Днес, 16 април 2015 г., се навършват 90 години от атентата в църквата „Свети Крал” (днес „Света Неделя”), извършен от военната организация на БКП, който отнема живота на около 200 души, а ранените са над 500. Убити са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. Членовете на правителството се отървават само с леки наранявания, а цар Борис III не е в катедралния храм по време на взрива.

В историята атентатът, който е финансиран и подпомогнат от военното разузнаване на СССР и е организиран от членове на военната организация на Българската комунистическа партия, е най-кървавият терористичен акт на ХХ век.

Предисторията

 На 4 януари 1924 г. 21-то Народно събрание гласува Закона за защита на държавата (ЗЗД) , с който се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. Въз основа на ЗЗД през април 1924 г., Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация „Освобождение“, като имотите им се отнемат в полза на държавата.

Мерките са в отговор на опитите на комунистическата партия в България, която по това време е секция на Коминтерна, създаден и ръководен от болшевиките в Москва, да предизвика дестабилизация на властта в страната.

През септември 1923 г. под натиск на Коминтерна БКП се опитва да организира чрез въстание сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с Деветоюнския преврат. Т. нар. Септемврийско въстание е неуспешно, а в резултат на провала лидерите му в лицето на Георги Димитров и Васил Коларов бягат в Югославия, а оттам в Съветския съюз.

БКП по пътя на терора

След забраната на БКП нейната военна организация се активизира и инициира серия от терористични акции, насочени срещу представители на властта (военната организация на БКП е създадена след събитията от 1919-1920 г. известни като Транспортната стачка, тогава потушена от правителството на БЗНС и с помощта на Оранжевата гвардия).

След забраната на БКП към ЦК на БКП е създадена специална наказателна група, включваща Яко Доросиев, о.з. капитан Иван Минков и Вълко Червенков за извършване на убийства на фигури на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. Военната организация на БКП, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, организира малки терористични групи.

Планиране на атентата в църквата „Св. Крал”

За дата на бомбения атентат е избран 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато в храма „Свети Крал” се провежда опелото на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от членове на обявената извън закона от съда през 1924 г. БКП. Целта на атентата е да бъде унищожен военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.

През декември 1924 г. от военната организация на БКП успяват да вербуват клисаря на църквата „Свети Крал“ Петър Задгорски.

Военното разузнаване на СССР помага за организиране и провеждане на въоръжени действия в България. Затова в страната нелегално са изпратени няколко военни разузнавачи. Отделно за нуждите на военната организация на БКП от Съветския съюз са прехвърлени и голям брой въоръжение, боеприпаси и взривове.

Ръководството на военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 г. влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят в църквата и поставят на тавана й 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата.

Когато погребалната церемония започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива чрез специален шнур, след което двамата напускат сградата. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

Разкриване на извършителите на атентата

Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров — успяват да избягат в Съветския съюз. Петър Задгорски се предава на полицията и прави пълни самопризнания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков, като Янков е убит, докато се отбранява в къща на свой съучастник, а Минков се самоубива преди да бъде заловен.

Съдебният процес срещу останалите участници в атентата се гледа от военен съд в началото на месец май 1925 г. в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена“ от Съветския съюз, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков.

Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във военната организация на БКП. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.

Вечерта на 16 април 1925 г. в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври същата година. По време на военното положение правителството на Александър Цанков предприема чистка на представители  на крайната левица, известни като Априлски събития, при които са убити няколко стотин души.

90-та годишнина от кървавия атентат ще бъде отбелязана днес от Съюза на репресираните от комунистическия терор в България с почитане на жертвите от репресивната политика на БКП пред църквата „Св. Неделя” в София.

Още за атентата в църквата „Св. Неделя” и видео вижте в секцията „Черен календар на комунизма”, рубрика „месец Април”.