„Трябва да кажем на младото поколение, че и фашизмът, и комунизмът са еднакво страшни за човечеството, култура, цивилизация”. Това заяви президентът Желю Желев на 10 ноември 2014 г. при откриването на изложбата „Десталинизацията – дилемата на едно противоречиво десетилетие 1953-1964”, организирана от Комисията по досиетата и Държавна агенция „Архиви” на 10 ноември 2014 г. в Музея на социалистическото (тоталитарно) изкуство.

Днес е национален траур по повод смъртта на първия демократично избран след промените държавен глава, а сайтът desebg.com публикува неговата последна публична реч (виж аудио файла по-долу).

„Неслучайно Съветският съюз става първата тоталитарна комунистическа държава в света. По неговия модел и Хитлер се опита да направи на основата на националсоциализма да направи подобен на болшевишкия модел”, заяви тогава Желев, който през последните години обръщаше внимание на преосмислянето на комунистическото минало и проблемите, свързани с него.

Тогава той лансира идея за една инициатива, която смъртта му ще попречи да завърши. Желю Желев обяви идеята си да бъдат сезирани Съвета на Европа и Европейския парламент за отдаване на значимото на три основни политически фигури от бившия СССР с главни заслуги за разпада на съветската империя.

По думите на Желев това са Борис Елцин, избран през 1991 г. за президент на Руската съветска федеративна социалистическа република, Леонид Кравчук – първият президент на Украйна и Станислав Шушкевич – първият президент на Беларус.

Аудио запис на последната публична реч на Желю Желев, 10 ноември 2014 г.

Според българския президент (1990-1997) това са трима от героите на ХХ век, които са спасили Европа от съветската опасност. Желев разказа за това как през 1991 г. Елцин, Кравчук  и Шушкевич се събират и решават да отделят Русия, Украйна и Беларус от Съветския съюз. Тримата са първите държавници, подписали документи за разпадането на СССР и създаването на Общност на независимите държави (ОНД) на 8 декември 1991 г.