1 април 1947 г. – Народното събрание приема закон за двегодишен държавен план за възстановяване и развитие на народното стопанство през 1947-1948 г. Предвижда се изграждането на 53 нови индустриални обекта и високи темпове на промишленото производство. Темповете са нереални и планът за общото промишлено производство и за селското стопанство не е изпълнен.

1 април 1986 г. – В затвора в Белене етническите турци, останали след освобождаването на една голяма част от лагеристите, обявяват гладна стачка. Стачката продължава 30 дни, в началото на май повечето от лагеристите са освободени и са интернирани в различни райони на страната.

2 април 1956 г.  – Започва пленум на ЦК на БКП, продължил до 6 април, определен по-късно като т. нар. Априлски пленум. Той продължава до 6 април и на него Тодор Живков е утвърден за първи секретар на партията. Сценарият е зададен от Москва, където съветският лидер Никита Хрушчов настоява да бъдат отстранени партийните функционери, свързани със сталинските репресии и да осъди култа към личността.

В доклада „ХХ конгрес на КПСС и поуките от него за нашата партия” Тодор Живков осъжда култа към личността, търсенето на врага с партиен билет и репресиите срещу партийни кадри като възлага цялата отговорност единствено върху Вълко Червенков. Той е заменен на министър-председателския пост от Антон Югов, но остава член на Политбюро и заместник-председател на Министерския съвет.

Априлският пленум е  предшестван от среща на българското Политбюро с Никита Хрушчов в Кремъл. На нея, както сам Живков описва, е решено Червенков да бъде сменен и той да поеме партията. Съветското ръководство спуска инструкции какви решения да бъдат взети на предстоящия Априлски пленум.

По време на неговото протичане Кремъл е информиран за хода на събитията лично от новия си фаворит Живков, а когато обстановката налага Москва упражнява допълнителна намеса за спазване на предварителния сценарий: „Имаше договореност да поддържаме постоянен контакт с ЦК на КПСС чрез Молотов (народен комисар (министър) на външните работи,). Аз го информирах и за сутрешните, и за следобедните заседания. По време на тези заседания напрежението беше толкова силно, че се налагаше да вземам думата по два-три пъти на ден”, признава по-късно Живков.

2 април 1986 г. – Открит е ХІІІ-я конгрес на БКП, продължил до 6 април. На него Тодор Живков е преизбран за генерален секретар на ЦК на БКП.

3 април 1950 г. – Започва съдебен процес срещу 12 стопански ръководители, обвинени в участие в трайчостовския заговор, саботаж и вредителство, който приключва на 6 април.

3 април 1974 г. –Политбюро на ЦК на БКП  одобрява с протокол „Б” № 4 „Основни положения на указ за Държавна сигурност”. Указът е основния нормативен документ, по който Държавна сигурност работи до разформироването й през 1990 г.

„Основните положения” са консултирани и подготвени с помощта на КГБ. В препоръката на завеждащия отдел “Военен” в ЦК ген. Велко Палин, се посочва, че в него е „широко приложен опитът на Комитета за държавна сигурност при Министерски съвет на СССР”, а в доклада на министър Димитър Стоянов, се подчертава, че указът е съгласуван с КГБ и комитетът няма забележки.

В документа е формулирано прякото подчинение на репресивния апарат на Живков:

„ДС осъществява своята дейност под ръководството и контрола на ЦК на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП. Министърът на вътрешните работи ръководи непосредствено дейността на ДС и я отчита пред ЦК, респективно пред Политбюро и първия секретар на ЦК.”

С документа е узаконена огромната власт на Държавна сигурност.

Указът дава право на ДС без прокурорско или съдебно разрешение да “проверява по секретен и негласен начин сигнали и данни за противодържавна дейност, като при необходимост използва технически и други оперативни средства, пособия, методи, влизане в жилищни домове и помещения на граждани, учреждения, предприятия и организации и извършва огледи, освидетелствания, претърсвания и изземвания”.

5 април 1948 г. – Влиза в сила Закона за кинематографията. С него се отменя изцяло Законът за кинокултурата от 1946 г., който допуска частно филмопроизводство. С новия закон се национализират частните филмови предприятия в България и средствата за производство и експлоатация на филми и се налага държавен монопол върху кинематографията. Фондацията „Българско дело” прекратява съществуването си и на нейно място при Комитета за изкуство, наука и култура е създадено е Държавно предприятие „Българска кинематография”. За главен директор на ДП „Българска кинематография” е назначен Енчо Стайков.

5 април 1962 г. – Политбюро на ЦК на БКП утвърждава „мероприятия против турчеенето на цигани, татари и българи с мохамеданско изповедание4. Започва насилственото им преименуване, което до събитията през 1964 г. в Гоцеделчевско протича без особен шум.

5 април 1962 г. – Политбюро на ЦК на БКП тихомълком взима решение за закриването на лагерите край Ловеч и Скравена. Изслушан е доклад на партийна комисия начело с Борис Велчев, която констатира убийствата и издевателствата, извършвани без съд и присъда в „Трудовата група” край Ловеч.

Тя е създадена веднага след закриването на лагера в Белене през лятото на 1959 г., като първоначално в нея са въдворени 166 души с криминални прояви от Белене. Лагерът край Ловеч обаче бързо се превръща в място за разправа с всякакви хора, дръзнали да се съпротивляват на комунистическото управление, включително и оцелели от репресиите политически опоненти като бивши депутати земеделци.

През лагера минават над 1500 души, а през 1990 г. прокуратурата на въоръжените сили установява, че 151 лица са намерили смъртта си в него. За лагера отговаря дясната ръка на Живков в МВР – ген. Мирчо Спасов, по това време зам.-министър на вътрешните работи, който получава само партийно наказание.

На заседанието Тодор Живков заявява:

„Това е безобразно досаден случай. Трябва да не допускаме такива случаи в бъдеще. Ние с нашето решение сме заложили основите за тези действия. Трябва за напред да ликвидираме заведения от подобен род. Ако е хулиган, да го съдим.

Да се ликвидира! Да не се шуми! Крадците трябва да се задържат! Има изроди, които нищо няма да ги оправи.

На времето сме се увлекли. Лагерът да се разпусне! Виновни за това има – и другарят Цанков, и Мирчо Спасов. Мирчо трябва да отиде на друга работа. Но трябва да се види къде.

Той е дисциплиниран човек. Този случай го е съкрушил. Аз разговарях с него много сурово, питах го: "Ти идиот ли си, та допускаш такова нещо?!" Той е златен човек, много предан, но бе малко стихиен. Да му запишем партийно наказание.”

28 години по-късно пред военната прокуратурата Тодор Живков обяснява: "Тогава съществуваха погрешни доктрини за врага в страната, за отношението ни към западния свят. Ползвахме и съветския опит”. (Документален филм за лагерите вижте тук).

5 април 1989 г. – В Полша е подписано споразумение от Кръглата маса между комунистическата партия и „Солидарност”.

Премиерът Мечислав Раковски приема установяването на профсъюзен плурализъм и демокрация на институциите.

В страната са гарантирани гражданските и политическите свободи. Профсъюзът „Солидарност”, чийто водач е Лех Валенса, е официално легализиран.

8 април 1951 г. – Избухва селски бунт в с. Николаево, Плевенско. Около 300 селяни, въоръжени с тояги, се опитват да вземат добитъка си от ТКЗС. При сблъсък с милицията са убити двама селяни.

8 април 1965 г. – В дома си е намерен мъртъв с огнестрелна рана Иван Тодоров – Горуня, бивш поликомисар на партизанския отряд "Гаврил Генов" и член на ЦК на БКП. Горуня е основен организатор на група от военни, чиято цел е да свали Тодор Живков от власт. Същият ден е арестуван е ген. Цвятко Анев, комендант на Софийския гарнизон, друг участник в заговора.

Двамата заедно с Цоло Кръстев, бивш командир на врачанския партизански отряд „Гаврил Генов” и началник отдел в МВнР, създават през октомври 1964 г. конспиративна група, за да се борят за смяна на партийното ръководство. Те виждат като алтернатива политиката на китайската компартия. Групата замисля да извърши преврат с участие на военни части по време на пленум на ЦК.

В заговора участват още полковник Иван Велчев, бивш командир на чета в отряд “Гаврил Генов”, началник на кабинета на министъра на отбраната Добри Джуров, Борис Темков, бивш секретар на нелегален РК на БКП в София и партизанин, генерал Минчо Ерменов, бивш политзатворник и зам.-началник на Главно политическо управление на Народната армия, генерал-майор Любен Динов, политзатворник и началник на Военно-научния отдел на ГЩ на БНА, Борис Темков, секретар на нелегален Районен комитет на БКП в София пред 9 септември 1944, журналист в Радио София и БТА, и Стоян Миланович, югославски партизанин, политически емигрант в България, служител в Централния кооперативен съюз.

В началото на април 1965 г. Горуня и ген. Анев разбират, че са разкрити и се уговарят да напуснат страната. На 8 април един от синовете на Горуня открива баща си в дома им в София с прострелна рана в дясното слепоочие, а до него е  личният му пистолет „ТТ”. В стаята е намерена саморъчно написана бележка със следния текст: „След като подготви  идейният разгром на партията, се започва физическата разправа с кадрите. Жив в ръцете на враговете на партията не съм свикнал да се предавам. Блокиран съм! Умирам, но не се предавам. 8 април 1965 г.”

На 12 април са арестувани активните участници в групата, предадени са на следствие, а след това и на съд. Девет от тях са осъдени от военния съд на различни срокове затвор – от 8 до 15 години, а други 192 са наказани партийно и административно. Най-тежки присъди получават полк. Велчев – 15 години затвор, ген.  Ерменов – 10 години, а ген. Анев, Динов и Кръстев – по 8 години. Около 250 офицери в армията са уволнени само защото са заподозрени, че имат негативно отношение към Живков.

8 април 1972 г. – В София между МВР и КГБ при Министерския съвет на СССР е подписано строго секретно споразумение за сътрудничество.

То е първото по рода си и поставя основата на следващи подобни документи до разпадането на комунистическата система през 1989 г.

От българската страна споразумението е подписано от министърът на вътрешните работи Ангел Цанев, а от съветска от председателя на КГБ ген. Юрий Андропов.

9 април 1976 г. – В Първо главно управление на ДС е образувано дела за оперативна разработка срещу писателя Георги Марков под псевдонима „Скитник”. Делото е заведено от Борис Драгов, оперативен работник в отделение “Вражеска емиграция” на 04 контраразузнавателен отдел в разузнавателното управление. Той образува разработката по нареждане на началника на 04 КРО полк. Мичо Генковски “във връзка с изпълнение на решението на Политбюро на БКП за подобряване на работата по политическата емиграция”.

10 април 1974 г. – Първият зам.-министър на вътрешните работи ген. Григор Шопов утвърждава строго секретен план за „довеждане в страната на беглеца Борис Арсов”.

Арсов, който е лежал по лагерите след 9 септември 1944 г., емигрира и се установява през 1971 г. в Дания, където създава емигрантска организация Съюз на българските революционни комитети.

Започва да издава бюлетин „Левски”, от страниците на който призовава за забрана на БКП и казионните организации в България и установяване на демократично управление.

Второ главно управление на ДС изготвя специален план за убийството на емигранта, който обаче се проваля и със секретна операция на същото управление на ДС през април 1974 г. той е отвлечен от гр. Орхус, Дания и върнат в София.

Там през есента на същата година е осъден на 15 години затвор, а малко по-късно е убит в Пазарджишкия затвор, където ДС инсценира, че се е самообесил (документален филм за случая Арсов вижте тук).

12 април 1948 г. – Започва процесът срещу бившия лидер на БЗНС Врабча-1 Димитър Гичев, арестуван на 31 декември 1947 г. и обвинен в подготовка на въоръжено сваляне на властта, организиране на саботажи и разпространяване на слухове.

Подсъдими са и Димитър Аргиров (осъден на 15 г.), Катя Борисова Стефанова, Йордан Стоянов и Димитър Малковски.

Димитър Гичев е осъден на доживотен строг тъмничен затвор и конфискация на имуществото. Освободен e на 8 август 1960 г.

12 април 1982 г. – В Полша е излъчена първата емисия нанелегалното радио „Солидарност”.

12 април 1989 г. – Базираното във Франкфурт Международно общество за човешки права издава прессъобщение по случая с писателя Николай Колев - Босия, който в нарушение на съдебните процедури е интерниран в Бобовдол през март с обвинение в "паразитизъм". Организацията съобщава, че Босия, който е на принудителна работа във въгледобивна мина, е започнал протестна гладна стачка на 20 март. На 14 април Константин Тренчев, отец Христофор Събев, Любомир Собаджиев, Стефан Комитов и Петър Манолов започват гладна стачка в подкрепа на Босия. На 20 април интернирането му е отменено от властите.

13 април 1954 г. – Председателят на руския емигрантски Народен трудов съюз Александър Трушнович е убит от КГБ в Западна Германия при опит да бъде отвлечен.

13 април 1989 г. – Създаденото същия месец независимо сдружение „Екогласност" подава документи за регистрация. На 23 юни 1989 г. Софийски градски съд отказва регистрацията. "Екогласност" подава жалба срещу решението.

15 април 1948 г. – ВНС приема Закон за одържавяване на едрата градска покрита недвижима собственост. Национализирани са къщи, апартаменти, магазини, вили и промишлени сгради. Конфискационният закон е насочен срещу частната собственост на средната класа. Попадането под ударите на закона е признак за неблагонадежност в годините на социализма и един от въпросите при разпит или анкетиране е „лицето засегнато ли е (има ли близки, които са засегнати) от специалните закони, издадени след 9 септември 1944 г.?”

15 април 1963 г. – Провежда петото заседание на писателския актив, на което Живков нанася своя удар, насочен срещу „Засилването на буржоазното влияние върху българската култура”. Неговата реч е една от най-ретроградните, която произнася в сферата на културата по време на цялото си управление. Тя е отражение на речта на Хрушчов, напълно сходна в духа и съдържанието.

Той очертава основните изяви на „вредните тенденции” в литературата: „появата на произведения, в които се насаждат песимизъм, безверие, отчаяние, разработването на проблеми, чужди на нашата действителност и на нашия дух”, развиване на дребни, периферни въпроси, отказ от отразяването на основното, главното в живота. В сферата на драматургията се пишат пиеси, в които се дава негативна, изопачена картина на съвременния български живот.

Поставят се и много пиеси от западни автори, в основата на които стоят идеи “вредни за духовното развитие на нашето общество”. Речта има отрицателно въздействие върху процеса на разведряване в литературния живот. С нея първият партиен и държавен ръководител на практика обявява край на размразяването.

15 април 1989 г. – Членове на Независимото дружество за защита правата на човека създават организацията Мюсюлманска инициативна група. В нея влизат 35-40 етнически турци от района на Казанлък. Цели: защита на човешките права и религиозните свободи в България и борба срещу насилствената асимилация. Водещи фигури: Рамадан Рунтов, Ибрям Рунтов, Ферат Рунтов, Хюсеин Аджерлов.

16 април 1925 г. – В църквата „Свети Крал” (днес „Света Неделя”) в София е извършен най-кървавият терористичен акт в историята на България, при който загиват над 200 души, а ранените са над 500 – представители на българския военен, политически и обществен елит. Бомбеният атентат е дело на крайнолеви дейци на Военната организация на БКП.

В него загиват повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата ни история. Голяма част от жертвите са ветерани, кавалери на ордена „За храброст“ герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Загиват много жени и деца, ученици, студенти и военноинвалиди.

Атентатът е извършен, когато в църквата се провежда опелото на ген. Константин Георгиев, убит на 14 април 1925 г. от комунистите, като част от общия сценарий за ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис ІІІ. Самият той закъснява за службата и не присъства на нея.

След забраната на БКП през април 1924 г. от Върховния касационен съд, продиктувана от подклаждането на Септемврийското въстание през 1923 г., компартията продължава дейността си в нелегалност. Убити са множество нейни активисти, в резултат на което БКП отвръща на удара с ново насилие. Към ЦК на БКП е създадена специална наказателна група, включваща Яко Доросиев, о.з. капитан Иван Минков и Вълко Червенков, със задача извършване на убийства на хора на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. Военната организация на БКП, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, организира малки терористични групи „шесторки“.

През декември 1924 г. група дейци на Военната организация вербува Петър Задгорски, клисар на църквата „Света Неделя“. Димитър Хаджидимитров и Димитър Златарев, ръководител на секцията по въоръжението във Военната организация, предлагат да се убие директорът на полицията Владимир Начев и по време на опелото му да се извърши мащабен атентат. Те се надяват по този начин да ликвидират голям брой ключови фигури в полицейската и военната йерархия и да намалят натиска, оказван върху БКП от властите. Според историка Георги Марков, идеята е приета ентусиазирано от Станке Димитров, секретар на ЦК, който в началото на 1925 г. я излага в срещи с Георги Димитров и Васил Коларов, по това време генерален секретар на Коминтерна. Те не одобряват предложението, тъй като смятат, че подобно действие трябва да бъде предшествано от подготовка за мащабно въстание.

На 26 март е убит Яко Доросиев, ръководител на секцията по оперативната дейност към Военната организация на БКП. Лидерите на Военната организация заявяват, че са готови да осъществят плана си, въпреки неодобрението на Коминтерна и на част от ръководството на БКП. Съществува мнение, че те са действали с подкрепата на съветското Главно политическо управление, която не е потвърдена с документи. Известно е, че те са били в пряк контакт със съветските служби, поради което са можели да си позволят да отхвърлят позицията на Васил Коларов от Москва. Според историка Стойчо Грънчаров „големите средства за издръжка и въоръжаване на терористите, включително фаталния взрив, идват от Комунистическия Интернационал”.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. За да увеличат броя на жертвите сред офицерството, организаторите разпращат фалшиви покани за опелото на ген. Георгиев от името на Дружеството на запасните офицери.

В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата Никола Петров, който трябва по негов знак да предизвика експлозията. Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит Стефан, бъдещ български екзарх. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.

Взривът събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение. Сред убитите са ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков. Част от организаторите на атентата, успяват да избягат в Съветския съюз. Заловен часове след атентата от войскова част, Петър Задгорски прави самопризнания.

Делото за атентата е гледано от военен съд от 1 до 11 май 1925 г. в София. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подп. Георги Коев, в чиято къща се укрива и е убит Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във Военната организация на БКП. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена“ от Съветския съюз, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според него са действали без съгласието на ръководството на БКП. Военното положение е отменено на 24 октомври 1925 г.

Видео за атентата в "Света Неделя". Източник : "Памет българска".

16 април 1986 г. – С протокол „А” №390 Политбюро на ЦК на БКП приема  „Съображения относно по-нататъшното развитие на интеграционните процеси между НРБ и СССР” предложени от Тодор Живков. Постановки, обявени от генералния секретар на БКП, са за „коренно преустройство” на интеграционните процеси със СССР. „От всестранно сближаване ние отиваме към тясно органическо обвързване на икономиката, науката, техниката, културата на НРБ с икономиката, науката, техниката, културата на СССР”, са думите на Живков. Едно от предложенията му е откриването на съвместна банка –  от съветска страна това да е филиал на Държавната банка на СССР в България, която да насърчава съвместните стопански инициативи и да ги кредитира.

17 април 1951 г. – По предложение на Тодор Живков Политбюро създава Политическо управление към Министерство на земеделието, политотдел във всяка Машинно-тракторна станция (МТС) и заместник-директор по политическата част към по-големите Държавни земеделски стопанства (ДЗС). Началникът на Политуправлението е с ранг на помощник министър и е подчинен едновременно на министъра и на ЦК на БКП, като се назначава от ЦК на БКП. Политотделите са от 5 души, като един от тях е към Държавна сигурност. Политотделите са подчинени на Политуправлението, а началниците им се назначават от ЦК на БКП. Политотделите имат решаваща дума в подбора на редови кадри за МТС, а заедно с околийските комитети на БКП определят ръководните кадри в тях. Заместник-директорите по политическата част в ДЗС са подчинени на Политическото управление, съгласуват работата си и се отчитат пред околийския комитет на БКП, а са назначавани от ЦК на БКП. Директорите на ДСЗ и МТС, началниците на политотдели в МТС и зам.-директорите по политическата част в ДЗС са включени в номенклатурата на ЦК на БКП. Задачата на новата структура е да "обезпечи бдително партийно око и контрол" върху МТС, ДЗС и обслужваните от МТС ТКЗС.

17 април 1969 г. – ЦК на Чехословашката комунистическа партия сваля Александър Дубчек от власт и на негово място избира Густав Хусак.

18 април 1978 г. – Британският посланик в НРБ Джон Клоук отново е извикан в МВнР. В присъствието на офицера от Първо главно управление на ДС, работещ под прикритието на началник на отдел “Четвърти” във външно министерство Любен Гоцев, зам.-министърът на външните работи Мария Захариева отново протестира срещу зачестилите „недружелюбни и клеветнически” за България предавания на Би Би Си. Първият протест е през януари същата година.

Захариева подчертава е, че радиостанцията продължава да дава трибуна на отречени от народа изменници и предатели, да коментира тенденциозно и злонамерено положението в страната, решенията на правителството, сътрудничеството със СССР, да отправя нападки срещу партийни и държавни органи, „да оскърбява наши ръководители, в това число даже нашия държавен глава др. Тодор Живков”.    По същото време писателят Георги Марков, който работи в българската секция на Би Би Си, вече е разказал, но по радио „Свободна Европа” за срещите си с Живков.

Посланик Клоук отговаря, че Би Би Си е независима корпорация и не се контролира от английското правителство. Захариева поставя ултиматум – ако в бъдеще  предаванията на Би Би Си продължат в същия дух, “то нашата страна ще бъде принудена да вземе необходимите за целта мерки”.

18 април 1984 г. – Второ главно управление (ВГУ) на Държавна сигурност образува групово дело за оперативна разработка под кодовото име „Рисове" на Илич Рамирес Санчес, известен под прозвището Карлос Чакала, ръководител на международната терористична организация „Световна революция" и на негови членове. Целта е да се контролират действията на терориста на територията на НРБ, в която той влиза и напуска безпрепятствено.

ВГУ констатира: „Придобитите данни дават основание да се предположи, че „Световна революция" създава условия за изграждането на своя база в София". Това твърдение е подкрепено от желанието на Чакала да внесе 30 000 долара в българска банка. Контраразузнаването обаче предупреждава, че „пребиваването на Карлос и членове на „Световна революция" на територията на НРБ и евентуалното създаване на база в София би могло да доведе до политически усложнения, компрометиращи нашата страна".

При престоите в София контраразузнаването подслушва неговите телефони в хотел „Витоша Ню Отани" и го следи неотлъчно. От контрола чрез използването на специални разузнавателни средства ВГУ разбира за срещите на лидерите на различни терористични организации в Дамаск в края на 1983 и контактите на Чакала с разузнавателните служби на Либия, Сирия, Алжир и НДР Йемен. "При престоите си в София Карлос се движи непрекъснато въоръжен", посочва ВГУ и отбелязва, че той е предпазлив в контактите си с българи и общува предимно с лица от арабски страни.

Под прикритието на дипломатически си паспорти Карлос Чакала, носейки оръжие, преминава през ГКПП на НРБ с обемист багаж. При рентгеновия контрол е установено, че „куфарите съдържат технически пособия, наподобяващи окомплектовани взривни устройства и средства за радиовръзка". През април 1989 г. разработката "Рисове" е прекратена. Комунистическите власти не правят нищо за задържането на международния терорист и предаването му на онези западни страни, които са го обявили за издирване за терористичната му дейност.

19 април 1945 г. – Георги Димитров изпраща от Москва радиограма до Трайчо Костов с нареждане близките на осъдените от Народния съд да бъдат изселени, а част от тях изпратени на принудителна работа: "Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят в дадения случай каквато и да е роля."

19 април 1946 г. – Народното събрание приема изменения в Закона за печата за санкции срещу изданията, които "увреждат държавните интереси, обществения ред и отношенията с чужди държави". Със закона е установена явна цензура над опозиционните издания и въз основа на него правителството често прибягва до временното, а през пролетта на 1947 и окончателното им спиране.

19 април 1951 г. – Бившият банкер и политик Атанас Буров, който е изселен в Дряново, е арестуван отново от Държавна сигурност.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. След освобождаването си през 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство.

През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново.

Две години след ареста му през 1951 е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор.

Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954.

20 април 1959 г. – Провежда се пленум на ЦК на БКП, на който Тодор Живков се разправя с Борис Тасков, бивш емигрант в СССР, един от популярните комунисти със Врачанско преди 9 септември 1944 г., който му е оказал безусловна подкрепа при организирането и провеждането на Априлския пленум и е с важен дял в укрепването на Живков като първи ръководител. През 1959 г. Тасков е министър на търговията, но Живков не се поколебава да го отстрани и извади от Политбюро само защото си е позволил коментари пред съветски представители за проблемите с ускореното развитие на българската икономика. Той е отстранен след разглеждане на доклад  „Информация за случая с другаря Борис Тасков” докладван лично от Тодор Живков.

20 април 1962 г. – Провежда се пленум на ЦК на БКП „за засилване на идеологическата борба в условията на засилена западна пропаганда” и разногласия в комунистическото движение. Наложено е ограничаване на кръга публикувани западни творци. Няколко дни по-късно е организирано национално съвещание по въпросите на идеологическата работа. На българските творци е заявено, че всяка критика към политиката на БКП обслужва буржоазното влияние и идеологическата диверсия.

20 април 1971 г. – Започва Десетият конгрес на БКП, който приема програма за „изграждането на развито социалистическо общество". При него трябва да се осъществи „скок в производителните сили чрез използване постиженията на научно-техническата революция". Собствеността се превръща в „единна общонародна”, държавата на диктатурата на пролетариата прераства в „общонародна”, но комунистическата партия остава „ръководна и направляваща сила”. Приети са директиви за шестия петгодишен план (1971-1975): използване на научните и технически постижения за осигуряване на икономически растеж; продължаване на ускорената индустриализация и специално на машиностроенето, енергетиката, металургията и химическата промишленост. Тодор Живков е преизбран за първи секретар на ЦК на БКП и член на Политбюро.

20 април 1985 г. – На партиен пленум съветският лидер Михаил Горбачов обявява политика на „ускорение" на застойната съветска икономика.

21 април 1945 г. – Проведен е вторият процес на Четвърти върховен състав на Народния съд срещу 137 офицери от командването на войската завършва със 17 смъртни присъди, 13 доживот, конфискация на имуществото на убития през 1943 г. от комунистическа терористична група бивш военен министър ген. Христо Луков и на ген. Петър Цанков, началник на ШЗО, убит по време на следствието.

22 април 1988 г. – председателите на БНБ и на Българската външнотърговска банка (БВТБ) Васил Коларов и Иван Драгневски подписват поверително предложение до правителството за „Даване съгласие БВТБ да инвестира част от стратегическия резерв на страната в ценни книжа чрез английска финансова компания”.

Сделката е получила предварителното съгласие на Тодор Живков, който всъщност нарежда тя да се осъществи. Председателят на БНБ Васил Коларов разкрива: „Няколко седмици преди датата на изготвяне на предложението на двете банки до Министерския съвет бях извикан от Стоян Овчаров, тогава кандидат-член на Политбюро и министър на суперминистерството на икономиката и планирането, което изпълняваше и функциите на вече закритото Министерство на финансите. Той ми предаде, че има указание от генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков, който единствен имаше право да се разпорежда със стратегическия валутен резерв, определена сума от него да се вложи в ценни книжа, като за посредник да се ползва английската финансова компания “Ландън енд Бишопгейт интернешънъл инвестмънт мениджмънт Пи Ел Си”.

Главен акционер в нея е британския медиен Робърт Максуел. Сумата, която се влага в ценни книжа за срок от две години, е 50 млн. долара. С поверително решение №63 от 27 април 1988  г. Министерският съвет потвърждава сделката. Според справка на БНБ от май 1992 г. става ясно, че за преотстъпените 50 млн. долара БВТБ получава печалба в размер на 8, 2 млн. долара, а през май 1990 г. 50-те млн. долара са възстановени. От комисионната Максуел прибира над 1 млн. долара.

23 април 1951 г. – Държавна сигурност отново задържа бившия партизански командир Славчо Трънски, заподозрян в „трайчокостовизъм”, който лежи в ареста до пролетта на 1952 г.

24 април 1975 г. – Държавна сигурност арестува в гр. Септември Илия Минев, който в периода 1972-1975 г. е изпратил 4 писма на Запад с призив да не се дава легитимност на СССР с процеса на „разведряване”, което е в ущърб на борбата за свобода, демокрация и законност и че комунизмът никога не ще промени своя насилствен характер.

Едно от писмата е заловено от ДС. Илия Минев е задържан в Главно следствено управление в София и обявява гладна стачка с мотив, че конституцията му гарантира свобода на словото. Обвинен е по чл. 113 от НК за клевета срещу Съветския съюз.

Съдът се провежда в Разград, Илия Минев е осъден на 6 години затвор. Съпругата му Ангелина е осъдена, защото е "съдействала на вражеската му дейност" и излежава година и половина в затвора, като целта на ДС е да я принуди да се разведе.

Илия Минев изтърпява присъдата си в Софийския затвор, а от август 1976 г. – в Старозагорския. По време на втория си затвор прекарва общо 420 дни в гладна стачка. Освободен е на 24 април 1980 г.

25 април 1946 г. –Политбюро на ЦК на БРП(к) излиза с решения за справяне с политическата и с въоръжената съпротива срещу отечественофронтовската власт: за по-активно „разобличаване" на опозицията, за разгръщане на борбата на милицията с горянските чети и усилване охраната на южната граница.

25 април 1973 г. – В Девин въоръжени с автомати милиционери нахлуват в къщите на три семейства, които единствени в града запазват имената си. Според началника на местната милиция тези хора са „реакционни и консервативни елементи – религиозни фанатици, туркофили, представители на старото поколение в родовете”, накарали отделни родове в Девин да не сменят турско-арабските си имена с български, подготвяли „клеветнически материали, предназначени за ООН” и искали политическо убежище в Турция. С прокуророрско нареждане членовете на семействата са принудително заселени за 5 години в различни села в Михайловградско и Видинско. През януари 1974 г. девинските комунисти отчитат успешното приключване на кампанията по смяната на имената в Беден, Брезе, Настан, Селча, Стоманово, Грохотно и Девин.

25 април 1988 г. – Върховният съд осъжда на смърт тримата турци, обвинени в извършването на терористичните актове през 1984 г. и 1985 г. Четирима други са осъдени на различни срокове затвор. След четири месеца присъдите са изпълнени. Съмненията за вината им, както и за ролята на Държавна сигурност, остават.

26 април 1945 г. – Министерският съвет приема Наредба-закон за привеждане в изпълнение на конфискациите постановени от Народния съд.

26 април 1951 г. – Политбюро на ЦК на БКП приема решение за подобряване работата сред турското население отбелязва завой в политиката към малцинствата по съветския модел на многонационална държава. Стимулира се културното и стопанско развитие на турското население с цел „откъсването му от исляма и приобщаване към социалистическото строителство”.

26 април 1954 г. – Започва съдебен процес срещу бившите членове на демократическата партия Стойчо Мошанов и Методи Янчулев.

Първоначално те са осъдени за подпомагането на внедрения в Работническата партия полицейски агент Никола Милев на 3 години затвор.

След намеса на ЦК на БКП делото е преразгледано и Мошанов е осъден на 12 години, а Янчулев на 15 години затвор.

26 април 1985 г. – Във Варшава генералните секретари на комунистическите партии на СССР, България, ГДР, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия подписват протокол, с който продължават действието на Варшавския договор с 20 години.

26 април 1986 г. – В съветската атомна електроцентрала в Чернобил, Украйна възниква най-тежката авария в историята на ядрената енергетика през ХХ век. Облакът от радиоактивни отпадъци, който се разнася, минава и над Източна Европа, включително и над България.

Управлението на Тодор Живков и той лично не предупреждават своевременно за това обществото.

Грижа и превантивни мерки са взети от УБО по отношение на храната и водата на правоимащите, а обществото е оставено да тъне в неведение. Москва мълчи официално няколко дни за аварията.

Първото безобидно съобщение за аварията е пуснато по радиото и телевизия в СССР едва на 28 април вечерта.

Първото кратно неофициално съобщение за аварията се получава от съветска страна в НРБ на 29 април 1986 г..

На 30 април излиза официално съобщение на съветското правителство, което е публикувано във в. „Работническо дело“.

Видео за аварията в Чернобил и последствията от нея.

27 април 1949 г. – С поверително постановление на Министерския съвет островите на река Дунав – Персин, Голяма Бързина, Малка Бързина, Милко, Магареца, Совата и Предела са предадени на МВР, където е създаден най-големия концлагер в НРБ „Белене”.

Политическото въдворяване е преустановено за кратко през 1953 г., но през 1956 г. отново става практика.

В резултат на Унгарската революция и страховете на Тодор Живков от отражението й в България Политбюро на ЦК на БКП решава отново лагерът в Белене да бъде открит  за „най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи” и да бъдат изселени от София „капиталистическите и кулашки елементи и разни криминални рецидивисти, които работят против народната власт”.

 През август 1959 г. от лагера са освободени над 1400 лагеристи, въдворени по политически причини. Малко над 160 лица, задържани за криминални прояви, са преместени от лагера в Белене на каменна кариера край Ловеч, където поставят началото на т. нар. трудова група – Ловеч, който е последният лагер при комунизма, просъществувал до 1962 г.

Лагерът в Белене е превърнат в затвор. През 1985 г. в него са изпратени български турци, арестувани за съпротива срещу насилственото преименуване, проведено от Тодор Живков и БКП в страната.

През април 1986 г. задържаните там етнически турци, обявяват гладна стачка. Стачката продължава 30 дни, в началото на май повечето от лагеристите са освободени от Белене и са интернирани в различни райони на страната.

27 април 1970 г. – Провежда се пленум на ЦК на БКП обсъжда трета по ред концентрация на селското стопанство, „на промишлена основа” чрез въвеждане на промишлени технологии и методи на управление. Идея за обединяване на земеделски стопанства на отраслов принцип – бъдещите аграрно-промишлени комплекси, аграрно-промишлени комплекси АПК.

29 април 1951 г. – в VІІ отдел на Държавна сигурност е убит Никола Мушанов, бивш министър-председател, министър на вътрешните работи и депутат.

През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.

Мушанов участва в кампанията за спасяването на българските евреи. Той участва в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне нападението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. Народен съд на една година затвор.

След освобождаването си през 1945 г. възстановява Демократическата партия. През 1947 г. е интерниран в Търново, а през 1949 г. в село Заград.

Две години по-късно е арестуван и убит в ДС.

29 април 1957 г. – В изпълнение на решение на Политбюро Министерският съвет възстановява секретният орган за стратегическо ръководство на отбраната Държавен комитет за отбрана. ДКО е „орган на правителството и ЦК на БКП". Председател е първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. След създаването на Държавен съвет с конституцията от 1971 г. ДКО минава на подчинение от Министерския съвет към Държавния съвет. През 1978 г. са създадени териториални органи на ДКО - окръжни комитети и софийски комитет, и са конкретизирани задачите на членовете на ДКО: Александър Лилов ръководи дейността на партийните и обществените организации по подготовката за отбрана, Станко Тодоров – на правителството и държавните органи, Тано Цолов – на промишлеността. ДКО престава да съществува с ликвидирането на Държавния съвет през март 1990 г..

29-30 април 1947 г. – Правителството спира в. „Свободен народ”, а в. „Народно земеделско знаме” е спрян под предлог, че работниците отказват да печатат вестника. След 30 април 1947 г. не излиза нито един опозиционен вестник.

30 април 1955 г. – Съветското правителство излиза с решение за оказване на помощ на България в използването на атомната енергия за мирни цели.

Април 1945 г. – В Кюстендилско е създадена въоръжена горянска чета за борба срещу режима на ОФ и Тайна антиболшевишка национална организация ТАНО. Четата е разгромена през есента на 1945 г.

Април 1946 г. – Влиза в сила привилегирован прием на партизани, политзатворници и "сираци от съпротивата" за 20 процента от местата в Софийския университет.

Април 1951 г. – Започва предаванията си радио „Горянин”. То изиграва важна роля в нелегалната съпротива и информирането на българите до октомври 1962 г. Мисията на радиото е борба за свободна България, в защита на българщината и срещу съветизацията на страната.

Радио "Горянин" информира за политическите събития по света, за насилията на властите, за действията на горянските чети, предава шифровани инструкции към горяните и предупреждава за конкретни внедрени агенти на Държавна сигурност.

Емисиите са от 6,30 до 12 часа и от 17,30 до 22,30 часа, започват с марша "Един завет" и завършват с химна "Шуми Марица". Радиото излъчва от околностите на Атина, с два предавателя на различни честоти. Заглушавано е от военни радиопредаватели, по локализирането му – дълго време неуспешно – работят МВР, разузнаването и техническите отдели на Държавна сигурност. Някои от работещите в радиото са: Димитър Бахаров, Златка Влайчева, Емануил Кожухаров, Иван Митев.

Април 1951 г. – Проведен е съдебен процес срещу висши комунистически функционери - Петко Кунин, Манол Сакеларов, Иван Масларов, Петър Семерджиев, обвинени в съучастничество на Трайчо Костов. Подсъдимите получават от 10 до 15 години затвор.

Април 1988 г. – Независимото дружество за защита правата на човека в България изпраща до Държавния съвет, Народното събрание, Министерството на правосъдието и софийските медии учредителния протокол на дружеството и молба за регистрацията му. Илия Минев апелира за освобождаването на политическите затворници. Регистрацията е отказана.

Април 1989 г. – Издадени са първите самиздатски списания – „Мост” на Едвин Сугарев и „Глас” на Владимир Левчев. От всяко списание двамата размножават в импровизирана фотолаборатория по 60 екземпляра на документна фотохартия.

Част от тиража е разпространен по адресите на софийски интелектуалци, а друга част Сугарев и Левчев раздават пред СБП по време на Априлската литературна дискусия. Вторите броеве на списанията излизат през лятото, а трети/четвърти брой - през септември.

След излизането на вторите броеве държавното предприятие „Разпространение на печата" налага на двамата глоба от по 500 лева за неразрешено разпространение на печатно издание, която те обжалват в съда.

 Владимир Левчев е уволнен от издателство „Народна култура", върху директора на Института за литература при БАН Боян Ничев е оказан натиск да уволни Едвин Сугарев, но с подкрепата на Тончо Жечев той отказва.

На списанията сътрудничат Константин Павлов, Блага Димитрова, Александър Кьосев, Ани Илков, Румен Леонидов, Николай Колев - Босия.

Календарът е в процес на попълване. В него са използвани документи от Централния държавен архив и архива на МВР, Wikipedia, lado.blog.bg/politika (Владо Дойчинов) „Как комунистите предадоха народа си. Хронология” и „Хронология на Източна Европа” на Венелин Ерменков.