Въпросите каква е била партийно-държавната политика към малцинствата в България в периода 1944-1989 г. и каква е ролята на репресивния апарат на Българската комунистическа партия отведе студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски” при досиетата на бившата Държавна сигурност.

В четвъртък (14 май 2015 г.) първокурсници от катедра „Публична администрация” в най-старото висши учебно заведение в страната посетиха Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, изграден от Комисията по досиетата в Банкя през 2011 г.

Студентският интерес към малцинствата е свързан с курса по етнополитики, който изучават, а конкретният повод за посещението са двата сборника по темата, издадени от Комисията по досиетата – „Държавна сигурност и еврейската общност в България” и  „Държавна сигурност – смяната на имената – възродителният процес 1945-1990 г.”, том 1 и том 2 (2013).

Пред първокурсниците беседи изнесоха доц. Костадин Грозев, историк, преподавател в Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и един от съставителите на на сборника за еврейската общност и Айруш Хаджи, зам.-председател на Комисията по досиетата, по чието предложение е съставен двутомникът за „възродителния процес”.

Защо архивите на тоталитарните служби са важен източник на знание

„Вие сте родени след промените и нямате никакъв спомен към тази силна институция на комунистическия режим – Държавна сигурност, чрез която се осъществява политиката на БКП и същевременно се контролираше почти цялото общество”, отбеляза доц. Грозев.

Той разказа за сложната организация на репресивния апарат на БКП, съставена от оперативни работници и агентурен апарат с различни видове секретни сътрудници. По думите му благодарение на Комисията по досиетата, която успя да събере на едно място в Централизирания архив в Банкя пръснатите по различни институции архиви и осигурява достъп до тях, се дава възможност на обществото да се запознае с истинския вид на тоталитарните служби, техните методи и средства, както и цели.

Историкът е убеден, че тези архивни документи са много важен първоизточник при реконструкцията на миналото през 1944-1989 г, особено за поколенията, които нямат лична представа от тези период.

Еврейската общност в България и контролът й от комунистическия режим

Доц. Грозев представи накратко положението на евреите в Европа след края на Втората световна война и разказа повече подробности за ситуацията с българските евреи в този период. Отбеляза ролята на Сталин в насърчаването на българските и румънските власти за разрешаване на транзитното преминаване на евреи през двете страни, с което е променен етническия баланс в Палестина, където те пристигат.

По думите му на този фон тоталитарните служби на България по примера на предшествениците на КГБ играя сложна политическа и разузнавателна игра, която е намерила място в документите в сборника на Комисията по досиетата.

Историкът разказа интересни моменти от опитите на Държавна сигурност да инфилтрира свои агенти сред българските евреи, заминали в Израел след 1948 г. при създаването на държавата.

Той посочи, че около 40 000 – 45 000 евреи напускат България в периода 1948-1950 г., а в страната остават около 5000. Историкът отбеляза, че от архивните документи става ясно стремежа на режима да контролира създадените от евреите организации в България, както и да следи общността, смятайки, че тя е проводник на ционизма.

Доц. Грозев не пропусна да подчертае, че дейността на ДС не само по еврейска линия, а в цялостната й работа като могъщ апарат се обуславя от решенията на ръководството на комунистическата партия.

БКП, ДС и „възродителния процес”

Зам.-председателят на Комисията по досиетата Айруш Хаджи отбеляза, че на повечето представяния, в които Комисията по досиетата участва, присъства млади хора и това е хубаво. По думите му е важно те да имат една обща представа за света и за устройството на държавата, в която живеят.

„Говориха ви за еврейския въпрос. Страшно нещо! Да поставиш хора в камера! За какво? За да ги унищожиш. Вземете арменския въпрос – милиони жертви. Македонски въпрос, палестински въпрос, светът е пълен с такива въпроси, които се отнасят за съдбата на човек, за това че е представител на даден етнос, държава или религия. Няма логика за обяснение на тези репресии, но те са факт”, каза Хаджи. По думите му с политиката си към мюсюлманската общност в България БКП е допуснала разправа и е сгрешила.

„Има толкова много архиви за „възродителния процес”, че се наложи да издадем сборника в два тома. В първия включихме документи, които разкриват начините на провеждането му в периода 1945-1985 г., а вторият том съдържа документи, които показват какво се е случило след 1985 г. и по-конкретно с изселването на 360 000 български граждани с турски произход по-известно като Голямата екскурзия през 1989 г.”, отбеляза Айруш Хаджи.

Той не пропусна да спомене и решението на Политбюро на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г., с което „възродителният процес” е отменен и имената са върнати. „Като проследите всичко това ще се убедите колко излишни политики са прилагани и колко отрицателни действия са предприемани с цената на всичко. С цената на отнети човешки животи, създаване на затвори и лагери, разбити семейства и хиляди човешки съдби”, добави той.

Личната история

Айруш Хаджи, който е един от потърпевшите от „възродителния процес” при помаците в Родопите през първата половина на 70-те години, сподели пред студентите емоционалния си разказ за преживяното. Първият му сблъсък е по време на кандидатстването му във ВУЗ, преди което обаче от ОФ му е поставено условие, че ще бъде допуснат, ако подпише декларация, че след завършването е съгласен да му бъде издаден нов документ с ново име.

Същото се случва впоследствие и на работното му място, където отново е изнудван – или подписва декларация, или си загубва работата. „Пак се стигна до това или името или работа, беше август 1972 г. Партийните секретари бяха толкова нагли, че и сега ми е трудно да намеря думи за служилото се тогава”, продължи Айруш Хаджи.

Той отбеляза, че мюсюлманската общност е била умишлено разделена от комунистическата власт. „Когато сменяха имената в Родопите през 70-те турците не вярваха, че това ще застигне и тях, а властта използва впрегнати в администрацията й хора от Делиормана и Кърджали за провеждането на акцията. После, през 80-те години, при смяната на имената на турците, участваха верни на властта хора от Родопите”, продължи той.

Хаджи описа и случилото се през 1973 г. в родното му село Корница през 1973 г., когато е  25-годишен. Тогава режимът окървавява площада на селото, където хората са се събрали, влизайки с конна милиция, граничарски кучета и доброволни отряди, съоръжени със сопи. Резултатът – петима убити, над 60 ранени и изпохапани от кучетата.

Следва разселване на близо 300 души, а част от арестуваните, сред които е и той, са разследвани от Държавна сигурност и дадени на съд. „За да не се шуми окръжният съд ни съди в един стопански двор на ТКЗС в Благоевград, може ли да си представите!? Това беше юни 1973 г. и тогава властта каза: „Да, сложихме край на помаците”, добави Хаджи, осъден тогава на 5 години затвор.

По думите му в редките случаи, когато си позволява да разказва това има и хора, които го питат: „Пет години затвор за едно име, заслужава ли си?” „Когато става дума за отнемане на чест и достойнство, когато ти е постегнато на най-святото – на името ти, отговорът е да”, каза той.

Хаджи обаче отбеляза, че българите християни са се държали добре с мюсюлманите в България. „Тогава обаче, ония, които бяха с властта, на пост или под команда, участваха в това срамно дело”, заключи той.

Студентите: Защо комунистическият период не се изучава по-подробно в училище

В последвалата дискусия студентите задаваха различни въпроси, един от които беше защо в обществото не се води сериозен дебат за периода на комунизма и той не се изучава по-сериозно в училище.

Доц. Грозев отговори, че в средните класове са отделени недостатъчни часове, в които на практика преподавателите не успяват да предадат материала за този период. По думите му тази празнина младите хора трябва да запълват с гледане на игрални и документални филми, четене на книги и мемоари, търсене на информация в алтернативни източници в интернет, в запознаването с документални сборници.

Като цяло обаче България остава далеч назад от страни като Германия, Полша, Унгария, Чехия, дори Румъния, където тази тема е доста по-широко и сериозно застъпена в образователната програма, а държавната политика и гражданското общество са създали музеи, мемориали и други места на памет, които да се посещават от следващите поколения и те да получават обективен прочит на тази част от историята.

В Централизирания архив

На студентите беше дадена възможност да се запознаят с устройството и функционирането на Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби.

Изненада за тях се оказа не само точната подредба на архивите, но и младите служители от администрацията на Комисията, които работят в архива в Банкя.

В Централизирания архив вече се съхраняват над 13 000 линейни метра архиви, създадени от бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Мария Бонева, директор на дирекция „Архив” в Комисията по досиетата запозна студентите с механизма, по който Държавна сигурност е образувала делата на своите сътрудници и досиетата на хората, обекти на следене и разработване от нейна страна.

Армията от секретни сътрудници

Бонева за първи път изнесе по-точни данни за броя на секретните сътрудници, с които Държавна сигурност е разполагала и контролирала процесите в страната и обществото.

„От 1954 г., когато ДС започва да се води регистри, до края на 1963 г., когато се извършва прекатегоризация на секретните сътрудници, Държавна сигурност е имала малко над 74 000 сътрудници. От 1964 г. до закриването на ДС през юли 1991 г. тя е разполагала с 91 628 секретни сътрудници”, посочи тя. В тези бройки не влизат секретните сътрудници на Първо главно управление на ДС, което има самостоятелен оперативне отчет и картотека.

Мария Бонева разказа накратко на студентите за прочистването на досиетата на агентурния апарат, предприет от МВР в началото на 1990 г. „Има обаче и досиета, които не са унищожени, а прибрани от оперативните работници”, посочи тя. Законът за досиетата, приет през 2006 г. сложи край на черната търговия с досиета и компроматите.

Кого разкрива Комисията и кой може да чете досиетата

Студентите се интересуваха  какъв е достъпът до досиетата и на когото точно Комисията разкрива принадлежността към комунистическите тоталитарни служби. Беше им обяснено, че по закона за досиетата всеки гражданин има право на достъп до архивите с научно-изследователска цел. Отделно всеки може да чете материалите, събрани за него от ДС или разузнавателните служби на БНА, а на починалите – техните наследници.

Комисията по досиетата, която от създаването й през 2007 г. до момента, е обявила принадлежността на над 8000 души към тоталитарните служби, разкрива това минало само на лицата заемали или заемащи ръководни постове в трети власти, в местната власт, в медиите, ВУЗ, БАН, сред работодателите, банките и редица други обществени сектори и в икономиката. Това обикновено са хора, заемали пост от началник на отдел нагоре в дадена институция. Законът не позволява разкриването на абсолютно всички сътрудници, а само на онези, които са заемали ръководни постове в годините на прехода.

За обявените сътрудници няма никакви други последствия, за разлика от повечето страни от бившия Източен блок, където отварянето на досиетата беше придружено от прилагането на лустрация, тоест със забрана да заемат ръководни постове за определен срок.

Студентите благодариха за изнесените им беседи и възможност да посетят Централизирания архив и изразиха своята изненада от дейността на Комисията, която случайно или не се отразява от повечето медии.

Това не е първата среща на студенти с представители на Комисията по досиетата и с посещение в Централизирания архив. Повечето от премиерите на документалните сборници на Комисията се извършват в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, на които присъстват и студенти, а миналата година Централизирания архив беше посетен от специализантите на Софийското бюро на фондация „Конрад Аденауер”. Централизираният архив е често посещаван от чуждестранни гости, а през 2014 г. той беше разгледан и лично от президента Росен Плевнелиев.