поне онази част от него, която след краха на комунизма винаги се е надявала и мечтала, когато погледне своите държавни и духовни ръководители да не вижда сянката на тоталитарното минало и неговата репресивна машина – Държавна сигурност.

В неделя станахме свидетели как Патриаршеският изборен църковен събор предпочете да гласува доверие на Русенския митрополит Неофит, един от 11-те членове на Светия синод с досиета в бившата Държавна сигурност. По този начин 23 години след промените начело на БПЦ застана висш духовник с обявена принадлежност към ДС.

Тук веднага бързам да посоча, че въпросът е принципен и по никакъв начин не поставя под съмнение личните качества на новоизбрания патриарх. Но фактът е факт.

Сайтът desebg.com публикува анализ на авторитетното списание „Икономист” за предстоящия избор на нов патриарх на Българската православна църква, който се очаква да бъде извършен утре, 24 февруари 2013 г. Текстът е отпечатан най-напред в информационна агенция БГНЕС.

Докато България е обхваната от политическа криза, предизвикана от масови протести, религиозният елит на страната също се намира в период на преход. След смъртта на патриарх Максим през миналата година на Българската православна църква й предстои да избере нов лидер, пише "Икономист".

Подобно на останалите светски държави, църквата в България е обхваната от криза. Предполагаемите й връзки със съмнителни бизнесмени и бившата комунистическа тайна полиция, както и луксозният живот на част от висшите й епископи, опетниха репутацията на църквата. Институцията с над 1100-годишна история, оцеляла векове османско владичество и десетилетия комунизъм, напоследък губи своите престиж и влияние в българското общество. Над 80% от над 7-те млн. души в страната се считат за последователи на православното християнство, но едва 10% признават, че църквата играе важна роля в живота им. Още повече – само 40% заявяват, че вярват в църквата – спад с 20% отпреди няколко години.

Досиета, минали зависимости, подхвърляне и използване на секретни документи, записи от специални разузнавателни средства – всичко това са инструменти от една непозволена игра за удари под кръста, които изкушават политиците вече 23 години след промените. До тях често се прибягва предизборно или се атакува даден политически опонент, когато другите средства са изчерпани.

Целите са е едни и същи – компрометиране и унищожаване на политическия противник, свалянето му от власт  и манипулиране на общественото мнение. В този тип битки не винаги атакуващия печели, понякога компроматът се връща като бумеранг към авторите му.

В по-ново време в употреба бяха вкарани тайни снимки, непозволени записи на разговори, видеозаписи, записи от специални разузнавателни средства. Сайтът  desebg.com припомня по-известните случаи през годините на прехода.