Българският патриарх Максим, който днес сутринта почина, отнесе в отвъдното отговора си по въпроса за масираното присъствие на сътрудници на бившата Държавна сигурност в ръководения от него Светия Синод, въпрос, очакван от част от обществото.

През януари тази година комисията по досиетата обяви, че 11 от общо 15 митрополити в Светия Синод са били сътрудници на репресивния апарат на бившата Държавна сигурност. От момента на публичното огласяване на агентите във висшия клир до смъртта на патриарх Максим  (10 месеца) ръководството на БПЦ така и не намери смелост и воля да излезе с публично становище по проблема.

През това време те се произнесоха срещу зачатието ин витро, за архонтството и други. Досиета бяха забравени.

За това дали принадлежността на 11 от днешните синодалните старци към ДС е прекалено голямо присъствие и за влиянието на ДС в Светия Синод 9 години преди промените сайтът desebg.com припомня един документ документ от архива на Държавна сигурност, който донякъде дава отговор на тези въпроси. Става дума за строго секретен отчет за агентурно-оперативната работа по линия на отдел 03 (Духовенство) на Шесто управление за борба с идеологическата диверсия през 1980 г. .

Малцина са онези, които са запознати с процедурните собености при проучването на архивите на бившата Държавна сигурност.

Пиша този текст с убеждението, че е необходимо да се разкажат подробностите за пътя на разкриването на важната за обществото истина за случая с кражбата на „История славянобългарска”, като пример за това какви факти се съдържат в архивите на ДС.

По този начин широката аудитория може да добие по-ясна представа за значението им, за смисъла от закона за досиетата, дейността на комисията и технологията на изследователската работа при проучване на това архивно наследство.

Когато има действащ закон

Две са основните предпоставки в България да се извършват задълбочени проучвания и разследвания. Първата е свързана със съществуването на действащо законодателство, в което е регламентирано правото на достъп до архивните документи за изследователски или научни цели. Законът за досиета беше приет в края на 2006 г. с гласовете както на управляващата тогава тройна коалиция – БСП, ДПС и НДСВ, така също и с гласовете на опозицията.

В закона за досиетата трябва да се направи дребна редакция, която се състои в едно изречение, за да може комисията „Костадинов” да започне огласяването на онези кредитни длъжници, които са били свързани с тоталитарните комунистически служби.

Този проблем беше установен през февруари 2012 г., когато комисията стартира проверката. Оказа се, че в приетия през 2006 г. закон е направен (умишлено или не) пропуск в правомощията на комисията по отношение на кредитните милионери.

Законодателната власт е дало право на независимия държавен орган да проверява кредитните длъжници за принадлежност към бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, но не и да огласи резултатите от проверката. Тоест, проверката е обезсмислена.

Народното събрание беше известено за този, да го наречем технически проблем, и Синята коалиция реагира веднага. От нейно име в парламента беше внесен проект за кратко изменение на закона за досиетата, което да отстрани проблема.

Днес се навършват 34 години от покушението срещу автора на „Задочни репортажи за България” Георги Марков на моста „Ватерло” в Лондон. В същия ден Тодор празнува своя 67-ми рождения ден. Смъртта на един от най-талантливите български писателя вероятно ме у бил най-големия подарък.

Българите не научават за трагичния край на писателя, тъй като цензурата е заличила името му на „родоотстъпник”. За смъртта му  разбират само онези, които служат западните радиостанции.

Оттогава досега, вече 34 години убийството на Георги Марков е известно с перфидния метод използван от Държавна сигурност, подпомогната от КГБ, за да се затвори устата на критика на комунистическата система, дръзнал да разкаже по „вражеското радио” „Свободна Европа” истината за ръководителя на режима в България – Тодор Живков.

Перфиден, защото целта на поръчителите е смъртта му да изглежда естествена. Останалото всички го знаят -  в лабораторията на „Лубянка” е изработена отрова и специален уред, който е предадена на „по-малкия брат” ДС, за да бъде изстреляна в тялото на писателя от неин агент. Отрова, която не оставя следи в тялото на жертвата...

След краха на комунизма в България в архивите на Държавна сигурност бяха открити важни архивни документи, които потвърдиха всичко това. Нито британското следствие, нито българското обаче са стигнали до официално заключение вече повече от три десетилетия. Формално за тях този случай все още се води „отворен”.

Комунистическата власт обаче не можа да убие таланта на Георги Марков. Показва го фактът, че най-пълната панорама на живота при комунизма – „Задочни репортажи за България” е най-тиражната книги, издавани след промените, а пиесите му си проправят отново път към българския зрител.