В системата на Държавна сигурност съществуват два вида сътрудници – щатни и нещатни. Първите са кадровите служители в ДС – офицерския и сержантски състав. Втората категория обхваща всички сътрудници, включени в агентурната мрежа на Държавна сигурност.
В разговорния език най-често срещаното и употребявано название е агентът. Но според строго секретните инструкции за  агентурния апарат на ДС той се е състоял от няколко основни категории секретни сътрудници.

Това са:

• Агент
• Резидент
• Съдържател на явочна квартира
• Съдържател на конспиративна квартира

Към тях в различни периоди са включвани и категориите – информатор, доверено лице и камерен агент.
Едни от първите определения на основните категории секретни сътрудници могат да се открият в строго секретна „Инструкция по придобиване, възпитание и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност” от 1950 г. (документът е публикуван в сборник №2 на комисията по досиетата „Държавна сигурност – структура и основни документи”, 2010 г.).

През 70-те години в Първо главно управление на Държавна сигурност започват да използват термина "секретен сътрудник", който по своята същност представлява агент.

В Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия определят агентите си с термина "сътрудник".

Основните категории секретни сътрудници  еволюират през следващите години като тяхното описание може да се намери в някои секретни заповеди на министъра на вътрешните работи. Последната от тях е строго секретна от особена важност заповед №І-30 на министъра на вътрешните работи Георги Танев за „Придобиването и използването на секретни сътрудници и доверени лица” от 30 май 1989 г. (В рубриката „Агентурен апарат” са дадени кратки описания на основните категории секретни сътрудници на ДС).