Сайтът desebg.com ви представя изследване на Кристофър Неринг, докторант в университета Хайделберг, Германия, който работи по дисертация на темата: „Сътрудничеството между ЩАЗИ и Държавна сигурност”. От 2011 г. той проучва и архивите на ДС в комисията по досиетата.

Изследването му за първи път представя по-точни данни за агентурния апарат на ДС в периода 1979-1986 г., съдържащи се в оригинални документи относно: „Статистически данни за агентурният апарат на ДС“. Авторът прави интересен паралел между агентурата на ДС и тази на източногерманската ЩАЗИ. Поставя и въпроса за щатния състав на ДС. За някои от специфичните съкращения използвайте Речника. Заглавието е на сайта.

В обществения дебат за дейността и ролята на Държавна сигурност – репресивният орган на Българската комунистическа партия – неизяснен напълно стои въпроса за щатния състав на ДС и нейния агентурен апарат.

В някои издания (виж по-подробно Христо Христов „Убийте Скитник” (2005), Момчил Методиев „Машина за легитимност” (2008), Диню Шарланов „История на комунизма в България” (2009), комисия по досиетата – документален сборник „Държавна сигурност – структура и основни документи” (2010) дейността и структурата на ДС е изследвана по-подробно.

Щатните служители на ДС – строго пазена тайна

Броят на щатните служители на Държавна сигурност е една от най-строго пазените тайни не само по времето на комунизма в България, но и в първите години на прехода към демокрация след рухването на комунистическия режим през ноември 1989 г.

Показателен е страхът, с който в началото на 1990 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев говори на колегиума на МВР за евентуалното разгласяване на щатния състав на министерството. В публикуваните стенограми от тези заседания тогавашният първи зам.-министър по вътрешни работи Любен Гоцев заявява, че „скоро трябва да публикуваме броят на служители, и той е страшно висок”.

По това време новото ръководство на МВР начело с ген. Семерджиев трескаво подготвя най-мащабните съкращения, които са провеждани някога в историята на вътрешното министерство. Те засягат репресивните структури на комунистическата партия, които дотогава й служат вярно и безпрекословно.

Пред колегиума МВР министър Семерджиев категорично отказва да назове точния щат на министерството „докато обществото може да ги приеме спокойно и разумно“.

Той само отбелязва, че щатните бройки в МВР, заедно с учебните заведения и школите приближават тези на Българската народна армия (мирновременния състав на армията към 1989 г. е около 153 000). МВР така и не огласява щатския си състав. По всяка вероятност Семерджиев не борави много точно с цифрите.

Какво показват архивите за щата на ДС

Някои документи от архивите на ДС показват по-реалистична картина. В строго поверително описание на структурата на МВР на НРБ от декември 1953 г. (документ №7 от документалния сборник „Държавна сигурност – структура и основни документи” (2010) са посочени следните данни.

Общият щат на МВР за 1954 г. възлиза на 16 419 (без вътрешни войски около 7000-8000 души). Щатът по Държавна сигурност е 8266. от тях оперативният състав е 644, а техническият – 2022 служители. Останалият състав е по линия на Народната милиция.

В книгата си „История на комунизма в България” (2009), том 2 проф. Диню Шарланов посочва следните данни за числения състава на ДС:

• Личен състав на ДС (1949) – 3614 души.
• Личен състав на ДС (1956) – 7000 души.
• Личен състав на ДС (1973) – 7500 души.
• Личен състав на ДС (1989) – 8000 души.

Агентурният апарат на Държавна сигурност

Неизяснен докрай е и въпросът за броя на агентурната мрежа на бившата Държавна сигурност. Според проф. Диню Шарланов (виж книгата му „История на комунизма в България” (2009), том 2) агентурният апарат на ДС изглежда така през десетилетията:

• Секретни сътрудници на ДС (1952) – 55 000 души.
• Секретни сътрудници на ДС (1972) – 131 000 души.
• Секретни сътрудници на ДС (1989) – 129 460 души.

Статистически данни за агентите на ДС в оригиналните документи

Особен интерес представляват архивните документи на Държавна сигурност, отнасящите се за т. нар. „статистически данни за агентурният апарат на ДС“. Те се съхраняват в комисията по досиетата и съдържанието им дава по-точна и ясна представа за агентурния апарат на ДС. Документите се отнасят за периода 1979-1986 г. Те съдържат точния брой различните категории секретни сътрудници в системата на МВР – агенти, резиденти, съдържатели на явочни квартири и съдържатели на конспиративни квартири на ДС. В тях не е включено Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване), което има отделен архив. За броя на неговия агентурен апарат няма точни данни. Щатът на Първо управление на ДС (разузнаването) към 1954 г. е 246 служители, от които 182 са оперативен състав, а 64 – технически (виж цит. документ №7 от сборника на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2009 г.)

Важен аспект представлява броя на т.нар. доверени лица, една друга категория на нещатни сътрудници, статистиката за която се съдържа в оригиналните архивни документи единствено за 1986 г.  

Налична агентура според статистически данни на Отдел III-ДС (Архив):
(без агентура на ПГУ-ДС)

Статистиката показва, че между 1979 г. и средата на 1986 г. агентурният апарат на ДС е нараствал с поне 11 123 души или средно 1390 души годишно. Ако се предполага, че същия растеж на апарата е и за годините до края на 1989 г., то агентурата на ДС към началото на 1990 г. би била приблизително около 41 000 души (трябва да се има предвид, че в тази цифра не влиза агентурата на ПГУ и други категории секретни сътрудници, като например т.н. доверени лица, виж долу).

Наличният брой на доверените лица според статистически данни на Отдел III-ДС (Архив):

По различните управления в структурата на Държавна сигурност агентурата е разпределена по следния начин:

Особен интерес в тези документи будят данните за партийна принадлежност на агентите на ДС:

Тези данни на отдел III-ДС показват ясно, че често използваното твърдение за невербуването на агенти из средите на БКП няма фактическа основа. Този аргумент, например, се даваше по време на казуса с досието на българския президент (2002-2012) Георги Първанов – „ГОЦЕ”. Документите от архивите на ДС обаче ясно показва, че почти половината на агентите на ДС през 1986г. са били членове на партии – най-вече на БКП и нейната младежка организация ДКМС.

Сравнение на сътрудниците на ДС с тези на ЩАЗИ

Интерес представлява съпоставянето на общата численост на агентурата на ДС (без ПГУ) с тази  на източно-германска ЩАЗИ. Според досега публикуваните данни Министерството за Държавна сигурност (МДС) на ГДР е разполагало най-тясната мрежа на щатни и нещатни служители на службата по Държавна сигурност в целия Източния блок. Невероятно изглеждащите 91 016 щатни служители са се водили в управление „Кадри” към 31 октомври 1989 г., което прави по един щатен служител на 180 души. Още по-невероятно изглежда броят на секретни сътрудници (нем.: IM, informaler Mitarbeiter), който звучеше бомбастично за немско общество през първите години на прехода:

Към края на 1989 г. за МДС са работили  около 173 000 секретни сътрудници. Това обаче не е най-точната, тъй като изследователите много скоро откриха и по-ранни данни.  Те показват, че към края на 70-те години ЩАЗИ е регистрирала върха на агентурния си растеж. Ето извлечение от официално издадената от BStU статистика:

Според преданата от ЦРУ база данни „Розенхолц” (Rosenholz) на разузнавателното управление HV A през 1988 г. е имало 1553 западно-германски агенти на ЩАЗИ. Общо се смята, че разузнаването на ГДР е имало между 3000-3500 агенти към 1989 г.