„Изпълни ми се една мечта. Да се поклоня на мястото, където е убит моя чичо депутатът от БЗНС „Никола Петков” Любен Боянов”. Това заяви пред desebg.com Лилия Недева, племенничка на народния депутат от опозицията през втората половина на 40-те години на ХХ век, който е убит през 1961 г. в лагера „Слънчев бряг” край Ловеч.

Вчера, 21 март 2015 г., тя и съпругът й за първи път поднесоха цвета в памет на своя роднина на каменната кариера на лагера край Ловеч по време на шествието-поклонение в памет на жертвите в него.

„Знаехме, че всяка година се провежда поклонение, но не знаехме кога точно става това. Този път научихме за датата от публикацията в dedebg.com”, обясни Лиляна Недева, която е пътувала до Ловеч от Стара Загора, където живее със семейството си. Тя сподели пред сайта спомените си за чичо си Любен Боянов:

„Бях 10-годишна, когато разбрах, че чичо ми е убит в лагера край Ловеч. Помня, че баща ми Мирчо Боянов пътува от Пазарджик до Ловеч, за да разбере при какви обстоятелства е починал брат му. От лагера му казали, че не си е изпълнил нормата и да не пита много, защото може да го замести. Не му позволиха да се сбогува с него, не знаехме къде са тленните му останки. В последствие разбрахме, че труповете на жертвите не са предавани на близките. В Ловеч на баща ми бяха предали само дървения куфар на чичо с дрехите му, целите в кръв.

Баща ми също е земеделец и е въдворяван по лагери Куциян в Бобов дол. След като се върна от Ловеч отпечата некролог за смъртта на чичо ми и от МВР дълго време го привикваха, тормозиха и заплашваха за това, че си е позволил да го разлепи.”

Кой е Любен Боянов

Любен Боянов е един от двамата депутати от земеделската опозиция, които са убити в лагера през Ловеч, като преди това са оцелели при престоя си в лагера „Белене”, където също са въдворявани.

Любен Боянов е роден в с. Црънча, Пазарджишко на 12 юли 1912 г. Юрист по образование през 1946 г. е народен представител в 6-то Велико Народно събрание от БЗНС „Никола Петков”. В архива на Народното събрание са запазени стенограми от острите му пререкания с тогавашния премиер Георги Димитров за серия от убийства в Пазарджишка околия в навечерието на изборите.

С присъда № 775 от 19 декември 1947 г. на Пазарджишкия областен съд Боянов е осъден на 1 година тъмничен затвор и лишаване от права за 2 години. Това обаче явно не е достатъчно. С протокол №30 от 25 юли 1952 г. МВР го въдворява в ТВО-Белене за срок от 5 години. На 8 януари 1958 г. зам.-министърът на вътрешните работи Мирчо Спасов предлага бившият депутат да бъде превъдворен за още 1 година.

Следва заповед за превъдворяване отново за 1 година, подписана от министър Георги Цанков от 10 януари 1959 г. След решението да се закрие Белене Любен Боянов е освободен.

Той обаче не е забравен за дълго. Със заповед № 85 от 29 април 1961 г. Мирчо Спасов нарежда да бъде изпратен  в лагера в Ловеч за 1 година. Върху съпроводителното писмо Мирчо Спасов е сложил резолюцията: "Да се постави на най-тежката работа в кариерата!"

В лагера Боянов заварва голяма група земляци от Пазарджик, които му обясняват режима и го предупреждават да внимава и да изпълнява заповедите.

Лагеристът Петър Трендафилов си спомня: "Той започна да ни успокоява, че ще пише където трябва и положението ще се подобри. На проверка Газдов и Горанов го извикаха. Газдов му каза: „Дойде ли ми?” После го попита дали пак ще пише и ще се оплаква по София. Любен му отговори, че ще пише, където трябва. Тогава Газдов започна да го налага, като се измори започна Горанов. Когато и той се измори извика бригадирите да го бият."

Александър Златарски допълва картината: "Особено ревнив към Любен Боянов бе Газдов. На вечерна проверка двадесетина дни след пристигането му Газдов го изкара пред строя и заедно с Горанов започнаха да го бият. След това го биха Шахо, Димитър Цветков. Биеха го по тялото, докато в един момент Газдов го заудря по главата. Боянов падна с викове: "Убийци!"  

Спас Тодоров продължава: "Вечерта Любен не можа да умре. На сутринта беше изпратен на голямата кариера. Виждах го, че едва върви, крепяха го няколко човека. Какво е станало пред деня не знам, но вечерта го върнаха на една дървена тарга. Личеше, че е бит още, но бе полужив. Главата му беше подута и само в кръв, даже беше и посинял. Личеше, че е още жив тъй като мърдаше главата си. Но ясно бе, че няма да го бъде. Още вечерта той бе сложен в един чувал и го хвърлиха зад помещението, при тоалетните."

Лагеристът Тома Узунов описва какво се е случило на кариерата: "На сутринта след боя Газдов попита къде е Любен и нареди, че трябва да отиде на обекта. Там го оставиха, лежеше на камъните. Неговият бригадир Димитър Цветков го ритна и той падна на чакъла."
Самият Газдов се оправдава: "За мен всички бяха криминални, даже и Любен Боянов, бивш депутат от БЗНС "Никола Петков". Запомнил съм го, защото е бивш лагерист от Белене и в Ловеч го докараха като изменник. Запомнил съм го, защото се наложи по данни от досието му да го разобличавам пред стоя, че не е политически, а изменник. Как почина не знам. Предполагам, че от преумора от тежка работа."

В акт за смърт № 128 е посочено, че Любен Боянов е починал на 15 май 1961 г. В причини за смъртта са изброени мозъчен кръвоизлив, хипертонична болест, хирептонично сърце, грип. Срещу графата занятие преди да бъде въдворен е записано – безделник.