Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Архивите на Държавна сигурност като филм на ужасите |
COMDOS - Централизиран архив |
Написано от Христо Христов |
Неделя, 18 Октомври 2020 10:43 |
В архивите на Държавна сигурност има толкова много свидетелства за мачкането на хора по време на тоталитарния режим, че тези архиви са като филм на ужасите. Думите са на учителка от група обучаващи се педагогически кадри, които в четвъртък (15 октомври 2020 г.) посетиха Централизирания архив за документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА в гр. Банкя, изграден от Комисията по досиетата през 2011 г. Архивът вече се утвърди като място, което се посещава с образователна цел от ученици, студенти, граждани, а вече и учители. Това е втората група учители от Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти (също намиращ се в гр. Банкя), които миналата седмица се докоснаха до архивите на тоталитарните комунистически служби и се запознаха с дейността на Комисията по досиетата и функционирането на Централизирания архив.
И двете посещения протекоха при пълно спазване на мерките срещу ковид-19, като основната група бе разделена на две по-малки, а учителите бяха със защитни маски и спазваха необходимата дистанция. Те изгледаха документалния филм „Отварянето на архивите на ДС и Комисията по досиетата“. Той дава необходимата представа за трудния път, който българското общество извървя през годините на прехода до разкриване на документите и сътрудниците на тоталитарните служби със закона от 2006 г. Учителите се запознаха с неуспешните опити да се отварят досиетата през 1990, 1997 и 2001 г., а също така и с основните атаки срещу закона и Комисията през последните десетина години.
Чрез филма учителите разбраха за разнородната дейност, която Комисията извършва от 2007 г. насам – от разкриването на сътрудниците, до събирането на архива на тоталитарните служби в Банкя, през изследователската дейност та до международната дейност в Европейската мрежа на институциите, натоварени със съхранението на архивите на репресивните органи на комунистическите партии бившия Източен блок. Голямо впечатление на посетителите направи самият Централизиран архив за документите на комунистическите служби. Изграден през 2011 г. на мястото на стари запустели казарми той е едно от най-съвременните архивохранилища в Източна Европа. В него се съхраняват вече малко над 14 000 линейни метра документи за периода 1944-1991 г. (през 1991 г. е отменен Указа за Държавна сигурност, по който дотогава работят службите на МВР).
Антония Топчиева, директор на дирекция „Архив” в Комисията по досиетата, запозна гостите с начина, по който архивът функционира. Тя сподели, че когато е постъпила на работа в него в самото начало и постепенно се е запознавала с архивите е имала представата, че не е изучавала история за този период в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Учителите също споделиха, че допреди година образователната програма е давала възможност съвсем малко да се преподава на учениците. Сега това вече е променено. За съжаление, по мнение на преподавателите, в новите учебници по история за 10 клас, почти липсва представянето на личната съдба на фигури, пострадали от репресивния апарат на БКП за сметка на сухата фактология. От архива бяха подготвили конкретни досиета на вече обявени сътрудници на ДС, с които гостите да се запознаят. Досие на агент, политик и бивш конституционен съдия, който твърдял, че е писал срещу никой, но в други досиета Комисията е открила копие от негови донесение. Личното дело на висш политик, чието работно дело (с донесенията) е унищожено. И лично кадрово дело на бивш служител на Първо главно управление на ДС, работил под дипломатическо прикритие, а след промените зам.-министър на вътрешните работи. Учителите видяха и архиви, свързани с жертви на ДС – добре подвързани бюлетини с хиляди имена на т. нар. невъзвращенци – хора, изпрали свободата на Запад, които режимът на БКП е обявявал за изменници на Родината и „вражеска емиграция“.
Служителите на архива си бяха направили труда да покажат приспособление, наподобяващо тръба на шнорхел, чрез която младеж се е опитвал да диша прикрит с багаж в багажника на кола на западногерманци, които се опитали да го превозят нелегално през границата през 80-те години, за да се събере със своето семейство, което преди това е успяла да се установи в Западен Берлин. Опитът се е оказал неуспешен, младежът е съден, а вещественото доказателство – тръбата-шноршел е запазена в съдебното му дело. На учителите подробно им бе разяснено какво представлява картотеката на ДС и по какъв начин тя е функционирала. Днес от нея тръгват проверките за принадлежност към тоталитарните служби, които Комисията извършва. „Видяхме колко много е направено тук и как се работи, за да стига истината за тоталитарния период до общество“, споделиха пред desebg.com след края на обиколката в архива. Антония Гулева, началник на отдел Изследване и публичност”, даде възможност на всеки, който желае, да си вземе изследователската продукция на Комисията – фототипните документални сборници, които вече са близо 60 или от техните дигитални варианти, които държавната институция разпространява безплатно.
|