Къде е пресечената точка между миналото, настоящето и бъдещето на нашето общество? Сайтът desebg.com ви предлага отговор в актуалния коментар на депутата в Европейския парламент Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) по повод Деня на признателност и почит на жертвите на комунизма, който България отбелязва официално днес.

Тази година за трети път официално отбелязваме Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Първи февруари 1945 г. е денят, в който е произнесена и изпълнена смъртната присъда срещу 147 души от политическия елит на Третото българско царство – регенти, депутати, офицери, министри, общественици. Датата беше вписана в официалния календар през 2011 г. с решение на българското правителство, а миналата година паметта на жертвите беше почетена и от новоизбрания български президент Росен Плевнелиев.

Датата е символична в много отношения. Тази пролет ще отбележим и седемдесетата  годишнина от спасяването на българските евреи, станало възможно благодарение на активността на граждани, политици, духовници и общественици – събитие, което символизира толерантността на българската нация. Нека си спомним също и че освен спасените петдесет хиляди български евреи България е издала и над петнадесет хиляди транзитни визи на евреи от Европа, с което спасява и техния живот. А днес отбелязваме отново 1 февруари 1945 г. –  датата, на която две години по-късно политическото насилие взима връх над толерантността. Дата, символ на началото на кървавите репресии на комунистическия режим срещу българския народ, на физическото убийство на българския политически и икономически елит.

Скъпи читатели,

На този ден точно преди две години публикувах първия материал, своето кредо "Бъдеще, зависимо от миналото на комунизма" на все още никому неизвестния сайт с адрес desebg.com. Така 24 януари се превърна в дата, на която отбелязвам рождения ден на сайта.

През януари 2011 г. стартирах този личен проект с мисълта, че темата за Държавна сигурност и проблемите, свързани с наследството на комунистическото минало, трябва да бъдат систематизирани и представяни на едно място, което с натрупване на времето да се превърне в лесен и достъпен масив.

Основен двигател на проекта беше желанието ми да изложа в модерен информационен източник, каквото е едно онлайн издание, своето знание за системата на Държавна сигурност, комунистическата държава, както и различни събития и процеси, свързани с обществения дебат и преосмислянето на комунистическото минало. Не на последно място да бъдат представени и опитите и успешните политиките за скъсване със зависимостите от комунистическия режим.

Помогна ми 23-годишният опит на журналист и изследването на архивите. Сили ми даваше мисълта, че това е важна кауза за мнозина, които дори и 20 години след промените продължават търсят отговори на много въпроси.

Българското общество доживя и това – агентите на бившата Държавна сигурност да се превъплатят в учители по демокрация и в нейни спасители.

Това се случи на 8-та Национална конференция на ДПС в събота. Суматохата, предизвикана от нападението срещу Ахмед Доган, попречи да чуем от неговата уста онова, което той беше подготвил в доклада си.

Заплахата за демокрацията и нейният спасител

А съдържанието му е ключово, защото от него се разбира, че доскорошният лидер на ДПС се проявя в ново амплоа – защитник и борец за демокрация. И не само такъв, а дава заявка да е флагманът на борбата за демокрация в България.

„ПЪРВИЯТ ПРОБЛЕМ (курсив е на Доган, б. ред.) на България и на цялата демократична общност в страната е категоричното възстановяване на Демокрацията!”, посочи Ахмед Доган.

Той реши да се изповяда пред актива на ДПС и цялото общество „като човек, който е преживял катарзиса на Подмяната на Демокрацията с Диктатура.”

 Доган заяви претенцията да е борец и спасител на демокрацията с думите:

В неделя бяха Българската православна църква (БПЦ) проведе своите епархийски избори за представителни делегати на Патриаршеския избирателен църковен събор, които ще участват в избирането на нов български патриарх и софийски митрополит.

С това беше направена важна стъпка в подготовката на избор на нов глава на БПЦ, който трябва да се състои на 24 февруари 2013 г. Зад кулисите на тази ключова подготовка изплува един скандал, който е показателен за някои стари зависимости. Става въпрос за опита в Софийската епархия да бъдат наложени за делегати определени фигури от квотата на миряните, които меко казано са спорни. Това са проф. Аксиния Джурова, учен, специалист по средновековна култура, славянско и византийско средновековно изкуство, славянска кодикология, член-кореспондент на БАН; Антон Дончев, писател, академик в БАН; към тях се прибавя и името на новоизбрания председател на БАН акад. Стефан Воденичаров, специалист по металознание. Кариерното развитие и на тримата е свързано с комунистическата епоха. Членуването им в БКП е извън съмнение.