В началото на април 2012 г. комисията по досиетата приключи своя 5-годишен мандат. Сам по себе си този факт е събитие в изпълнения с превратности процес по отварянето на архивите на комунистическите тайни служби в България.

Независимият държавен орган с председател Евтим Костадинов е първият от този тип, който успя да изкара пълен мандат, нещо което не сториха нито една от предишните комисии „Бонев” и „Андреев”.

Ситуацията преди 2007 г.

Днес може да ни се струва, че е нещо напълно нормално един път в седмицата да научаваме поредния списък с имена на сътрудници на бившата Държавна сигурност в някоя институция или общност, но това усещане се дължи изцяло на утвърдената от комисията практика на регулярно разкриване на агентите на комунистическия режим.

Ще се случи ли някога в България политик да понесе отговорност за беди, които е нанесъл на държавата? Този въпрос задава моят колега Ивайло Калфин в едно от последните си мнения в своя блог, което е препечатано и в някои медии.

И отговаря кои трябва да понесат тази отговорност - авторите на реформата в земеделието, Иван Костов и, разбира се, Бойко Борисов. За да завърши патетично: "За пореден път в България вземат връх тези, които разрушават, а не тези, които създават".

Съгласен съм, че трябва да се носи политическа и при злоупотреби и наказателна отговорност. Че трябва да се гради, а не да се руши. Че на България са й нужни далновидни политици, способни да вземат непопулярни, но важни решения. Хора, които мислят не само за следващите избори, но и за няколко десетилетия напред. Съгласен съм, че преходът в България беше несправедлив.

Съгласен съм с г-н Калфин, но четейки статията, у мен остана чувството, че с него сме живели в различни държави, ако не и на различни планети, затова и реших да напиша тези редове. Откога и от кого според него започва разрушаването на държавата? Защо не споменава Георги Димитров и Тодор Живков?

Защо не споменава Луканов? Или Жан Виденов? .

Въпреки всичко, което постигна след падането на Желязната завеса, Полша дълго време не искаше да се изправи лице в лице с комунистическото си минало – репресиите, шпионирането, дори масовите убийства. Обществото предпочете да забрави и да продължи напред.

Може би изглежда изненадващо, че Полша и много други държави от Източна Европа са решили, че е време да приключат недовършената работа. „Изведнъж се появи вълна от търсене на отговорност под формата на правителствени кампании и културни изследвания – някои с цел помирение, други – търсещи разплата”, разказват Николас Кулиш и Йоана Берент в статия в New York Times, публикувана в изданието преди няколко дни.

Миналия месец полски съд постанови, че комунистическите лидери, въвели военното положение през декември 1981 г., са били част от "престъпна група". Българският президент се опитва да уволни посланиците, които са били агенти на старите тайни служби. Македонското правителство се е впуснало в лов на сътрудници на стария режим, а новата конституция на Унгария дава възможност за съдебно преследване на бивши комунисти.

Здравейте скъпи приятели и читатели на сайта Държавна сигурност.com!

Една година след стартирането си проектът има своя страница във Facebook (вдясно на сайта ще откриете специален банер).

Целта е чрез социалната мрежа публикациите в desebg.com да достигнат до повече хора. Страницата във Facebook стартира във важен момент, когато кликата на бившата Държавна сигурност намери свое лоби в съдебната власт и чрез него стана възможно атакуването на закона за досиетата пред Конституционния съд.

Повече от пет години след приемането на закона с пълен политически консенсус се създава реална заплаха за неговото обезсилване. Атакуван е текст, по който от 2007 г. насам комисията по досиетата осветява стотици агенти на бившата Държавна сигурност с прочистени досиета, начело с доскорошния президент Георги Първанов – „Гоце”. .