Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Необикновените герои от Пристое – 25 години по-късно |
ПАМЕТ - Чествания |
Написано от Христо Христов |
Сряда, 21 Май 2014 16:09 |
Тази година сигурно ще има много поводи да споменаваме 25-годишнина от рухването на комунизма. Четвърт век по-късно паметта за времето на режима на БКП ще ни провокира да си спомняме или научаваме за събития, забравени или познавани бегло. Такива са майските събития от 1989 г., когато част от българските турци, станали жертва на възродителния процес четири години по-рано, излизат на открит протест, с митинги и гладни стачки срещу комунистическата власт за да защитят изконните си човешки права. Отзвукът от протестната вълна на Запад е голяма, а в страната се заглушава от цензурата.
Началото е поставено точно на 20 май 1989 г. в селцето Пистое, община Каолиново, Шуменско. Има българи – политически затворници при комунистическата диктатура – в България и живеещи в чужбина, които не са забравили героизма на тези български граждани преди 25 години. И обединени в Общонационална инициатива за почитане на жертвите на комунизма, организират поклонение в памет на героизма отпреди 25 години на тези обикновени, именни и безименни хора.
Към тях се присъединява Съюзът на репресираните от комунистическия режим „Памет” и организират събитието, точно на датата – 20 май на мястото на събитието – село Пристое. Канят президента Росен Плевнелиев, който приема да бъде патрон на инициатива, така тя се превръща в надпартийна. През последните две десетилетия честванията, свързани с „възродителния процес”, са „монополизирани” от ДПС, независимо от факта, че част от ръководството на партията, начело с лидерите му – Ахмед Доган и Лютви Местан – са разкрити като сътрудници на репресивната машина на Държавна сигурност, обслужвала интересите на БКП.
Тази година ДПС, начело с председателя си Лютви Местан, отбелязват годишнината от майските събития в Пистое мяколко дни по-рано – на 18 май, неделя. Така негласно, без конфликт, за първи път е дадена възможност за национално честване на годишнината, а от ДПС елегантно се „разминават” с държавния глава. Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунистическия режим „Памет” ме информира. Тръгваме за село Пристое с организиран от съюза транспорт рано сутринта от София. След 6-часово пътуване пристигаме в селото, което е на около час път от Шумен. Там вече са пристигнали другите участници за събитието, само минута след като сме слезли от автобуса в центъра на Пристое над селото в небето прелита въртолета с президента на борда, за да се приземи в близките поля.
Макар кметовете на Пристое и Каолиново, които са от ДПС, да не афишират присъствието си на общонационалното шествие, те участват в партийната инициатива в неделя, селото се е подготвило за честването – ученици от местното училище, начело с директора, с любопитство и нетърпение очакват пристигането на държавния глава. Същото важи и за няколко десетки жители на Пристое, предимно мъже. В множеството са се слели репресирани от комунизма, дошли от София, Шумен, Търговище, граждани от Пловдив и Кърджали, студенти. За отразяване на събитието в Пристое няколко телевизии, сред които и БНТ, са изпратили свои кореспонденти.
Цялото това множество е застанало на улицата в близост до съвсем скромен бетонен постамент, на който е поставена плоча с надпис: „На 20 май 1989 г. от село Пристое първата организирана мирна протестна демонстрация срещу насилствената асимилация на турското население в България”. Няколко минути по-късно пристига президентския кортеж. Росен Плевнелиев е посрещнат от момиче и момче от местното училище. „Здравейте, благодаря ви, че ме поканихте”, казва държавният глава пред множеството. Най-напред той се здрависва с председателя на Съюза на репресираните от комунистическия режим Лиляна Друмева, бившият политически затворник Алфред Фосколо и с представителите на различните вероизповедания, които са уважили поканата на организаторите.
След тях десетки ръце се протягат към Росен Плевнелиев, а той се стреми да се ръкува със всеки един, като отделя особено внимание на групата ученици. Водещият на събитието Радослав Кавалджиев – Роро, син на певеца Вили Кавалджиев, една от емблемите на сините митинги през 90-те години, обявява още в началото, че събитието е надпартийно, под егидата на президента и подчертава, че за съжаление през изминалите години в повечето случаи истината за комунистическото минало е партизирана и манипулирана.
Дадената е думата на президента Росен Плевнелиев, който м кратката си 8-минутна реч, прави едно от най-силните си изказвания в качеството си на държавен глава. „Комунистическата тоталитарна машина потъпка българския национален идеал за човешки права, свобода и достойнство, а ние трябва да се обединим за обективен прочит на събитията от близката история в името на децата на България”, заявява той (чуй цялата реч на президента в аудио записа по-долу).
Никой досега не е формулирал убийствените за българското общество последици от 45 години комунистически режим и никой досега не е отправял по-точно определение за антидържавния и антинационален характер на управлението на БКП.
Аудиозапис на речта на президента Росен Плевнелиев. С точно премерени слова, подчертаване на определени думи и уместни паузи словото на държавния глава е посрещнато с неколкократни одобрителни ръкопляскания.
Павел Кортези, енорийски свещеник в Белене, представител на Католическата църква заявява: „Както е приел Европейският съюз: твоята история е моята история. Днес аз се чувствам българин с вас и специално с онези, които са страдали по време на комунизма. Вярвам, че обединението и свободата са в резултат на общите усилия. В молитвите си ние споменаваме хората и жертвите от майските събития. Аз и цялата католическа общност сме с тези, които обичат свободата, демокрацията и уважават и зачитат правата на другите”.
От протестантската общност говори пастор пастор Бедрос Алтонян – Председател на Евангелския Епископален Методистки Съюз, който е и председател на Библейското дружество за България: „Ние се радваме, че днес всички сме тук заедно. Ние сме събрани от различни етноси и различни религии. От името на Обединените евангелски църкви и всички протестанти в България изразявам любовта и солидарността на стотици хиляди евангелисти в България и да ви кажа: В най-трудните моменти и днес, вие не сте сами. С вас е всемогъщия Бог, с вас е великият Аллах, с вас сме всички ние – вашите братя. Жертвите и страданията от събитията преди 25 години трябва да ни покажат пътя на Националното помирение. Време е да спрем изкуственото разделяне на нашия народ. Днес, ние трябва да бъдем благодарни, че България е нашето Отечество – на българи, на турци и арменци, на евреи и гърци, на всички други, които тук са намерили подслон.”
Петър Бояджиев, бивш политически затворник и емигрант във Франция, един от организаторите на инициативата, благодари на президента за куража да сте днес тук в защита на истината и на страната. Той отбеляза последователността на държавния глава в отношението му към комунистическото минало и паметта на жертвите му, отбелязани с редица инициативи от началото на мандата му през 2012 г. Петър Бояджиев подчерта факта, че преди 25 години много от жертвите на „възродителния процес” са се включили в редиците на основаното от антикомуниста и политически затворник Илия Минев Независимо дружество за защита правата на човека.
След него думата е дадена на Аладин Мотлу, координатор на независимото дружество в Шуменския край, от когото групата на Петър Бояджиев във Франция научава за започналите манифестации в НРБ. „Мирни демонстрации през май 1989 г. събориха стената на страха от жестоката комунистическа действителност. Майските събития не трябва да се оценяват като достижение на една етническа група, а на а придобивка за цялата българска опозиция, копнееща за свобода.
Председателят на Съюза на репресираните от комунистическия режим „Памет” Лиляна Друмева подчерта, че присъствието на поклонението е показателно. „Това е недвусмислен знак, че вие г-н Плевнелиев, сте президент на обединението, а не на разединението”, заяви тя и допълни: „Хиляди са потъпканите животи и погребаните човешки съдби при комунизма поради една проста причина: Желание и смелостта да говориш истината. Защото само истината ни прави свободни”!
В заключение думата е дадена на репресираният от комунистическата власт отец Димитър Амбарев. През 1989 г. той е „Когато мирните манифестации през май 1989 г. са определени от режима като „турска работа”, Илия Минев каза: „Не, това е българска работа, защото и мюсюлманите са чеда на Отечество България, те са граждани на същата тази България и тя е толкова наша, колкото и тяхна!” В края на словото си отец Амбарев заключава, че „място за разединение няма и нашият президент, който днес уважи нашето събиране показа, че ние сме едно в името на свободното и демократично общество на Европа!”
Множеството е изпълнено с емоция от изказванията и речите на хората. В очите на много от присъстващите, включително и на мъже забелязвам неприсъщо вълнение. Във въздуха витае усещането за единение и дълго чакан миг. Миг, в който, докато се поднасят венци и цветя, изплува отдавна бленувано желание за припомняне на паметните събития отпреди 25 години, непознати за новите поколения, човек разбира, че мигът е станал реалност. И чрез него не само почитаме паметта на жертвите – онези именни и безименни хора – необикновени герои, които са се осмелили да се опълчат на антихуманния комунистически режим, отнел им имената и достойнството. Но и чрез този изживян миг осъзнаваме цената на свободата и демокрацията и необходимостта да се борим за тях всеки ден.
София – Пристое – София.
|