|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Трудното сбогуване с Дими Паница* ПДФ Е-мейл
ПАМЕТ - Чествания
Написано от Хари Харалампиев   
Събота, 20 Август 2011 20:32

Той беше най-щедрият, когото познавах. И като истински благородник неговата щедрост – духовна и материална беше пословична. Но като че ли той държеше в по-голяма степен на онази, неизмеримо по-важната, каквато е сърдечната щедрост.

И днес помня един от есенните дни на 2007 г., в който с басовия си и топъл глас се обади по телефона, за да ме попита давам ли съгласие да бъда член на журито на фондация „Свободна и демократична България”, основана от него.

Каза, че за мен е ходатайствал писателят Георги Данаилов. Бях смутен от високата чест и някак припряно дадох съгласие. От тогава датира приятелството ми с Димитър (Джон) Паница – забележителен българин, за когото тепърва ще научаваме нови щрихи от биографията му. .

Емигрирал в далечната 1948 г., той никога не е преставал да бъде българин, дори и когато в продължение на три десетилетия е заместник главен редактор на най-тиражираното списание в света „Рийдърс Дайджест”.

Беше демократ до мозъка на костите. Казваше, че „Демокрацията не може да бъде подарена. Тя трябва да бъде завоювана. А за да бъде завоювана, трябва да бъде желана. А за да бъде желана, необходимо е да се знае какво представлява.”

Напомняше, че българите знаят какво представлява тя.

Животът на този човек е пример за лична гордост. Той нито за миг не е живял с мисълта, че е жител на вечността. Когато със съпругата си Ивон гостува на моето семейство, каза: „Благодарен съм на моя баща, който ме напътстваше: „Дими, никога, по никакъв начин не се вземай на сериозно. Това е пагубно, особено за преуспелите в живота хора. И никога не завиждай.”

Чух го да казва: „Истински ненавиждам завистта. Тя е единственият грях, който неминуемо те кара да пожелаеш смъртта на друг човек, чието щатие те прави нещастен.”

Тези, които са имали привилегията да го познават знаят, че той беше земен, достъпен и добронамерен. Изповядваше мъдростта на Сьорен Киркегор: „Желанието да помогна не е желание да властвам, а желание да служа”.

Наградата „За гражданска доблест”, която беше учредена с негови лични средства, се даваше на личности, доказали се в своите професии, загърбили уюта и спокойствието, и борили се за по-справедлив живот, какъвто ние, българите, заслужаваме.

На свои колеги журналисти, чувал съм да казва: „Избягвайте понятия, свързани с дълъг кортеж от думи, които прикриват онова, което означават. Потиснете автоцензурата и говорете високо и ясно, за да ви вярват”.

И макар, че Дими, той ми беше позволил да се обръщам към него тъкмо по този начин, храбро се бореше с коварната болест, на 28 юли 2011 г. се пресели в отвъдното.

С тъга и гордост казвам, че го познавах и мога да кажа, че още в първия миг на досега ми с него усетих, че той е интелектуалец от европейска величина, у когото дълбоката национална същина се издигаше до истински европеизъм.

Усетих, че пред мен най-неочаквано се е възправил човек и интелектуалец не с измеренията на родните мащаби.

Страдам за него.


*Текстът е предоставен на сайта Държавна сигурност.com от Хари Харалампиев, адвокат и член на журито на наградите „За гражданска доблест” –  „Паница”. Написан е по повод кончината на големия български филантроп Дими Паница на 28 юли 2011 г. Заглавието е на сайта.

 


Други материали за Дими Паница:
Отиде си големият български благодетел.
За ЧОВЕКА Дими Паница.
Последното интервю с него.
Фотогалерия: Последно сбогом с Дими Паница.
Видео от службата в негова памет.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Регистър

Регистър на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов