1 ноември 1956 г. – Имре Наги е известен, че съветски войски навлизат в Унгария, въпреки уверенията на съветския посланик Юрий Андропов, че не предстои съветска инвазия. Унгарското правителство обявява неутралитет и излизане от Варшавския договор и иска помощта на дипломатическия корпус и на генералния секретар на ООН за защита на унгарския неутралитет. Андропов е помолен да предаде на съветското правителство искането на Унгария за незабавни преговори за изтегляне на съветските войски.

2-3 ноември 1962 г. – Посещение на Тодор Живков в Москва, където вероятно получава съгласието на Хрушчов за свалянето на Антон Югов от поста министър-председател и отстраняването на партийните фигури от 50-те години от властови позиции в партията.

3 ноември 1988 г. – В 65-а аудитория на Софийския университет е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България. Членовете на Клуба са известни интелектуалци. В ръководството на Клуба са избрани предимно комунисти, активни борци против фашизма и капитализма и висша партийна номенклатура, които да предпазят от репресии. Официално обявените инициатори са Брайко Кофарджиев, Дучо Мундров, Искра Панова, Борис Спасов, Радой Ралин - всички те комунисти, повечето активни борци срещу фашизма и капитализма. За председатели, които ще се сменят на ротационен принцип, са избрани Мария Бойкикева, Николай Василев, Георги Величков, Иван Джаджев, Желю Желев, Невена Стефанова. Клубът обявява, че следва Юлската концепция на Тодор Живков. Програмната декларация на клуба е изпратена до ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация.

3 ноември 1989  г.  – „Екогласност“ провежда шествието на, в което участват над 4000 души. Това е първата демонстрация против управлението на генералния секретар на БКП. В Народното събрание е внесена петиция с 12 000 подписа.

3 ноември 1989 г. – Провежда се първата от няколкото срещи на Живков със съветския посланик Виктор Шарапов. Тодор Живков прави опит да сондира съветската позиция, да печели време и съюзници.

4 ноември 1945 г. – От Москва се завръща Георги Димитров, изпратен от Сталин да проведе съветизацията на България. За Димитров е подготвена пряка телефонна връзка с Москва и по указание на Сталин съветска охрана, за която Димитров иска от Трайчо Костов и Антон Югов да бъде "по-добре замаскирана и да не стане публично известна".

4-6 ноември 1946 г. – Георги Димитров е в Москва за указания по съставянето на ново правителство.

4 ноември 1956 г. – Съветските войски нахлуват в Будапеща. Имре Наги прави последно обръщение по радиото към нацията и света и съобщава, че съветските войски атакуват столицата, но правителството остава на поста си. До 10 ноември унгарците оказват яростна съпротива на съветските войски, които използват тежка артилерия и авиационни удари, за да я смажат.

4 ноември 1962 г. – Пленум на ЦК на БКП освобождава Антон Югов като министър-председател и го изключва от ЦК заради нарушаване на социалистическата законност и дейност срещу единството на партията. Вълко Червенков е изключен от БКП "заради създаване на чужда на марксизма-ленинизма обстановка в партията и страната, за извършените груби нарушения на социалистическата законност и тежките вреди, нанесени на партията и страната, за антипартийното му поведение след Априлския и Ноемврийския пленуми на ЦК, за дейност, насочена против партийната линия и против единството на партията".

За "нарушаване на социалистическата законност" са извадени от ЦК и отстранени от длъжност ръководителите в репресивните органи през 50-те години Руси Христозов, Георги Цанков, Георги Кумбилиев, Иван Райков, Апостол Колчев, Христо Боев. Отстранените правят самокритика, декларират вярност към Тодор Живков и Априлската линия и заявяват, че ще работят предано където и да ги изпрати партията.

Така Тодор Живков завършва започнатото на Априлския пленум отстраняване на конкурентите за властта в партията и техните поддръжници, като още в самото начало заявява, че те няма да бъдат унищожени, а ще бъдат пенсионирани и ще запазят привилегиите си.

4 ноември 1989 г. – Един милион граждани участват в демонстрация в Източен Берлин.

5-8 ноември 1956 г. – Във връзка с Унгарската революция МВР извършва арести на "неблагонадеждни". Задържани са 372-ма души: бивши членове на БЗНС "Никола Петков", легионери, царски офицери. В София арестуваните са 62-ма, от които в началото на 1957 21 са освободени, 32 са изпратени в лагера в Белене, 9 са изправени пред съда.

5 ноември 1957 г. – В Пловдив е открит паметникът на съветския воин - "Альоша".

5-14 ноември 1962 г. – 8-и конгрес на БКП приема 20-годишна програма за завършване строителството на социализма и изграждане на комунизма. Тодор Живков е предложен за министър-председател. В Политбюро остават от старото партийно поколение Боян Българанов, Димитър Ганев, Иван Михайлов и Енчо Стайков, а новата генерация е представена от Митко Григоров, Живко Живков, Борис Велчев, Станко Тодоров. На 27 ноември е съставено правителство начело с Тодор Живков, в което зам-председатели са Живко Живков, Георги Трайков, Станко Тодоров, Тано Цолов, Иван Михайлов и Пенчо Кубадински.

5 ноември 1989 г. – 10 000 източногермански бегълци пристигат във ФРГ през Чехословакия.

6 ноември 1989 г. – В Лайпциг и Дрезден 300 000 демонстранти искат оставката на социалистическото правителство на ГДР.

6 ноември 1989 г. – Втора среща между Живков и съветския посланик Шарапов, която се провежда в резиденция „Банкя”. Най-вероятно на нея лидерът на БКП е информиран, че трябва да подготви своето оттегляне.

7 ноември 1944 г. – Доклад на Георги Дамянов, завеждащ военния отдел на компартията, до Георги Димитров, с който съобщава, че са арестувани и разследвани за Народния съд 17 генерали, 45 полковници, 45 подполковници, 38 майори, 123 капитани, 204 поручици, 234 подпоручици и 40 офицерски кандидати - общо 746. Издирват се още 687 офицери, една част от които се укриват, други са на фронта, а трети „не ги дават началниците им”; предстои да бъдат изгонени от армията други 1650 офицери. Офицерски чин са получили 720 души партизани, повечето без военна подготовка и средно образование.

7 ноември 1946 г. – Открито е VI ВНС. За председател на събранието е избран Васил Коларов.

7 ноември 1951 г. – Турция затваря границата си, защото българските власти отново допускат изселването на цигански семейства, които нямат това право и турски визи. От началото на изселническата кампания през 1949 са се изселили около 156 000 етнически турци. На 30 ноември България обявява, че прекратява изселванията на български турци.

7 ноември 1989 г. – Трета среща на Живков и Шарапов в посолството на СССР в София, където е даден прием в чест на 7 ноември. След срещата Живков се появява силно потиснат, угрижен и разтревожен, което бие на очи.

8 ноември 1944  г. – Регентът Тодор Павлов информира Георги Димитров за задълбочаването на различията в правителството между БРП(к) и нейните съюзници, които искат вътрешното министерство да бъде взето от комунистите заради беззаконията. Предлага при първи удобен случай да бъдат сменени регентите проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски, които все повече се възмущават от произволите на милиционерите и бившите партизани (освен това Венелин Ганев е изказал пред западните представители в СКК опасения от репресивния характер на Народния съд) и представляват риск за комунистите при една вероятна правителствена криза.

8 ноември 1950 г. – Вълко Червенков е избран на закритата след смъртта на Г. Димитров и отново възобновена длъжност генерален секретар на ЦК на БКП.

8 ноември 1988 г. – Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България изпраща до Михаил Горбачов поздравителна телеграма по случай "годишнината на Великата октомврийска социалистическа революция" с пожелания за "по-нататъшни успехи в борбата за гласност, демокрация и цялостно преустройство на обществото", с която съобщава за своето създаване и търси подкрепа от съветското ръководство.

8 ноември 1989 г. – Цялото Политбюро на ГЕСП подава оставка.

8 ноември 1989 г. – В 11 часа при Тодор Живков пристигат пратеници. Трима „чавдарци” и членове на Политбюро – Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев – все старши партийни ръководители. Съветникът Чакъров разказва, че „те отишли с желанието да го подтикнат към оставка. В хода на разговора Тодор Живков пита: „Дали не е добре да си подам оставката?” При този насрещен въпрос тримата последователно подкрепили „неговото решение и го убеждавали, че оттеглянето му ще протече безболезнено”. Същият ден Живков има нова среща със съветския посланик Виктор Шарапов.

9 ноември 1950 г. – Приет е Закон за защита на държавната и кооперативната социалистическа собственост.

9 ноември 1956 г. – Пловдивският поет Йордан Русков написва стихотворението „Зов за свобода – призив към българите да последват унгарците, и го разпространява като позив в София. Държавна сигурност започва мащабно издирване на автора, при което са заподозрени 87 писатели, а 26 агенти работят по случая. Тайните служби искат мнението на ръководни кадри в Съюза на писателите и на писатели комунисти за авторството на стихотворението. Издирването продължава две години. Йордан Русков е арестуван на 20 януари 1959 и е осъден на 7 години затвор. Излиза от затвора през 1962 г.

9 ноември 1988 г. – БТА заявява, че властите не са получавали искане за регистрация на Независимото дружество за защита правата на човека и че не е известно дали такава организация съществува. БТА отрича, че двама от ръководните членове на Дружеството – Едуард Генов и Иван Янков, са били експулсирани от България – те са "напуснали страната по своя воля, след като са им били издадени паспорти". Според агенцията други трима – Григор Симов, Екатерина Маркова и Христо Сватовски, също са получили паспорти и са свободни да напуснат България.

9 ноември 1989 г. – Пада Берлинската стена. По време на пресконференция членът на Политбюро на ЦК на ГЕСП Гюнтер Шабовки изрича фразата: „…ние решихме днес да вземем решение, което позволява на всеки гражданин на ГДР да излезе през граничните пунктове на страната". Към Шабовски завалят един през друг въпроси.

Репортер от „Билд” пита: „Откога влиза в сила”. Пообърканият Шабовски отвръща: "Доколкото ми е известно... веднага, незабавно". След края на брифинга цари объркване. В първия момент жерналистите не могат да осъзнаят чутото.

Пред репортер на американската NBC Шабовски добавя: "Не става дума за туризъм. Това е разрешение за напускане на ГДР".

9 ноември 1989 г. – Генералният секретар на ЦК на БКП Тодор Живков си подава оставката пред Политбюро. Това става след серия срещи между него и посланика на СССР в София Виктор Шарапов, на които лидерът на БКП е принуден да се оттегли. На мястото на Живков Москва одобрява членът на Политбюро и министър на външните работи Петър Младенов.

10 ноември 1988 г. – Двама членове на Независимото дружество за защита правата на човека - Екатерина Маркова, учител, и Христо Сватовски, психиатър, пристигат във Виена, след като са експулсирани от България. Друг експулсиран член на НДЗПЧБ - Григор Симов Божилов, е върнат обратно в Унгария от австрийската гранична полиция.

10 ноември 1989 г. – На пленум на ЦК на БКП, проведен в резиденция „Бояна” в София” е обявена оставката на Живков. Партийният форум избира на негово място Петър Младенов.

Той благодари на Живков и го изпраща на „заслужен отдих”. След месец на следващия пленум Младенов ще нарече управлението на Живков „уродлив едноличен режим”.

11 ноември 1945 г. – Опозиционните партии БЗНС "Врабча-1" и БЗНС със секретар Никола Петков се обединяват. Протоколът е подписан от Никола Петков и Димитър Гичев.

11 ноември 1988 г. – На конференцията във Виена председателят на американската Комисия за сигурност и сътрудничество в Европа Стени Хойер критикува нарушаването на човешките права в България и обявява, че правозащитници са арестувани и експулсирани от страната. В отговора си българският представител Любен Петров заявява, че посолството на САЩ в София подкрепя фашистки и антисемитски групи.

11 ноември 1988 г. – НДЗПЧ внася в Пазарджишкия районен съд допълнителен учредителен протокол, нужен за регистрацията на дружеството, тъй като в предишния фигурират като учредители вече експулсираните от България Едуард Генов и Божидар и Минка Статеви.

12 ноември 1968 г. – Решение на Секретариата на ЦК на БКП "За някои прояви на идеологическия фронт", с което се цели сплашване на интелигенцията и предотвратяване на настроения и действия като чехословашките. Конкретни обвинения са отправени срещу Радой Ралин и Борис Димовски за книгата им "Люти чушки". Голяма част от тиража на книгата е изгорена. Радой Ралин и Борис Димовски са уволнени и получават партийни наказания.

Наказани са ръководителите на издателство "Български художник" Б. Ташев и З. Брезинска и ръководителите на ДО "Българска книга". В уводна статия в "Литературен фронт" от 21 ноември 1968 Богомил Райнов громи книгата.

Сатиричната книга предизвиква един от най-големите идеологически скандали заради страха от Пражката пролет и заради личната обида на Тодор Живков, разпознал подписа си в опашката на прасето от епиграмата "Сит търбух, за наука глух."

12 ноември 1982 г. – Съобщено е за смъртта на Леонид Брежнев, починал на 10 ноември, и за избирането на Юрий Андропов, дотогава председател на КГБ, за генерален секретар на ЦК на КПСС.

12 ноември 1989 г. – за 78 часа от отварянето на Границата между ГДР и ФРГ над 3 млн. източногерманци преминават на Запад.

13 ноември 1944 г. – Министър-председателят Кимон Георгиев и министърът на войната Дамян Велчев изказват пред политическия секретар на ЦК на БРП(к) Трайчо Костов остро недоволство от продължаващите на места "своеволни арести", обиски и конфискации. Предлагат армията да помогне на милицията в опазването на законността. Трайчо Костов отхвърля предложението им.

13 ноември 1988  г. – Създадена е Демократичната лига за защита на правата на човека. Сабри Искендер, който е излязъл от старозагорския затвор, се свързва с Али Орманлъ, с когото е бил в концлагера Белене, и с Мустафа Юмер и тримата основават организацията. Основаването става във Врачанско, където в селата Каменно поле, Кунино и Драшан са интернирани тримата след концлагера и затвора.

Мустафа Юмер е избран за председател, тъй като е завършил философия в Софийския университет, а Искендер и Орманлъ за секретари на организацията. През декември 1988 програмата на Демократичната лига е изпратена по пощата на Тодор Живков, Станко Тодоров, главния прокурор, на вестниците "Работническо дело" и "Земеделско знаме". Малолетният син на Искендер, Хюсеин, я предава в английското консулство и е прочетена по радио "Свободна Европа". Целта на организацията е връщане на майчините имена; защита на човешките права в България; борба срещу асимилацията на мюсюлманските малцинства и срещу забраната на ислямските практики и традици; възстановяване на демократичните принципи в обществения живот.

Организаторите смятат да постигнат това с легална борба с мирни средства и убеждават турците да не прибягват до насилствени действия и саботажи. До май 1989 в организацията членуват неколкостотин (по други сведения над 3 000) души, предимно турци, в множество региони на страната не само с компактно турско население. Местните ръководители се избират между лежалите в Белене добре образовани турци. В началото на май 1989 тримата лидери на Демократичната лига са експулсирани в Турция, но ръководството се поема от предварително определени хора. Председател става инж. Хюсеин Нух, бивш кмет на Ябланово. През май и юни 1989 след протестите в Североизточна България много от членовете на организацията са прогонени от страната.

14 ноември 1977 г. – В Анкара е подписан допълнителен протокол към споразумението за изселване между България и Турция от 1968 г. До края на ноември 1978 г., когато изтича действието на споразумението, Турция увеличава квотите за изселване. Към септември 1977 са се изселили 52 392 души. До изтичането срока на спогодбата се изселват още 62 000 души. През ноември 1978 г., когато изтича срокът на споразумението, общият брой на изселилите се от март 1969 г. е 114 356 души. Много от изселниците заминават, защото са чули слуховете, че след изтичането на споразумението държавата ще смени имената на останалите в България. Те продават къщите и имуществото си и купуват стоки, които могат да изнесат в Турция, за да построят на първо време малки къщи за семействата си. Има случаи на принудително изселени.

15 ноември 1948 г. – Към МВР са създадени специални части, които през 1951 г. се обособяват във Вътрешни войски със задачата да охраняват важни държавни, промишлени и ж.п. обекти. Вътрешни войски осигуряват външната охрана на концлагера Белене. Въоръжени са с танкове Т-34, 76 мм САУ, миномети, бронеавтомобили, ранцеви огнемети, ръчни противотанкови гранати (РПГ). През 1951-1952 г. Вътрешни войски са хвърлени срещу съпротивляващите се на насилственото коопериране селяни, които се опитват със сила да вземат добитъка си от ТКЗС. С постановление на Министерския съвет от 1961 г. са разформировани. През 1985 г. отново са възстановени като специализиран вид войски на МВР за охрана на специално определени важни държавни обекти и за „гарантиране на сигурността и конституционния ред в страната”. Използвани са при насилственото преименуване на етническите турци и при смазване на протестите им.

16 ноември 1945 г. – Никола Петков, Коста Лулчев и Петко Стоянов настояват пред министър-председателя за ново отлагане на изборите. Политическият представител на САЩ Мейнард Барнс предупреждава министър-председателя Кимон Георгиев, че САЩ ще признаят само представително демократично правителство.

16 ноември 1948 г. – Коста Лулчев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор; Христо Пунев, Петко Търпанов, Иван Копринков, Петър Братков, Крум Славов и д-р Петър Дертлиев – на 10 години затвор; д-р Георги Петков - на доживотен затвор, задочно. Процесът окончателно ликвидира легалната опозиция. Коста Лулчев прекарва в затвора 11 години. Умира на 31 януари 1965 в родния си град Оряхово.

16-24 ноември 1970 г. – В София се провежда Втора национална конференция на Съюза на българските писатели. Писателите гласуват протестна телеграма до Нобеловия комитет, присъдил наградата за литература на Александър Солженицин. Против гласува Благой Димитров. Марко Ганчев, Валери Петров, Христо Ганев и Гочо Гочев гласуват „въздържал се”. През януари 1971 г. Христо Ганев, Валери Петров, Марко Ганчев и Гочо Гочев са изключени от комунистическата партия за отказа им да гласуват протестното писмо срещу награждаването на Солженицин с Нобелова награда. (Членството им е възстановено през 1984 г.) Благой Димитров, който единствен гласува „против”, е безпартиен. Той е изключен от Съюза на българските писатели.

17 ноември 1956 г. – Като реакция на Унгарската революция Политбюро на ЦК на БКП решава отново да бъде открит лагерът в Белене за „най-опасните за реда и сигурността на страната вражески и престъпни елементи” и да бъдат изселени от София „капиталистическите и кулашки елементи и разни криминални рецидивисти, които работят против народната власт". Комисия в състав Георги Цанков (отговорник), Димитър Попов, Юрдан Чобанов и Демир Борачев ще решава конкретно кои лица да бъдат изселени от София. Съставът на Вътрешни войски трябва да бъде увеличен с още 1500 срочнослужащи и необходимия брой офицери танкисти и свързочници, а Вътрешни войски да получат танкове Т-34, 76 мм САУ, миномети, бронеавтомобили, ранцеви огнемети, ръчни противотанкови гранати (РПГ). Разпоредено е създаването от „изпитани в борбата, безпределно верни и предани на народната власт партийци и безпартийни, доказали на дело, че са готови на всякаква жертва, когато се наложи, за интересите на Партията, НРБ и трудещия се български народ” на въоръжени доброволни бойни групи и отряди в по-големите заводи, мини, строителни обекти, които да помагат на МВР за „смазване на всякакъв опит за остри, открити контрареволюционни и вражески действия”.

17 ноември 1967 г. – В изпълнение на решението на Политбюро от 18 октомври 1966 г. за „Борба срещу идеологическата диверсия на противника и враждебните прояви на контрареволюционните и националистически елементи” със заповед на председателя на КДС се създава Шесто управление-КДС като ново структурно поделение. Целта е да се централизира и структурно да се отдели от контраразузнаването „борбата срещу различните нелегални и полулегални организации и групи, националистическата и сепаратистката дейност, терора, измяната на родината, идеологическото разложение сред интелигенцията и младежите, дейността на задграничните религиозни центрове и организации". За Шесто управление – КДС първоначално са отпуснати 175 щатни бройки.

17 ноември 1988 г. – В апел до Европейския парламент в Страсбург Едуард Генов призовава западноевропейските страни да не си сътрудничат с източноевропейските комунистически държави, ако те не са еволюирали към демокрация и плурализъм.

18 ноември 1944 г. – С окръжно до гарнизонните и войсковите поделения военният министър Дамян Велчев нарежда да не се допуска арестуването на военни, които са на фронта или са се завърнали от него.

18 ноември 1945 г. – Избори за 26 ОНС, бойкотирани от опозицията. Гласуват 85,60% (3 853 097 души) от избирателите. ОФ печели 88,18 % от гласовете.

18 ноември 1989 г. – „Нежната революция” в Прага е в разгара си. 200 000 демонстранти излизат на протест

18 ноември 1989 г. – В София пред храм-паметника „Александър Невски” се провежда първият свободен митинг след повече от 42 години. На него говорят Желю Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин, Едвин Сугарев и др.

19 ноември 1989 г. – В Чехословакия Вацлав Хавел и 12 независими движения учредяват Граждански форум.

21 ноември 1947 г. – Заради предстоящото посещение на Йосип Броз Тито са арестувани членове на ВМРО и на студентската организация "Шар". 56 от тях са изпратени в концлагера Куциян. Между тях е и Димитър Талев (втори лагер след Бобовдол - от април до август 1945), освободен от Куциян на 10 януари 1948.

21 ноември 1967 г. – Решение на Политбюро "за решително подобряване на работата сред турското население и за неговото пълно приобщаване към нашия народ".

21 ноември 1984 г. – На съвещание в МВР е отчетено, че през есента на 1984 до края на ноември в Кърджалийски и Хасковски окръг са преимунавани 25 000 "българомохамедани и лица от смесени бракове". Министърът на вътрешните работи заявява: "През декември, януари и февруари смяната на имената на смесените бракове навлиза в решителна фаза. Политбюро даде указания незабавно да се започне работа начело с партийните комитети, народните съвети, обществените организации. Там, където се налага, ще вземе участие и МВР. Ще спомена цифра, която да остане между нас. Няколко десетки хиляди души трябва да откъснем от българските турци, да намалим с 10-12 процента турското население. Това са българомохамедани и лица от смесени бракове..."

21-23 ноември 1988 г. – Посещение на западногерманския президент Рихард фон Вайцзекер и външния министър Ханс-Дитрих Геншер в България. Среща на фон Вайцзекер с група интелектуалци, в това число Радой Ралин, Йордан Радичков и Светлин Русев.

21-22 ноември 1989 г. – През Бранденбургската врата се открива нов проход в присъствието на западногерманския канцлер Хелмут Кол и източногерманския премиер Модров. Целият периметър става „зона на разходки”, но въпреки това оста, образувана между „Унтер ден линден” и „17 юни”, остава затворена с бронирана противотанкова защитна стена с дебелина 3 метра при входния пункт.

22 ноември 1944 г. – Уволнени са 25 преподаватели в Софийския университет заради "фашистка дейност".

22 ноември 1946 г. – Съставено е трето правителство на ОФ с министър-председател Георги Димитров. В правителството влизат 10 комунисти, 5 от БЗНС, 2 от Звено, 2 от БРСДП, 1 независим. Тъй като мирният договор все още не е подписан, Г. Димитров декларира готовност за сътрудничество с опозицията.

22-23 ноември 1978 г. – Съвещание в Москва на Политическия консултативен комитет на страните от Варшавския договор, в което участва и Тодор Живков. Тодор Живков и министър-председателят Станко Тодоров отправят писмо до Леонид Брежнев с молба за помощ за справяне с икономическите трудности на България и нарастването на външния дълг към капиталистическите страни, който от 3 милиарда долара през 1974 г. е достигнал 5,5 милиарда в края на 1978 г.

23 ноември 1944 г. – На заседание без министрите комунисти Министерският съвет одобрява предложено от военния министър постановление № 4 за освобождаване от наказателна отговорност в предстоящия Народен съд на участващите във войната офицери. От Москва Георги Димитров нарежда на Трайчо Костов това да не бъде допуснато.

24 ноември 1989 г. – ГЕСП изоставя ръководната си роля по конституция.

25 ноември 1944 г. – За да бъдат прекратени арестите и убийствата на офицери, извършвани от милицията и бившите партизани, военният министър Дамян Велчев издава специална заповед: офицерите са длъжни да използват оръжие при всеки опит за арест; те трябва да спят в казармите, в които да не бъде допускана милиция; в гарнизоните да бъдат създадени охранителни подразделения с автоматично оръжие; арестуваните военни да не бъдат изпращани в милиционерските участъци, а вече задържаните да бъдат освободени.

25-28 ноември 1947 г. – В България е югославска правителствена делегация начело с Тито. На 27 ноември е подписан двустранен Договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ.

25 ноември 1982 г. – В Рим е арестуван служителят на БГА "Балкан" Сергей Антонов по обвинение за участие в атентата срещу папа Йоан Павел II. Два дни по-късно с официална декларация българската страна окачествява арестуването на Антонов като недопустима провокация срещу НРБ.

25 ноември 1989 г. – Новият генерален секретар на БКП Петър Младенов се среща с ръководството на МВР и Държавна сигурност. Срещата остава тайна и не е огласена пред обществото. На нея Младенов признава, че „картината в икономиката е потресаваща!”, че изолацията в резултат на управлението на БКП е докарало страната до „просешка тояга”. Петър Младенов предлага още МВР да излезе със съобщение, че Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е разпуснато. Този ход обаче е само пропаганден, защото новият генерален секретар уточнява, че „нашата линия е ясна какво значи разпускане. Ние никой няма да изгоним. Всичко ще си остане. На негово място да бъде създадено от хората, които са работили тук едно управление по подобие на това, което създадоха съветските другари”.

26 ноември 1985 г. – Среща на патриарх Максим с посланика на САЩ Мелвин Левицки. Присъстват Старозагорският митрополит Панкратий и главният мюфтия Миран Топчиев. Срещата е поискана от патриарх Максим по повод доклад на заместник-държавния секретар на САЩ Ричард Шифтър пред сенатската комисия за Европа за свободата на религията и правата на човека в източноевропейските страни. В доклада българското правителство е остро критикувано за репресиите над вярващи и над религиозни общности и за насилствената смяна на имената на мюсюлманите. Патриарх Максим изразява протеста на Светия Синод и заявява, че докладът не отговаря на истината, съществува "взаимно зачитане между държавата и църквата" и църквата безпроблемно изпълнява "спасителната си мисия".

Главният мюфтия декларира, че мюсюлманите се радват на свободно вероизповедание, а религията им не е ограничавана и преследвана. Главният мюфтия също пояснява, че "без никакво насилие, тези от етническата група, наречени турци навремето, възстановиха българските си имена и това не създаде никакво сътресение", а историческите изследвания доказват, че са "неразделна част от българския народ". Митрополит Панкратий също повтаря тезата за българския произход на мюсюлманите.

28 ноември 1944 г. – Трайчо Костов и министърът на вътрешните работи Антон Югов се срещат с Кимон Георгиев и Дамян Велчев и искат отмяна на заповедта на военния министър от 25 ноември. Дамян Велчев заявява, че няма да допусне да се дезорганизира армията и да стане партийна и че защитава достойнството на българския офицер.

28-29 ноември 1961 г. – Пленум на ЦК на БКП обсъжда проведения в края на октомври XXII конгрес на КПСС и повторно заклеймява Вълко Червенков, като го обвинява във фракционерство, антисъветизъм и догматизъм, довел до погрешна икономическа политика. Червенков е изваден от Политбюро, но остава в ЦК. В Политбюро влизат близките до Тодор Живков Станко Тодоров и Митко Григоров. Пленумът обявява, че в изкуството има "проникване на чуждо влияние, отклонение от пътя на социалистическия реализъм и увлечение по различни модни, несоциалистически течения".

29 ноември 1944 г. – Трайчо Костов информира Георги Димитров в Москва, че военният министър ще бъде "яко натиснат" от съветското командване да отмени заповедта и това "създава за нас прекрасни възможности за завоюване на командните позиции в армията", както и за замяната на военния министър, на началник щаба на войската и началниците на някои гарнизони с "по-надеждни хора", което ще "сложи край на надежите на всички фашистки реставратори и ще направи съюзниците ни от Отечествения фронт по-сговорчиви". Трайчо Костов информира също, че заповедта на военния министър е срещнала отпор от помощник-командирите и от "нашите генерали" в армията.

Ген. Бирюзов съобщава официално на министър-председателя Кимон Георгиев, че Съюзната контролна комисия е започнала своята работа и всеки контакт на представителите на съюзниците в СКК с правителството ще става само и единствено чрез съветските представители в нея: председателя на СКК маршал Толбухин, заместник-председателя на СКК генерал-полковник Бирюзов, политическия съветник при председателя на СКК пълномощния министър Лавришчев, помощник-председателя на СКК генерал-лейтенант Черепанов; помощник-председателя на СКК контраадмирал Абрамов. Работните органи на СКК са изцяло сформирани от съветски представители.

29 ноември 1982 г. – Президентът Рейгън издава президентска директива NSDD №66  за координиране на западните санкции срещу Съветския съюз във връзка с военното положение в Полша. Те включват: да не се сключват договори за доставка на нови количества природен газ от Съветския съюз освен вече договорените и да се търсят енергийни алтернативи за Запада; затягане на контрола върху износа на високи технологии за СССР и на газово и петролно оборудване, невключено в списъка на КОКОМ; ограничаване на държавните кредити за СССР.

29 ноември 1989 г. – Член 4 от конституцията на Чехословакия, определящ ръководната роля на комунистическата партия, е премахнат. В страната започва национална стачка.

30 ноември 1989 г. – Чехословакия отваря границата си с Австрия.

Календарът е в процес на попълване. В него са използвани различни източници, сред които Wikipedia, lado.blog.bg/politika (Владо Дойчинов) „Как комунистите предадоха народа си. Хронология” и книгата на Венелин Ерменков „Хронология на Източна Европа”.